четвъртък, 7 юни 2012 г.

Супа от манатарки с пармезанов чипс

Гъбената фаза продължава...Може би като начинаещ кулинарен блогър не би трябвало да повтарям и да правя производни на една и съща супа – в случая гъбена, но в крайна сметка аз не съм чак такъв спец, че да мога всеки път да предлагам нещо уникално и неправено досега и само мога да се възхищавам на креативността и изобретателността на хората зад множеството останали кулинарни блогове. Всъщност идеята ми е тук да пускам много повече неща, отколкото скромните ми готварски експерименти, но засега...време така и не остава. Успокоява ме мисълта, че блогът е само на два месеца и нещо, така че дългосрочно погледнато всъщност имам предостатъчно време. И ето, че в крайна сметка реших да си пусна супата от манатарки и за да не стане банално й сложих за маскировка на нещо по-засукано и гурме един пармезанов чипс отгоре.

Няма връзка с гъбите, но не може да не му направят на човек впечатление стотиците дребни зелени скакалци, които през цялото време ти подскачат пред, изпод и зад краката, когато бродиш из поляните. Та горната снимка се казва: „Познай колко зелени скакалци има на снимката!" (въпреки, че не е с много добро качество, ама знаете ли колко бързо скачат!!!)

Тези гъби ги снимах миналата седмица. Не са ядливи и бяха поникнали върху няколко стари греди, които са скрити в един ъгъл на двора. Обаче страшно много се радвам, че ги зърнах, защото след няколко дни вече бяха изчезнали...не знам дали нещо ги е изяло, във всеки случай вече ги нямаше. Бяха много странни – едни такива, като някакви мини къщички, кацнали там случайно...
А тези страхотни манатарки са основата за супата...

Продукти:
1 глава лук
2 скилидки чесън
4 картофа
1 морков
4 манатарки (в случая)
200 г заквасена сметана
сол, черен пипер

За чипса
пармезан
червен пипер


Задушавам леко лука и чесъна, прибавям обелените и нарязани на кубчета картофи и морков, добавям и изчистените, също нарязани манатарки и досипвам вода, колкото да покрие продуктите. Варя до готовност. Заквасената сметана я разбивам в отделна купичка с малко течност от супата и след като пасирам продуктите я добавям към супата. Накрая овкусявам със сол и пипер.

За чипса
За съжаление се усетих прекалено късно, че вместо да обяснявам просто трябваше да снимам, защото да си направите такъв чипс е изключително лесно, а в същото време е много ефектно, така, че в последствие може да оберете точките на масата и да се наслаждавате на похвалите от всички страни какъв майстор сте (-:
М-да....Настъргвате значи на по-ситно ренде пармезан, не мога да кажа колко, може би за около 12 чипса (като този на картинката - ориентир за големината е главата лук) ви трябват около 30-40 г (максимум!), след което поръсвате с червен пипер и леко разбърквате с пръсти. Как се правят сега кръгчетата? Ами аз използвам една кръгла формичка-пръстен. Застилам една тава с хартия за печене, слагам формичката върху нея и сипвам вътре малко от настъргания пармезан, като леко го притискам с пръсти към хартията. След това местя формичката и пак така....Накрая пека чипса за няколко минути на 200 С, но го следете, защото моя в случая хвана една идея повече загар. Когато е готов, извадете тавата и оставете така за няколко минути. След това се отлепват много лесно, като си помагате с върха на някое остро ножче.
Чипсът е мнооого приятен, ефектен и вкусен, особено като го топнете в топлата супа и пармезанът леко се размекне......



2 коментара:

  1. Приятно ми е да се запознаем!
    Много хубав блог,с красиви снимки и приятни за четене страници.Пловдив ми е слабост, а до колкото рабирам селото в което живееш може би еблизо до града.Моето село е Труд и тези дни ще прекарам почивните дни там.
    Приятен ден-поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за хубавите думи - мисля, че това със снимките ми става лека мания, защото навсякъде вече обикалям с фотоапарат! И на мен Пловдив ми е слабост - обичам си града, въпреки всичките неуредици...Весело и слънчево изкарване на село!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...