вторник, 24 декември 2013 г.

Предизвикателството на лоса



Не знам при вас как е, но при мен е почти невъзможно да планувам отпуска – нескопосаните ми опити да направя някакъв план през последните години обикновено се провалят с гръм и трясък в последния момент, така че най-успешният опит до момента беше една седмица на море с малката миналата година, през която до обяд стоях в стаята и работех, ходех на плаж с компанията, въоръжена до зъби с лаптоп, телефони, таблети и прочие и общо взето се чувствах така, все едно имам офис на пясъка и съм сменила градския хаос с още по-голям такъв, но на море…Та тази година си я подкарах по старому – без план. Да, ама нали си има там някакви законови разпоредби, според които и подобни същества като мен трябва зорлем да се пратят в отпуска, щот’ не можеш да приключиш годината с 20 дни отпуск, например…И по този повод насила бях изкарана от офиса, въпреки лудницата, която обикновено цари в офис пространството точно преди Коледа. Да, ама хората не са свикнали аз да съм в отпуск и затова ситуацията изглежда приблизително така – да, няма я в момента, но телефоните са й включени, има интернет и е на линия. О-йе!


Дървено украсено пънче за масата довечера


По стара традиция значи, си понесох всичките такъми към вилата и започнах да си се наслаждавам на заслужената почивка. Събота, неделя, понеделник – 8.30 ч – телефонът звъни – понасям се в лек тръс към градината, докато намеря заветната точка, на която имам три чертички обхват…Да, на работа съм, какво има? – някъде по улицата почва да реве магаре – мълчание от отсрещната страна – да, да, работя – аха! Минават пет-десет минути, телефонът звъни…Айде отново – слагам шапката (навън е -5 С), ботушите, понасям се към точката с обхвата…Да, на работа съм…-през това време на заден фон се чува: „Мама ти……, къде вървиш,….!” – козарят минава със стадото по улицата – мълчание от отсрещната страна, докато аз уверявам, че работя…Минават още пет-десет минути, телефонът звъни, милото ме пита дали искам да ми сглоби малка телефонна кабинка – ще ми е по-удобно, даже ще ми направи и място за лаптопа – излитам навън…а, този път на заден план се чува банциг – някой реже дърва, звучи почти индустриално и работно, ако човек се абстрахира от лая на кучетата и кукуригането на петлите…И така в този дух се заредиха предколедните отпускарски дни…


Снежен човек от филц с кожено бомбе


И понеже точно в момента много ми се шие и майстори, а по-миналата седмица ми се присмяха за лосчето Рудолф, насочих всички усилия към майсторенето на северни елени и тем подобни. Прерових интернет пространството, намерих си модел, направих си шаблон и започнах да си майсторя лосове на конвейер + един снежен човек и разни други дребни джиджавки. Смея да твърдя, че играчките се получиха много добре и съм изключително доволна от резултата, а милото престана да ми се присмива, че всъщност майсторя гуцета, на които просто им поставям по чифт еленови рога за авторитет (-:


Весело стадо, т.е. дует северни елени, в кадър са само два, защото червения раиран елен го подарих на един ловец, отбил се на кафе – много му хареса


Рудолф 2 + малко коледно венче – пак аз си го направих в стил „здравословен кич”


Така, момичета и момчета, това беше с коледната украса за тази година – както се казва: догодина пак!
Сега отивам да готвя, защото вече взеха да ме гледат подозрително дали аджеба ще успея да приготвя нещо за довечера (-:

ВЕСЕЛА КОЛЕДА!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...