петък, 29 юни 2012 г.

Загуба на данни, как не мога да живея без компютър и пиле по китайски


Беше леко изнервена седмица, която в един момент почти успя да ме доведе до границата на истерично-маниакално-депресивно настроение. Всичко започна миналия петък, когато човек се опитва да приключи най-спешните неща възможно най-бързо, щото уикенд се задава:
„Цък!” – токът изгасна – „Цък!” – „А, добре че дойде....”, паралелно: компютърът изгасва, тръгва наново, зарежда, о.к.....”Цък!” – токът пак изгасна – „Цък!” – „А, добре че дойде”, паралелно: компютърът изгасва, тръгва отново, опитва се да зареди – черен екран...”Хм????”. Произволно и неконтролирано натискане на копчета -  компютър – „Все ми е тая какво натискаш, няма да тръгна!”....Леко надигаща се паника, две цигари изпушени една след друга, изнервяне на колеги, на които компютрите им вървят, а моя защо не иска? Обаждане на номера за спешна помощ – близък приятел, чиято фирма поддържа офисната техника – „Тошо-о-о, компютърът не ще да тръгне!”...”Ами да, това го пробвах вече – пак неще-е-е-е!...”Не, спешно ми трябва, знаеш ли колко работа имам!!!!”.....”Как така ще ти трябват поне два-три дни?????”...”Ами на външния диск информацията ми е отпреди две седмици!”...”Знам, че ми каза да си синхронизирам данните....не съм го направила...”...

Една мухоморка – пасва на настроението...

„Ай, ай, ай! Отидоха ми данните! Ами таблиците, оле-е-е-е, ужас!Ужа-а-а-с!!!”
Резултат: В крайна сметка Тошо успя да го оправи едва в сряда – компютърът пак работи - данни йок – от токовия удар се получило бла, бла, бла, бла...+ поучителни коментари „Колко пъти ти казах да си купите бла, бла, бла, за да не стават такива неща и да правиш синхронизация ... бла, бла, бла, за да не ти се губят данните!”.
На фона на пълното отчаяние и голямата жега още от понеделник с резервен вариант лаптоп и данни от 05.06! (да се чуди човек какво съм правила повече от две седмици!) започна едно трудно и мъчително възстановяване +  ходене по нервите на останалите колеги да ми пратят това и онова, първо, второ, трето, десето и т.н. Абе с една дума – луда работа! Прекарах си в офиса вечерите до към 21.30 ч, докато придобиех поглед тип „Очки в точки” и мозъкът съвсем ми издаде багажа или докато получех усещането, че в главата ми има една единствена шляеща се клетка и то не от най-умните...Хубаво е да се прибираш по това време вечер и да гледаш кибичещия по заведенията народ, да дишаш леко спарения въздух и прахоляк, да се изкъпеш набързо и пльос – да заспиш и да се опитваш да спиш поне до 6.30 ч, освен ако към 3.30 през нощта не те събуждат в тази последователност неистово крякащи гларуси, учещи малките си да летят (не знам откъде са се появили гларуси в Пловдив!), блусово и джазово мяукащи котки в любовен транс (Summertime, and the living is easy.....) и бодро преминаващи боклукчийски коли, чиито обслужващ персонал с възможно най-много тракане и подсвиркване, на фона на игрива чалга, премятат от онези големите метални контейнери....Ама, хора, защо в 4.00 ч. сутринта???? Айде, гларусите не моеж ги спреш, котките и тях, ама какво ще им стане на боклуците, примерно до 6.00 ч.!?
Бая си мислех по едно време да си взема една възглавница и одеалце от вкъщи и да си спя в офиса – имаме един такъв удобен, кожен диван в единия ъгъл....кафе машина, тоалетна, тераса, тихо е, спокойно е (поне през нощта)....
С една дума днес, в петък следобяд, вече имах леко неадекватно поведение, опънати като струна нерви, на които можех да свиря пицикато и бях готова да пратя всеки и всичко на майната му.
Въпреки това тук искам да изкажа благодарствени слова на милото (за безкрайното му търпение към истеричната типка, която бях тази седмица), на малката, която ме успокояваше и ми разказваше, че и тя имала голям проблем, защото на телефона й се изгубила една от игрите-пъзел и на колегите, които всячески се опитаха да ми помогнат.

Сапунено балонче – малката ги правеше, подскачайки из градината

В този дух ви предлагам едно пиле с кашу по китайски, пускам поста и смятам цяла вечер да слушам чуруликане на птички, да гледам светулки в тъмното и да пия студена бира. До тогава обаче малката като разбра, че ще правим такова пиле почна весело да пее някакви дисонантни песнички, които би трябвало според нея да звучат на китайски, в които се долавяха думите Хо Ши Мин (не знам откъде го е чула, ама иди и обяснявай, че човека е виетнамец...), кунг-фу панда и силни възгласи от сорта на „Иа-а-а-а-йййййй!”


Продукти за 3 порции
около 450 г пилешко филе
2 глави лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
няколко парченца манатарка, понеже нямах гъби шийтаке
4-5 стръка зелен лук
ок. 40 г кашу или просто на вкус и колкото ви се хрупа
царевично нишесте

за соса
2 ч.л. мед
3 ч.л. сусамово олио
3-4 с.л. соев сос
7-8 с.л. вода
лют червен пипер на люспи

Пилето се нарязва на тънки парченца и след като се оваля в малко нишесте, се запържва. Когато станат почти готови, парченцата се изваждат от тигана и се оставят настрани.
Лукът се нарязва на по-големи парчета и се задушава в същия тиган, заедно с нарязаните на ситно чесън, зелен лук, морков и гъби. След това добавяме соса, като държа да отбележа, че не е задължително да имате непременно сусамово олио – може и без него. Разбърквате добре, връщате мръвките в тигана и добавяте кашуто. Гарнитурата е варен ориз.
Кунг-фу пандааа!


неделя, 24 юни 2012 г.

Равиоли с кайма и гъбен сос

Не от известно време, а от доста време насам някъде в главата ми си седи и отлежава мисълта за домашно направена паста. И сигурно още дълго щеше да се мотае самотно там, ако през последните няколко седмици не бях провокирана по случайност или не от няколко поста за всякакви разновидности на тестените вкусотии. Седя, ровичкам се из нета – и хоп! – домашно направени фетучини в блога на pep-4o, след това домашни равиоли при Йоана, след това където и да обикалям ми се набиват на очи макарони, спагети, равиоли, талиателе и както там още се казват. Значи, изводът е един – трябва ми машина за паста. Подхвърлих идеята на милото, че непремено ми трябва такъв важен и почти жизненонеобходим уред, отговор „Пиленце, направих ти вече две допълнителни етажерки за кухненски уреди от първа необходимост – спасявай с тях!”. Хм, значи няма да стане по лесния начин – изкарвам тежката артилерия. Може и да е леко византийски номер, обаче аз си измислих следната тактика, като за целта поканих дори едни приятели на гости: сценарият ми за вечерта включваше в общи линии такава гениална идея – правя значи пастата, ама толкова хубава, че народът да хлъцне, да ме погледне с възторг и възхищение и да ме попитат „Е-е-е-е, ама защо досега не си ни правила такова нещо? Супер вкусно е!” – отговор, придружен от леко повдигане на рамене, тъжен поглед, бързо припърхване с мигли и изхъмкване – „Да, ама като нямаш машинка за паста, знаеш ли колко работа е?!”.....М-да, за целта и с надеждата, че новата инвестиция може да се обсъди още на вечеря, бях сложила да се изстудява и хубаво бяло винце – така подобни идеи все пак по-лесно могат да се преглътнат.
Може вече да ви е писнало да гледате снимки на гъби и да четете за разни работи, направени с гъби – споко! Вече е толкова топло, че гъби почти няма....Обаче, точно за случая денят се подреди прекрасно - всички звезди, метереологични условия и природни дадености бяха на моя страна! О, чудо - станахме рано (това се случва веднъж на 200 сутрини!) и докато беше още хладно направихме бърза едночасова разходка из гората. Резултатът не би могъл да бъде по добър:

Прекрасна булка гъба (в оранжево), една манатарка (вляво) и една зелена гълъбка (вдясно). 

...освен това няколко гъби пачи крак – тук снимах само две...
И остана да запретна ръкави...След като убедих обкръжаващото население, че нямам нужда от помощ за вечерта, милото и малката се изнесоха при едни приятели да помагат за смяна на дограмата, а аз, йо-хо-хо (без бутилка ром!), влязох в ролята на Марчела Хазан и се развихрих така, все едно цял живот само паста съм правила.
Понеже все още нямам заветната машинка, трябваше да се боря с подръчни средства и материали – в случая: бутилка (вместо точилка), един резец за сладки и една линийка, за да придам горе-долу правилна форма на равиолите (това реших да правя).

Равиоли – тесто (за ок. 4-5 порции)
250 г брашно
50 г пшеничен грис
5 жълтъка
1 яйце към тестото
2-3 с.л. зехтин
и едно яйце за намазване на крайчетата
щипка сол

Изсипах брашното, гриса и солта в една купа, добавих жълтъците и първо леко го размесих с миксера (с куките), след това продължих да го мачкам на ръка и добавих и цялото яйце. Първоначално тестото става ронливо, но като добавите и яйцето и размесите – става гладко и меко. Завих купата и оставих тестото да престои 2-3 часа.

Плънка:
ок. 300 г кайма – смес, но аз използвам обикновено 70% телешка и 30% свинска
1 глава лук
Сол, черен и червен пипер на вкус

Лукът се задушава, прибавям каймата и я запържвам добре, но така че да се рони, да е на малки парченца. Оставям плънката да изстине.

Гъбен сос:
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 морков
Гъби (по ваше усмотрение какви и колко)
Ок. 200 г течна или заквасена сметана
Магданоз
Сол, пипер на вкус
Пармезан за соса и за поръсване

Задуших лука и чесъна. След това добавих нарязания на ситно морков и гъбите и ги запържих. Накрая сипах сметаната – оставих да поври и да се сгъсти, след което добавих и малко настърган пармезан.

Тестото го разделих на 4 по-малки топчета. Нямаше нужда да набрашнявам повърхността, защото то изобщо не лепнеше. Разточвах напред-назад, докато реших, че е достатъчно тънко, като се опитах да придам на всяко топче сравнително права форма, т.е. правоъгълна. Сложих по малко от плънката през около 3 см, така че ми се получиха по две редици с плънка и намазах краищата с разбъркано яйце. Разточих следващото топче на лист, който сложих върху първия с плънката и след като притиснах краищата, нарязах равиолите с резеца и ги подредих върху една табла с хартия за печене.

Вечерта настана....гостите дойдоха....мохабет, саладки, малко узо и студена ракия....бавно идваше ред на основната изненада....

Сосът беше готов, така че трябваше да сваря само равиолите. Кипнах вода, добавих й за всеки случай и малко олио, за да не се слепнат равиолите, нищо че не лепяха и ги пуснах една по една във водата. Колко се варят ли? Ами навсякъде пише по 4-5 минути и като са готови изплуват на повърхостта. Да, ама не! Изплуват, ако предварително си им спъхнал въздуха като ги слепваш! А аз това не го направи-и-и-х и о, ужас! Моите равиоли плуваха всички още отначало на повърхността като някой олимпийски отбор по синхронно плуване, така че няколко минути трябваше да ги натискам с лъжица надолу и да ги давя, докато се сварят! Милото надникна в кухнята по едно време да види какво става с яденето, но като ме видя така зачервена, потна и нервна, само се ухили и направи кръгом. След няколко минути борбата беше спечелена в моя полза, приведох се в приличен вид, оправих си чокото, подредих красиво чинийките, поех въздух и излязох на сцената. 

Ще обобщя представянето така – „Ах!”, „Уау!”, „Супер!”....”Добре де, ще ти взема машинка за паста!”.
Ура-а-а-а!

четвъртък, 21 юни 2012 г.

Неделна история, разказана в четвъртък вечер или бутер-банички с гъби и карамелизиран лук

Това всъщност трябваше да са едни засукани тарталети....обаче днешния ден не протече съвсем по план с готвенето. Значи станах, измих се, пих кафе 1-2 часа на мойто си място в градината – милото ми е сложило една масичка с изкаран разклонител за лаптопа и безжичен интернет (за тоя интернет преустроихме половината село), което тук в балкана си е абсолютно декадентско и след като си наложих да не преглеждам служебната поща толкова подробно, съответно да не си вдигам кръвното от сутринта (само бърз поглед на новодошлите 20-тина имейла), се ровичках ли, ровичках....докато видях, че е станало 11 ч. Милото и малката и те се излюпиха най-накрая и след известно мотане, събуждане, прозяване, повторно и потретно пиене на кафе, малко телефониране кой къде какво ще прави вечерта, обилна порция макарони със сирене и още повече масло, решихме, че отиваме пак за гъби....

Не знам вие колко често се разхождате в гората, но при мен това е абсолютното изпитано средство за разпускане след седмичната градска лудост. Шляеш се, гледаш дърветата, слушаш птичките, намираш си гъби, ядеш диви ягоди, залягаш по корем за да можеш да снимаш някоя гъба по-добре и други такива в тоя дух. Направихме си много готина разходка, но се прибрахме чак към четири следобяд. Чистихме и сортирахме гъби – айде-е-е-е стана пет и половина! 

Да, ама в седем почва поредния мач и това означава, че най-късно петнайсет минути преди това трябва да сме се курдисали при едни приятели на терасата, да сме си сипали питиетата и да сме се вторачили във футболното игрище. Така че нямах време да изрязвам кръгчета, да правя ръбчета от тесто и прочие. Значи бързо-експресната версия за баничките се получи така:

Продукти:
Гъби (колкото – толкова), в моя случай 10-тина средно голями манатарки
1/2 пакетче бутертесто
2-3 скилидки чесън
Няколко лъжици заквасена сметана
Сол, пипер
1 глава лук, малко мед и глътка червено вино

Нарязах главата лук на тънки полумесеци и го карамелизирах с малко чесън и магданоз, след това глътка вино, оставям да се изпари, две чаени лъжички мед към лука, сол, черен пипер – готово!
Гъбите ги запържих отделно и след това ги добавих към лука. Разточих си половин пакет бутер тесто и го срязах по средата, така че да се получат две парчета. Малката, която обикновено винаги гледа и ми помага ме попита защо не ги вия на кръгче, както прави баба й, съответно отговор – нямам време да го правя на кръгчета, слончета и т.н. – но получаваш две червейчета!

И сега! Вижте какъв гениален трик! За да не станат баничките сухи, преди да сложа плънката намазвам тестото със заквасена сметана – получава се много вкусно. А? Какво ще кажете? Това го видях в друг кулинарен блог, но не знам вече къде и понеже и друг път ми се е случвало да забравям кое, къде и какво точно съм видяла, сега съм си направила на компютъра папки и папчици с техни си подпапчици, които междувременно така са се размножили, че в крайна сметка вече почти не знам какво изобщо съм запаметила, намерила, искала да изпробвам и т.н. Хубавото е обаче, като седна да си разглеждам съкровищницата и а-а-а, това изглежда много вкусно....а, и това съм го имала.....е-й-й-й – страхотна идея!....леле-е-е-е, колко снимки имам! Всъщност не знам как е при вас, но това с рецептите е като някаква безумна лудост – тръгваш да търсиш едно, но по пътя харесваш поне още 50 – зачиташ се в ляво, кликваш тук, а искаш да надникнеш и там – само време да имаш! И това е, ако говоря само за интернет...ами месечните и седмични списания и книжлета, ами готварските книги? Аз имам лек тик по отношение на готварски книги, но май това е тема за друг пост - направо ги колекционирам....А дори не съм сготвила и една двайста... Ами! Каква двайста, и една стотна не съм направила от всичките рецепти....Но ми харесва....харесва ми да седна и да си почивам, да си сипя чаша вино или биричка, да седна навън на терасата, да си запаля цигара и да си разглеждам картинките – колкото по-големи, толкова по-добре, да чета, да събирам нови идеи, да прелиствам, да си отбелязвам, че тази рецепта непременно трябва да я направя в най-скоро време и другата – и нея трябва да я пробвам....от което минават поне 2-3 месеца и т.н. Е, и понеже имам един стомах, само две ръце, ограничено свободно време, а и съвестта ми се опитва да крещи, писка и се тръшка от време на време да не си сипвам повторно, да не ям по няколко филии хляб, да не топя залци, да не пия повече от две бири, щото след това айде-е-е и цял ден пак само една Активия, някакви такива постоянни нагоре-надолу, вместо разделното, здравословно и не знам си още какво хранене....Ами, това е...съдба! Явно ще се живее между хранителни ескапади и творенията на Данон и На баба ми.  

След тоя голям завой – обратно към баничките-ролца и кратък завършек на мисълта. Та значи стигнахме дотам, където ги намазвам със сметана, разпределям плънката отгоре, навивам ги по дължина, намазвам ги отгоре с разбито яйзе, примесено с малко вода и червен пипер и ги пека при 220 С докато почервенеят. Това беше! Хайде, че мачът почва, а аз пак съм последна и не съм се преоблякла......

събота, 16 юни 2012 г.

Вкусно, вкусно масълце....

Днес си засадих люти чушки, което за мен си е цяло събитие, защото всичко свързано със засаждане, присаждане, прихващане и прочие на китки, зеленчуци и каквото и да било при мен не свършва добре...Аз, обаче много обичам люти чушки и преди около седмица бая ме хвана яд, че за съботата и неделята забравих да си взема от пазара. И за да не ми се случи отново, реших, че единственото правилно решение в случая е собственото производство. Така че вчера след задължителните зарзавати си закупих и разсад от ей тези дребните, най-лютите чушчици. 

Ами, какво да кажа.....бях пример за нескопосан градинар с две леви ръце.....Една от селските баби невярващо ме наблюдаваше през оградата: „А-а-а, ще садиш, а? Амчи к’во ша садиш по това време?” – „Ами, чушки..” – „Браво! Мно-о хубаво! Ми колко корена си взела?” – „Ами трички...” – „????”. Мисля, че думите са излишни, за хора, които си ходят някъде на село. Числото три или по-малко, когато става дума за разсад само би объркало народонаселението и би всяло смут. На село се говори за поне 50-60 корена от нещо, не за три!
От два декара градина, е, може би градина е силно казано, нека да наречем площта обрасла ливада, където всичко вирее на самотек, трябваше да си харесам място откъдето да си взема пръст за саксията, където да си засадя чушките. Ами то всичко хубаво, само че в голямото въодушевление като съм забила лопатата в пръстта, си пренесох не само нея в саксията, ами и един мравуняк, който обаче доста късно забелязах, а именно като тръгнах да я пречиствам от камъчета и коренчета и мравките с бясно темпо, тичайки, всъщност препускайки ме полазиха. Изсипах си мравуняка обратно в градината и под леко присмехулните забележки на милото (да не се преуморя, дали имам нужда от помощ и други в тоя дух) си изкопах нова партида и изключително съсредоточено и внимателно си посадих трите коренчета чушки. Дано само да се хванат – наистина много се постарах!

Тази снимка няма нищо общо с другите работи тук, обаче сутринта имахме доста напрегната дискусия с малката за изхвърляне на натрупаните през годините ненужни, извехтяли, изпочупени и изпокъсани играчки, с които така или иначе вече не играе, а и не ги подрежда. И о, чудо! Изправена пред заплахата да изгуби за миг всичките си съкровища, натуриите бяха подредени и прибрани за отрицателно време, като върха на сладоледа беше, че си изпра и плюшените играчки, с които не е играла от поне пет години насам. Аз бях много доволна, тя си мърмореше нещо нечленоразделно под носа и гледаше навъсено...


Обичам масло. Обичам и холестерина, и протеините, и витамините в него. Не обичам маргарини и всякакви млека, масла, сирена и кашкавали с по-ниска масленост или обезмаслени или пък на растителна основа – с фибри или без. Въпрос на вкус...

Та сега - това вкусно масълце върви с всичко – може да го сложите върху горещи сварени картофки, върху пържолки, печени зеленчуци на скара, върху макарони и изобщо върху каквото там се сетите. И е много удобно особено ако не ви се прави нищо за вечеря или за обяд – просто взимате целия хляб, мятате филийките една след друга в тостера, мажете и си хрупате с кеф.

Масло с левурда и пармезан
Продукти:
250 г масло
3 с.л. лимон
левурда - около 15-тина листа
2-3 скилидки млад чесън (за да утрепете с чесновия аромат всичко живо наоколо)

ок. 50-60 г настърган пармезан
сол

Мекото масло се нарязва на кубчета и заедно с лимоновия сок се разбърква на ниски обороти с миксера – най-добре се получава с двете куки, а не с другите бъркалки. Не се стряскайте от трите лъжици лимонов сок – той някакси изчезва в маслото и почти не се усеща след това, а е само като съвсееееем лек привкус.
Отделно измивам левурдата и накъсвам листенцата. Те най-добре се смилат или с пасатор или в блендер. Добавям  2-3 скилидки млад чесън и капвам само няколко капки олио или зехтин, колкото да може по-добре да се накълца в блендера. В началото може да ви се стори, че левурдата е много, но всеки, който е правил някога песто или подобно масло знае, че цялата купчина зеленина се спъхва след разбиването – в този случай до 2-3 с.л. След като пасирате листата ги изсипете в купата с маслото и добавете пармезана. Доразбива се пак на ниски обороти с миксера и се доовкусява със сол.

Тук филийките си ги препекох направо с маслото на грила....хруп!

събота, 9 юни 2012 г.

Брускети с херинга и сушени доматчета

Снощи изневиделица ни дойдоха едни приятели на гости...Хм, няма лошо, освен ако не си на 20 км от следващото населено място, където има хранителен магазин отворен до по-късно и не искаш да им сервираш кисело мляко от селския магазин (ако е отворен) и да им подариш по чифт галоши като сувенир.  Не че в къщи няма мръвки и прочие, но температурата им в нормално състояние е –18 С....Т.е. подготовката му е майката! Аз обичам да планувам.....поне що се отнася до яденето и затова преди да се отцепим от града старателно и съвестно си правя списък за пазаруване с евентуално меню за всеки ден. За гости и непредвидени компании винаги има по някоя друга тарелка с кюфтета и пържоли, обаче не е работа половинката ти да тръби, че си имаш новоизлюпен кулинарен блог, какви вкусотии готвиш, а пък ‘кво сготви вчера... и прочие....С една дума имаш да защитаваш имидж иначе като нищо ще ти понижат рейтинга – и...срамота! Така че обикновено преди празници и задаващи се отпускни периоди правя телефонна анкета кой кога ще идва или пък не, за да мога достойно да защитя честта на фамилия Прици.

Друга причина за подобаваща подготовка е, че не обичам да си имаме гости, а аз през цялото време да готвя, да бъркам, да нося, да раздигам и с една дума да се чувствам като високо квалифициран сервитьор! Така че, когато всичко ти е готово просто и ти сядаш и се задълбочаваш с другите покрай хапването и пийването в разговори за времето, зачестилите земетресения и края на света по календара на маите, политиката и изминалата седмица (1-ви етап), обмен на някоя друга рецепта, кой кога ще е в отпуска, започналата ваканция на децата (2-ри етап) и европейско първенство по футбол, коментари на живо и викове, основно от мъжкия отбор (3-ти етап с оупън енд!). При последния етап кюфтетата вече се бяха размразили и гордо и славно цвърчаха на скарата, а картофите за салатата вече бяха сварени, обелени и префасонирани със зелен лук на картофена салата.
Обаче какво предложих за предястие е въпроса....Ха! Силата ми е в превъплъщаването и уползотворяването на дребни остатъци, които като цяло изобщо не си ходят. В случая това бяха 2 парчета розова маринована херинга от Била, половин бурканче със сушени домати в зехтин и парче пармезан. И та-да-а-а-а! Ето ви ги гурме брускетите, на които всички още веднъж да ви се възхитят, похвалят и зацъкат с езици какво пак съм сътворила!

Продукти:
Чиабата или франзела, нарязана на тънки филийки
Херинга в олио – розова или обикновена
рукола
сушени доматчета
пармезан
чесън, зехтин и черен пипер

Запекох филийките за няколко минути на фурна при 200 С, след което ги натърках със скилидка чесън и ги намазах със зехтин. И в общи линии това беше – сега идва време на подредбата и привеждането им в умопомрачително вкусен вид – на всяка филийка сложих по листенце-две рукола, малко нарязано сушено доматче, парченце херинга,
стърготина пармезан и гордо изнесох чинията навън, където вече се нагласяше телевизора за предстоящите мачове……Беше много готина вечер!

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Супа от манатарки с пармезанов чипс

Гъбената фаза продължава...Може би като начинаещ кулинарен блогър не би трябвало да повтарям и да правя производни на една и съща супа – в случая гъбена, но в крайна сметка аз не съм чак такъв спец, че да мога всеки път да предлагам нещо уникално и неправено досега и само мога да се възхищавам на креативността и изобретателността на хората зад множеството останали кулинарни блогове. Всъщност идеята ми е тук да пускам много повече неща, отколкото скромните ми готварски експерименти, но засега...време така и не остава. Успокоява ме мисълта, че блогът е само на два месеца и нещо, така че дългосрочно погледнато всъщност имам предостатъчно време. И ето, че в крайна сметка реших да си пусна супата от манатарки и за да не стане банално й сложих за маскировка на нещо по-засукано и гурме един пармезанов чипс отгоре.

Няма връзка с гъбите, но не може да не му направят на човек впечатление стотиците дребни зелени скакалци, които през цялото време ти подскачат пред, изпод и зад краката, когато бродиш из поляните. Та горната снимка се казва: „Познай колко зелени скакалци има на снимката!" (въпреки, че не е с много добро качество, ама знаете ли колко бързо скачат!!!)

Тези гъби ги снимах миналата седмица. Не са ядливи и бяха поникнали върху няколко стари греди, които са скрити в един ъгъл на двора. Обаче страшно много се радвам, че ги зърнах, защото след няколко дни вече бяха изчезнали...не знам дали нещо ги е изяло, във всеки случай вече ги нямаше. Бяха много странни – едни такива, като някакви мини къщички, кацнали там случайно...
А тези страхотни манатарки са основата за супата...

Продукти:
1 глава лук
2 скилидки чесън
4 картофа
1 морков
4 манатарки (в случая)
200 г заквасена сметана
сол, черен пипер

За чипса
пармезан
червен пипер


Задушавам леко лука и чесъна, прибавям обелените и нарязани на кубчета картофи и морков, добавям и изчистените, също нарязани манатарки и досипвам вода, колкото да покрие продуктите. Варя до готовност. Заквасената сметана я разбивам в отделна купичка с малко течност от супата и след като пасирам продуктите я добавям към супата. Накрая овкусявам със сол и пипер.

За чипса
За съжаление се усетих прекалено късно, че вместо да обяснявам просто трябваше да снимам, защото да си направите такъв чипс е изключително лесно, а в същото време е много ефектно, така, че в последствие може да оберете точките на масата и да се наслаждавате на похвалите от всички страни какъв майстор сте (-:
М-да....Настъргвате значи на по-ситно ренде пармезан, не мога да кажа колко, може би за около 12 чипса (като този на картинката - ориентир за големината е главата лук) ви трябват около 30-40 г (максимум!), след което поръсвате с червен пипер и леко разбърквате с пръсти. Как се правят сега кръгчетата? Ами аз използвам една кръгла формичка-пръстен. Застилам една тава с хартия за печене, слагам формичката върху нея и сипвам вътре малко от настъргания пармезан, като леко го притискам с пръсти към хартията. След това местя формичката и пак така....Накрая пека чипса за няколко минути на 200 С, но го следете, защото моя в случая хвана една идея повече загар. Когато е готов, извадете тавата и оставете така за няколко минути. След това се отлепват много лесно, като си помагате с върха на някое остро ножче.
Чипсът е мнооого приятен, ефектен и вкусен, особено като го топнете в топлата супа и пармезанът леко се размекне......



вторник, 5 юни 2012 г.

Яйце в беконова опаковка


Още  ми е сънено, заспало, несъбудено....но днес мога и малко по-късно да се гмурна в ежедневието и работния ден, така че по изключение вместо малката да си се погрижи за сутришното изхранване, в повечето случаи филия с пастет или принцеса (тя сама си ги прави), днес получи за закуска яйце с бекон. Тук може би трябва да кажа, че малката за мен ще си остане малка сигурно още доста дълго време, но тя всъщност е вече на цели десет години, доста самостоятелна е, обича да си се занимава сама със сумати нейни си работи, върши от време на време щуротии, което си е нормално, говори много, ама мнооого. В момента, т.е. от няколко месеца насам е в различни експериментални фази - новото хоби е рисуване и затова ходи омазана до уши с водни, акрилни и всякакви други бои и отплеснах се....може би ще направя отделен пост за нея...Така, обратно към яйцето. Всъщност не е нищо особено и го пускам само заради идеята, няма някаква философия...


Запекох на тигана няколко шайби бекон и ги поставих по две във формичката за мъфини, така че да образуват нещо като гнездо. Чуквам по едно яйце и ги слагам на не много силна фурна да се запече яйцето. Колко ще ги печете зависи от това дали искате по-рохко или не яйце...ние ги предпочитаме рохки. Преди да ги извадя слагам и няколко стърготини пармезан отгоре или кашкавал или каквото там има.....Чаша чай за малката и нарязано доматче за гарнитура. Това беше!  Сега още една чаша кафе за мен и обратно в града, който в момента даже мирише леко хубаво, заради цъфналите липи....


събота, 2 юни 2012 г.

Шоколадов кекс

Някъде лаеше куче...ама много силно! Затворих очи и се опитах да го игнорирам. Да ама то продължи и разлая и нашите и съседските кучета. Пак пробвах да не им обръщам внимание, обаче не стана, защото бабите вече бяха тръгнали по техни си задачи и пътьом усилено обменяха информация за разни ми ти неща (после разбрах, че днес било задушница), но не като се спрат и говорят нормално, а крещейки и врещейки през поне 20 м разстояние. Не знам дали ви е направило впечатление, но повечето селски баби имат много специфичен тембър с леко фалцетни нотки, който в определени ситуации направо може да те изкара извън нерви. Е, за разлика от милото и малката, които спят като чукове, аз и при най-малкия шум се събуждам и като видя, че е светло повече не мога да заспя. Така че станах...а, то било още 6.30...ами какво пък – нормално време за ставане в съботен ден!
Направих си кафе и понеже днес за първи път от доста време насам сутрин не вали като из ведро, си седнах навън и започнах да си мисля мои си работи на спокойствие, препичайки се на утринно слънце, пиейки кафе, пушейки цигара, слушайки всякакви околни шумове – цвърченето на пилетата, кудкудякане и кукуригане, лай (те кучетата така и не спряха....) и далечно преминаващи коли....Много е приятно, особено като си затворя очите и слънцето ми грее точно в лицето...


Днес ми се искаше да направя някакъв лесен шоколадов кекс. Е, четох, сърфирах из нета, подготвих се, реших какво ще правя и тъкмо започнах да си приготвям сместа, когато установих, че захарта почти е свършила....Хм, няма нищо – трябваше да отида до магазина. Обух си гуменките и с бодра стъпка поех към центъра на селото. Да, ама не! Магазинът беше затворен....Тук няма работно време и философията е следната: ако е отворено – добре, ако е затворено – здраве да е....(и си промърморваш няколко реплики по адрес на магазинерката). Питам мъжете, които дежурно си седят на селския мегдан дали ще отвори – отговор: „Ами....ако Данчето не е слезла до града – ще отвори....ама още не е дошла....ами, сигурно ще отвори....освен ако не си е тръгнала....ама ти седни, седни и почакай!” Да, ама на мен не ми се чакаше, особено след изчерпателната информация дали магазинерката е в селото или не и си се прибрах. След половин час пак отидох....и се върнах – без захар, но с две пакетчета, пълни с жито и вафли от срещнатите по пътя баби. И след още половин час пак отидох и еха-а-а, имам си аз късмет – Данчето е отворила магазина! Много си се зарадвах на пакета захар!

Така-а-а-а....Рецептата си я скалъпих от две-три други. Нямам голям опит със сладкарските изделия...Обичам сладки работи, но не в огромни количества и ако не са и мноооого сладки и затова като чета рецепти за торти, сладкиши и прочие, винаги намалявам количеството захар, което би трябвало да сложа.
В случая с този кекс рецептата я натамъних ето така:

10 с.л. масло
почти 1 ч.ч. захар
1 ¼ ч.ч. брашно
¾ ч.л. бакпулвер
3 ч.л. какао
½ ванилия
3 яйца
2 млечни шоколада по 100 г
3 с.л. течна сметана (тя не беше към рецептата, ама трябваше да я използвам за нещо)


Маслото, сметаната и захарта разтопих на водна баня, след това дръпнах тенджерката от котлона и добавих и натрошения шоколад, разбърках с телта, докато се разтопи. Добавих ванилията и яйцата, но едно по едно. Брашното, заедно с балпулвера и какаото се слагат най-накрая, като непрекъснато се бърка. В една тавичка 20 х 22 см поставих алуминиево фолио, но така, че краищата да излизат извън тавичката – после по-лесно се вади целия кекс. Фолиото го намаслих и изсипах сместа в тавата. Остатъка от шоколадената смес в тенджерата давате на най-близкостоящия за обиране и облизаване (в моя случай – малката, която се навърташе като дребен хищник около мен през цялото време). Пече се в предварително загрята фурна на 160 С за около 25 мин. Не трябва да се препича, за да не стане сух. Оставете го да изстине поне около час, преди да го разрежете.


Аз като си го хапнах си сложих и ванилов сладолед.
P.S. Кексът беше одобрен от комисия в състав: милото, малката (тя изяде най-много), двама случайно преминаващи съседа и две комшийки, на които пък аз исках да се похваля (-: или с една дума мина в графата - "Ще се прави и по-често!"

петък, 1 юни 2012 г.

Яйчица с гъбки и бри

Сготвените тук яйца не са какви да е, а от щастливи и прещастливи кокошки – нашите! За да не остане някой с погрешно впечатление държа да поясня, че кокошките на този етап са само две – Глория и Джулия (съответно бяла и кафява). Другите три си отидоха безславно след като едното ни иначе много мило, но съвсем не малко куче извърши масово убийство на пернатото дворно население. Нещастните случаи се разиграха в продължение на няколко месеца, през които кучето явно реши, че прекалено много се занимаваме с тези тъпи кокошки и след като не можа да ни впечатли въпреки, че и то се опитваше да се докара на кокошка и ядеше житото, просто им сложи край. За съжаление не успяхме да предвидим, че кучето ни ще стане закоравял кокошкоудушвач и покрай трите кокошки си отидоха и няколко пиленца ): Част от тях успяхме да спасим, като ги дадохме за осиновяване на семеен приятел, който и без туй си гледа и други кокошки. Извършихме едно добро дело! Така, че от общо петте ни красавици останаха само две и то тези две, които бяха с най-скверен характер. Те може би и затова се разбират с кучето – другите бяха едни такива мекушави...

Това е Джулия....Глория избяга и въпреки, че се опитвах да я прикъткам по всякакъв начин, точно днес си показа опърничавия характер и нито дойде, нито пък застана в подходяща поза за снимка – само ме наблюдаваше подозрително от разстояние.


Рецептата не е нищо особено, но на нас ни е много вкусно и пасва идеално, ако искаш да приготвиш нещо набързо. Продукти:
Гъби
Магданоз
Яйца
Масло/олио
Бри или камамбер



Гъбите се запържват в смес от олио и масло, добавям магданоза, намалям котлона на най-ниска степен, след това чуквам яйцата и най-накрая добавям нарязаното бри или камамбер. Захлупвам за малко, колкото да се поразтопи сиренцето и това е.....




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...