Шоколадов кекс

Някъде лаеше куче...ама много силно! Затворих очи и се опитах да го игнорирам. Да ама то продължи и разлая и нашите и съседските кучета. Пак пробвах да не им обръщам внимание, обаче не стана, защото бабите вече бяха тръгнали по техни си задачи и пътьом усилено обменяха информация за разни ми ти неща (после разбрах, че днес било задушница), но не като се спрат и говорят нормално, а крещейки и врещейки през поне 20 м разстояние. Не знам дали ви е направило впечатление, но повечето селски баби имат много специфичен тембър с леко фалцетни нотки, който в определени ситуации направо може да те изкара извън нерви. Е, за разлика от милото и малката, които спят като чукове, аз и при най-малкия шум се събуждам и като видя, че е светло повече не мога да заспя. Така че станах...а, то било още 6.30...ами какво пък – нормално време за ставане в съботен ден!
Направих си кафе и понеже днес за първи път от доста време насам сутрин не вали като из ведро, си седнах навън и започнах да си мисля мои си работи на спокойствие, препичайки се на утринно слънце, пиейки кафе, пушейки цигара, слушайки всякакви околни шумове – цвърченето на пилетата, кудкудякане и кукуригане, лай (те кучетата така и не спряха....) и далечно преминаващи коли....Много е приятно, особено като си затворя очите и слънцето ми грее точно в лицето...

Днес ми се искаше да направя някакъв лесен шоколадов кекс. Е, четох, сърфирах из нета, подготвих се, реших какво ще правя и тъкмо започнах да си приготвям сместа, когато установих, че захарта почти е свършила....Хм, няма нищо – трябваше да отида до магазина. Обух си гуменките и с бодра стъпка поех към центъра на селото. Да, ама не! Магазинът беше затворен....Тук няма работно време и философията е следната: ако е отворено – добре, ако е затворено – здраве да е....(и си промърморваш няколко реплики по адрес на магазинерката). Питам мъжете, които дежурно си седят на селския мегдан дали ще отвори – отговор: „Ами....ако Данчето не е слезла до града – ще отвори....ама още не е дошла....ами, сигурно ще отвори....освен ако не си е тръгнала....ама ти седни, седни и почакай!” Да, ама на мен не ми се чакаше, особено след изчерпателната информация дали магазинерката е в селото или не и си се прибрах. След половин час пак отидох....и се върнах – без захар, но с две пакетчета, пълни с жито и вафли от срещнатите по пътя баби. И след още половин час пак отидох и еха-а-а, имам си аз късмет – Данчето е отворила магазина! Много си се зарадвах на пакета захар!

Така-а-а-а....Рецептата си я скалъпих от две-три други. Нямам голям опит със сладкарските изделия...Обичам сладки работи, но не в огромни количества и ако не са и мноооого сладки и затова като чета рецепти за торти, сладкиши и прочие, винаги намалявам количеството захар, което би трябвало да сложа.
В случая с този кекс рецептата я натамъних ето така:

10 с.л. масло
почти 1 ч.ч. захар
1 ¼ ч.ч. брашно
¾ ч.л. бакпулвер
3 ч.л. какао
½ ванилия
3 яйца
2 млечни шоколада по 100 г
3 с.л. течна сметана (тя не беше към рецептата, ама трябваше да я използвам за нещо)

Маслото, сметаната и захарта разтопих на водна баня, след това дръпнах тенджерката от котлона и добавих и натрошения шоколад, разбърках с телта, докато се разтопи. Добавих ванилията и яйцата, но едно по едно. Брашното, заедно с балпулвера и какаото се слагат най-накрая, като непрекъснато се бърка. В една тавичка 20 х 22 см поставих алуминиево фолио, но така, че краищата да излизат извън тавичката – после по-лесно се вади целия кекс. Фолиото го намаслих и изсипах сместа в тавата. Остатъка от шоколадената смес в тенджерата давате на най-близкостоящия за обиране и облизаване (в моя случай – малката, която се навърташе като дребен хищник около мен през цялото време). Пече се в предварително загрята фурна на 160 С за около 25 мин. Не трябва да се препича, за да не стане сух. Оставете го да изстине поне около час, преди да го разрежете.

Аз като си го хапнах си сложих и ванилов сладолед.
P.S. Кексът беше одобрен от комисия в състав: милото, малката (тя изяде най-много), двама случайно преминаващи съседа и две комшийки, на които пък аз исках да се похваля (-: или с една дума мина в графата - "Ще се прави и по-често!"