събота, 27 октомври 2012 г.

Тонарели ала „chitarra” с пиле и спанак



Преди около месец бяхме с майчето на античния театър на фламенко концерт на Антонио Ередиа – беше просто супер, суууупер! И понеже отскоро си имам китара (цвят бордо), а и по принцип си обичам фламенкото, след концерта доста дълго време сутрин/вечер се носех в испански ритми из къщи. Коментарите на милото бяха приблизително: „И ся, к’во се получава? Тоя пич пее и вика, пляска с ръце – ти му викаш „Оле!”, а аз сутрин като пея ми викаш „Пиленце, айде стига с тия турлашки песни”, а?” Майчето също беше в някакъв луд възторг – потропваше във фламенко ритми с токчетата на връщане по калдаръма и се гласеше като се прибере да си сложи една изкуствена жълта китка в косите (останала от разни маскаради), дълга рокля и да се метне на баща ми, изнасяйки му спектакъла в неин си вариант...Нещо я е обхванал творческия ентусиазъм, защото онзи ден, като минах през нас, тя се носеше по коридора правейки леки пируети и си подпяваше мелодийка от балета „Лебедово езеро”....Ама това с песните и танците на народите – иди дойде, обаче като почнат оперните арии, а пък тя не е оперна певица, а само луда оперна фенка, тогава става много весело и леко изнервящо за околните...


Та в духа на фламенкото и китарите се измествам малко по-насам към Ботуша и една малко по-различна Chitarra...Историята всъщност започна тук, но времето минаваше, а машинка – йок! Докато онзи ден, като се прибрах се препънах в очеизвадно голям неидентифициран пакет, опакован като подарък...Настана лек смут – аз, че не помня рождени дни – не помня, но поне на нашите, брат ми, децата и милото ги знам...другите важни дати са на органайзера...милото не вдига телефона...уф, вярно, че е на някаква важна среща...ама тоя пакет си стои ей тъй на спалнята...ами да взема да го отворя, а?


Хм, в пакета имаше някакъв странен уред – нещо като хибрид между детски стан и мини цимбал...Ако не беше точилката щях да си помисля, че е някаква нова джаджа на милото...ама тая точилка нещо хич не ми се връзва...Едва дочаках милото да си дойде...Хе, ами според него би било твърде лесно да получа само машинка за паста, та затова видите ли и за да е по-интересно, получавам типичния за района Абруцо уред за ръчно правена паста "chitarra"...Айде сега запрятай ръкави и почвай да месиш макароните...От утре само домашно направена паста...Да бе, как пък не!

Трябва да кажа, обаче, че приготвянето на тези тонарели се оказа много приятна занимавка, а името е такова, защото това не били спагети или фетучини, защото видите ли тези били не кръгли или плоски, а малко по-квадратни...Ами хубаво, щом така трябва да се наричат – ей на:

Продукти за 4 порции тонарели:
400 г брашно
4 яйца
2-3 сл. зехтин
малко сол

Всъщност с тези продукти може да си направите и всякаква друга прясна паста – фетучини, талятеле, макарони и както там са им имената...

За соса:
Количествата и за тази рецепта са същите, както тук, където вече съм описала как приготвям сос Бешамел
400 г замразен спанак
1 глава лук
2-3 скилидки чесън 

няколко сушени манатарки

400 г пилешко филе (пеперуда)
малко соев сос
по желание и пармезан
сол, черен пипер


Понеже исках пастата да е зелена, в отделен съд разбих с пасатора едното от яйцата и около 1 с.л. от добре изцедения спанак. След това изсипах брашното на масата, направих му кладенче, чукнах вътре яйцата, добавих зехтина, солта и постепенно замесих меко тесто, а по някое време добавих и последното айце със спанака. Тестото не трябва да лепне, така че ако трябва може да добавите още брашно. Направих тестото на топка и го оставих, завито във фолио, за около 1 ч. в хладилника. След това разделих тестото на 4 топчета, разточих всяко върху набрашнена повърхност и си използвах китарата – най-добре се вижда на снимките...Оставих пастата да престои върху кърпа за около час, а през това време направих сосчето.

За соса първо задуших лука и чесъна, след това добавих и нарязаното на хапки пилешко и манатарки, сложих малко соев сос и почти накрая добавих и спанака.

В отделна тенджерка забърках Бешамела и го добавих го към мръвките. В същото време в голяма тенджера кипнах вода с малко олио и пуснах зеленките ми тонарели...Не им трябва много – около 5-6 мин. И накрая като си сложих и сосчето си ги посипах с пармезан – след като направих снимките си изсипах почти целия пармезан върху чинията....мням!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...