неделя, 24 юни 2012 г.

Равиоли с кайма и гъбен сос

Не от известно време, а от доста време насам някъде в главата ми си седи и отлежава мисълта за домашно направена паста. И сигурно още дълго щеше да се мотае самотно там, ако през последните няколко седмици не бях провокирана по случайност или не от няколко поста за всякакви разновидности на тестените вкусотии. Седя, ровичкам се из нета – и хоп! – домашно направени фетучини в блога на pep-4o, след това домашни равиоли при Йоана, след това където и да обикалям ми се набиват на очи макарони, спагети, равиоли, талиателе и както там още се казват. Значи, изводът е един – трябва ми машина за паста. Подхвърлих идеята на милото, че непремено ми трябва такъв важен и почти жизненонеобходим уред, отговор „Пиленце, направих ти вече две допълнителни етажерки за кухненски уреди от първа необходимост – спасявай с тях!”. Хм, значи няма да стане по лесния начин – изкарвам тежката артилерия. Може и да е леко византийски номер, обаче аз си измислих следната тактика, като за целта поканих дори едни приятели на гости: сценарият ми за вечерта включваше в общи линии такава гениална идея – правя значи пастата, ама толкова хубава, че народът да хлъцне, да ме погледне с възторг и възхищение и да ме попитат „Е-е-е-е, ама защо досега не си ни правила такова нещо? Супер вкусно е!” – отговор, придружен от леко повдигане на рамене, тъжен поглед, бързо припърхване с мигли и изхъмкване – „Да, ама като нямаш машинка за паста, знаеш ли колко работа е?!”.....М-да, за целта и с надеждата, че новата инвестиция може да се обсъди още на вечеря, бях сложила да се изстудява и хубаво бяло винце – така подобни идеи все пак по-лесно могат да се преглътнат.
Може вече да ви е писнало да гледате снимки на гъби и да четете за разни работи, направени с гъби – споко! Вече е толкова топло, че гъби почти няма....Обаче, точно за случая денят се подреди прекрасно - всички звезди, метереологични условия и природни дадености бяха на моя страна! О, чудо - станахме рано (това се случва веднъж на 200 сутрини!) и докато беше още хладно направихме бърза едночасова разходка из гората. Резултатът не би могъл да бъде по добър:

Прекрасна булка гъба (в оранжево), една манатарка (вляво) и една зелена гълъбка (вдясно). 

...освен това няколко гъби пачи крак – тук снимах само две...
И остана да запретна ръкави...След като убедих обкръжаващото население, че нямам нужда от помощ за вечерта, милото и малката се изнесоха при едни приятели да помагат за смяна на дограмата, а аз, йо-хо-хо (без бутилка ром!), влязох в ролята на Марчела Хазан и се развихрих така, все едно цял живот само паста съм правила.
Понеже все още нямам заветната машинка, трябваше да се боря с подръчни средства и материали – в случая: бутилка (вместо точилка), един резец за сладки и една линийка, за да придам горе-долу правилна форма на равиолите (това реших да правя).

Равиоли – тесто (за ок. 4-5 порции)
250 г брашно
50 г пшеничен грис
5 жълтъка
1 яйце към тестото
2-3 с.л. зехтин
и едно яйце за намазване на крайчетата
щипка сол

Изсипах брашното, гриса и солта в една купа, добавих жълтъците и първо леко го размесих с миксера (с куките), след това продължих да го мачкам на ръка и добавих и цялото яйце. Първоначално тестото става ронливо, но като добавите и яйцето и размесите – става гладко и меко. Завих купата и оставих тестото да престои 2-3 часа.

Плънка:
ок. 300 г кайма – смес, но аз използвам обикновено 70% телешка и 30% свинска
1 глава лук
Сол, черен и червен пипер на вкус

Лукът се задушава, прибавям каймата и я запържвам добре, но така че да се рони, да е на малки парченца. Оставям плънката да изстине.

Гъбен сос:
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 морков
Гъби (по ваше усмотрение какви и колко)
Ок. 200 г течна или заквасена сметана
Магданоз
Сол, пипер на вкус
Пармезан за соса и за поръсване

Задуших лука и чесъна. След това добавих нарязания на ситно морков и гъбите и ги запържих. Накрая сипах сметаната – оставих да поври и да се сгъсти, след което добавих и малко настърган пармезан.

Тестото го разделих на 4 по-малки топчета. Нямаше нужда да набрашнявам повърхността, защото то изобщо не лепнеше. Разточвах напред-назад, докато реших, че е достатъчно тънко, като се опитах да придам на всяко топче сравнително права форма, т.е. правоъгълна. Сложих по малко от плънката през около 3 см, така че ми се получиха по две редици с плънка и намазах краищата с разбъркано яйце. Разточих следващото топче на лист, който сложих върху първия с плънката и след като притиснах краищата, нарязах равиолите с резеца и ги подредих върху една табла с хартия за печене.

Вечерта настана....гостите дойдоха....мохабет, саладки, малко узо и студена ракия....бавно идваше ред на основната изненада....

Сосът беше готов, така че трябваше да сваря само равиолите. Кипнах вода, добавих й за всеки случай и малко олио, за да не се слепнат равиолите, нищо че не лепяха и ги пуснах една по една във водата. Колко се варят ли? Ами навсякъде пише по 4-5 минути и като са готови изплуват на повърхостта. Да, ама не! Изплуват, ако предварително си им спъхнал въздуха като ги слепваш! А аз това не го направи-и-и-х и о, ужас! Моите равиоли плуваха всички още отначало на повърхността като някой олимпийски отбор по синхронно плуване, така че няколко минути трябваше да ги натискам с лъжица надолу и да ги давя, докато се сварят! Милото надникна в кухнята по едно време да види какво става с яденето, но като ме видя така зачервена, потна и нервна, само се ухили и направи кръгом. След няколко минути борбата беше спечелена в моя полза, приведох се в приличен вид, оправих си чокото, подредих красиво чинийките, поех въздух и излязох на сцената. 

Ще обобщя представянето така – „Ах!”, „Уау!”, „Супер!”....”Добре де, ще ти взема машинка за паста!”.
Ура-а-а-а!

10 коментара:

  1. Хайде, Диди, стискам палци в най-скоро време да се сдобиеш с машинката за паста!
    Не, че и разточени на ръка не си се справила блестящо, но друго си е да си улесниш живота... Пък било то и само два пъти в месеца да ползваш машината.
    Малко ти завиждам за гъбите... да знаеш :) Очертава се тази година да си остана без горски гъби.
    Поздрави и хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ти ме подкокороса с тази домашна паста, но наистина си е по-друго на вкус. Аз се изненадох, че всъщност е толкова лесно - не знам какво съм си представяла - и наистина само точенето е леко досадно...А за гъбите - ако не падне малко дъжд няма никакви, другите са чак на есен като се разхлади малко.
      И на теб лека седмица!

      Изтриване
  2. Диди,прекрасно ястие!Поздравявам те за чудесното изпълнение и разкошните снимки...не се съмнявам за вкуса на равиолките....Браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за похвалите, Миленче! Много се радвам, че поста ти е харесал!

      Изтриване
  3. Хихих, уби ме с тази част от метър :)) Ама така е - който си перфекционалист, си е такъв във всичко :)
    Преди време и аз си правех корите за лазаня, но колкото и да ми действаше разтоварващо, изискваше време, а и едно човече порасна и поиска да ръси брашно навсякъде, та точилката стои повече зад печката, отколкото в нечия ръка... и е по-добре, понякога :)))
    А тази зелена гъба ядлива ли е?

    Хубава нова седмица :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хили се, хили! Знаеш ли колко е трудно да разточиш тестото във формата на правоъгълник...та метъра - то всъщност са останали само 10 см много ми помогна! Всъщност имам една супер шикарна синя линия, но понеже карам малката да решава задачи по математика и през ваканцията, линията от няколко дни е безследно изчезнала!
      А иначе зелената гъба е ядлива и доста вкусна - това е гълъбка, ама трябваше да видиш физиономията на една комшийка като й занесох чиния с точно такива зелени гълънки и се опитах да я убедя колко са вкусни...А оранжевата булка гъба е от семейство мухоморки, но не е отровна, а мно-о-о-го вкусничка!
      Лека и усмнихата седмица!

      Изтриване
  4. Отговори
    1. Благодаря, благодаря!
      Лека седмица!

      Изтриване
  5. Диди,хубаво е ,че имаш възможност да прекосиш гората-па макар и няколко гъби да набереш.Аз тези дни си бях по Пловдив-умрях от жега....
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, при всички случаи - аз и на две гъби се радвам...А тук наистина е голяма жега...Но нали е лято - шляпаш по сандали, потиш се...ежедневие!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...