събота, 19 януари 2013 г.

Мама не ще да готви... или как преоткрих орзото



Мама не ще да готви...Дежурните й реплики в последните години са  „Оправяйте се, не сте малки!” или „Е-е-е, не ми се занимава вече, аз обичам такива рецепти като за мен – хора на възраст!”, дуплика от моя страна „Е, какво общо има възрастта с готвенето?!” – „Еми това...Не ми се занимава! Мотаеш се сумати време и накрая сядаш и го изяждаш за нула време...Айде няма нужда...”. За сметка на това, обаче майчето има невероятна кулинарна библиотека и всъщност много добре знае кое как се прави, така че ако не знам нещо винаги мога да се направя справка в справочника „Кулинарните познания на мама”,  но с годините, както казах все повече предпочита да се скатава. За съжаление...


И пак - за уточнение – майчето готви стра-о-тно, но най-вероятно заради дългите години готвене на манджи и изхранване на две злояди деца (едното в лицето на моя милост), посрещане и изпращане на тълпи гости на вилата, вкъщи и прочие вече не й се занимава толкова много. Или по друг начин казано тя има готварски и неготварски периоди, като графиката на конюктурното развитие от последните кризисни години бледнее пред кривите на нейното кулинарно настроение (ама как го казах само, а?). Та подобни неготварски фази обикновено са съпътствани от отчаян зов за помощ от страна на татенцето, че видиш ли благоверната му половинка е бойкотирала тенджерите и тиганите, кухнята е територия с ембарго и той от няколко дни я кара на сандвичи и ли си пече кюфтета на грилчето.

Иначе и тя като повечето от нас (предполагам) обича да гледа кулинарни предавания (в последно време повече с образователна, отколкото с практична цел), но от време на време й идва музата и тогава като се развихриии, лелеее... – става клонинг на Жак Пепен в женски вариант....То не са манджи, сосове, кексове и т.н. И всички, обикновено чакаме с огромно нетърпение следващото поред кулинарно превъплъщение и за да я мотивираме да не спира, както е набрала скорост усилено цъкаме с език, поощряваме я и й се възхищаваме. Мамето обаче не се поддава на такива евтини номера и обикновено коментарът й е: „Е, това беше – догодина пак!”. Та тази седмица разбрах от татенцето, че мама се е разготвила – невероятно, но факт...и понеже ме глождеше леко любопитство реших да намина и да видя каква е хавата. Мамито беше направила орзо (арпа фиде) със свински мръвчици или както гърците му казват критараки. Това е паста, която по външен вид прилича на ориз, и която аз честно казано не бях приготвяла от доста време – просто съм я „забравила” (-: А едно време си спомням, че баба ми много често правеше орзо – и с телешко, и със свинко, абе с всякакви мръвки, със зеленчуци, даже и стафиди добавяше – всичко на фурна и беше много вкусно. 


Та по този повод и понеже имах малко останало недоядено печено пиле, реших вчера да направя орзо с пилешко:

Продукти (за около 4 порции):
250 г орзо
Около 100 г бекон или панчета
Около 200 г сварено или печено пилешко месо
Малко сушении манатарки
250-300 г печурки
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
Около 150-200 мл течна сметана
Пармезан
Сол, черен пипер, малко мащерка, нарязан магданоз


По принцип орзото може да го приготвите и в тигана, като добавяте постепенно бульон или вода, но аз предпочетох да го сваря предварително, както си варя всяка друга паста. И докато се вари, в един по-голям тиган задуших лука и чесъна, след което добавих нарязания на ситно бекон – да се позапържи малко и накрая изсипах и нарязаните на филийки печурки и манатарки. Сложих и мащерката и магданоза, захлупих тигана с капак и го оставих да се задуши добре. Накрая прибавих и нарязаното на парченца пилешко, изсипах отцеденото орзо и почнах да добавям течната сметана – може да сложите повече или по-малко – както ви харесва...Вкусно е и топло – с обилно настърган пармезан и студено, както установиха някои прегладнели посред нощ...



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...