Пустият му заек така и не се получаваше – нито първия, нито
втория....нито поредния път. Последния път преди няколко месеца даже милото
попита „Абе това пиле не е ли малко странно на вкус?”, с което ме докара
направо до пълно отчаяние. С лека завист (но добронамерена) и с възхищение
четях от време на време рецептите на кулинарните блогъри корифеи, които с
лекота и явно по вкусен начин приготвяха подскачащото четириного... и се чудех
кога ли и аз ще мога да приготвя дребното животинче така вкусно. Е, денят Х
настъпи...
Днес заекът получи поредния си и последен шанс. Ако и този
път не станеше, се зарекох, че изобщо никога повече няма да се занимавам с тези
зайци – в крайна сметка месо и риба има в каквито варианти искаш, няма да се
тормозя заради някакъв заек, я!
Времето изтичаше, часовникът тиктакаше, събота
наближаваше...Уеб-пространството беше преровено в търсене на най-подходящата
рецепта, която обаче и да може да бъде изпълнена от моя милост, докато
най-накрая в случаен разговор с майчето през седмицата стана дума за зайци и аз
си изплаках мъката – коментар: „Е-е-е, един заек да не мои’ш да сготвиш! Все
едно голяма работа! Ами сложи го в йената, остави го да се задушава и готово!
Чудо голямо!”. Та в крайна сметка се спрях на гениално лесната рецепта на
майчето, гарантираща 100% успех, като ренде „Вьорнер”...
И така...Настана съботната утрин. Птичките пееха, слънцето
грееше – ами, глупости! Небето беше облачно, като пред задаваща се снежна буря,
всичко живо се беше изпокрило, духаше студен вятър и сякаш нещо подсказваше, че
днес ще се състои решаващата битка между мен и заека. Станах, изпих си кафето,
изпуших си една-две цигарки и започнах да се подготвям психически и да се
настройвам психологически за предстоящия двубой. Обземаше ме нарастващо
спокойствие. Накрая извиках: „Ей сега ще видиш!” или както казваше вълкът от
едно много известно руско анимационно филмче „Ну, заяц, погоди!”. И запретнах
ръкави за има-няма половин час.
Продукти:
половин заек
около 500 мл вода
100 мл сухо бяло вино
малко мащерка
1 с.л. мед
1 ч.л. горчица – не много люта
Нарязах заека на няколко парчета, които овалях леко в брашно
и запържих до зачервяване. Отделно в една купа разбърках виното, водата, меда и
горчицата, като накрая добавих и мъъъничко брашънце. Прехвърлих мръвките в една
йена-глас тавичка, залях със сосчето, добавих малко суха мащерка, черен пипер и
няколко сухи гъбки. Захлуших го и го оставих да се задушава във фурната на 200С
за около час и половина. Ако трябва добавете още вода, за да не стане сосът много гъст.
За гарнитура – картофено пюре, което аз правя по следния
начин: обелвам и нарязвам няколко картофа, една чушка и един морков. Сварявам
ги, изсипвам почти цялата течност и в същата тенджера намачквам зеленчуците
заедно с голяма бучка масло и още повече сирене. Подправям със сол и черен
пипер. Ами това беше и смея да твърдя и споделя, че заекът стана стра-хо-тен!