Вкусно, вкусно масълце....

Днес си засадих люти чушки, което за мен си е цяло събитие, защото всичко свързано със засаждане, присаждане, прихващане и прочие на китки, зеленчуци и каквото и да било при мен не свършва добре...Аз, обаче много обичам люти чушки и преди около седмица бая ме хвана яд, че за съботата и неделята забравих да си взема от пазара. И за да не ми се случи отново, реших, че единственото правилно решение в случая е собственото производство. Така че вчера след задължителните зарзавати си закупих и разсад от ей тези дребните, най-лютите чушчици. 

Ами, какво да кажа.....бях пример за нескопосан градинар с две леви ръце.....Една от селските баби невярващо ме наблюдаваше през оградата: „А-а-а, ще садиш, а? Амчи к’во ша садиш по това време?” – „Ами, чушки..” – „Браво! Мно-о хубаво! Ми колко корена си взела?” – „Ами трички...” – „????”. Мисля, че думите са излишни, за хора, които си ходят някъде на село. Числото три или по-малко, когато става дума за разсад само би объркало народонаселението и би всяло смут. На село се говори за поне 50-60 корена от нещо, не за три!

От два декара градина, е, може би градина е силно казано, нека да наречем площта обрасла ливада, където всичко вирее на самотек, трябваше да си харесам място откъдето да си взема пръст за саксията, където да си засадя чушките. Ами то всичко хубаво, само че в голямото въодушевление като съм забила лопатата в пръстта, си пренесох не само нея в саксията, ами и един мравуняк, който обаче доста късно забелязах, а именно като тръгнах да я пречиствам от камъчета и коренчета и мравките с бясно темпо, тичайки, всъщност препускайки ме полазиха. Изсипах си мравуняка обратно в градината и под леко присмехулните забележки на милото (да не се преуморя, дали имам нужда от помощ и други в тоя дух) си изкопах нова партида и изключително съсредоточено и внимателно си посадих трите коренчета чушки. Дано само да се хванат – наистина много се постарах!

Тази снимка няма нищо общо с другите работи тук, обаче сутринта имахме доста напрегната дискусия с малката за изхвърляне на натрупаните през годините ненужни, извехтяли, изпочупени и изпокъсани играчки, с които така или иначе вече не играе, а и не ги подрежда. И о, чудо! Изправена пред заплахата да изгуби за миг всичките си съкровища, натуриите бяха подредени и прибрани за отрицателно време, като върха на сладоледа беше, че си изпра и плюшените играчки, с които не е играла от поне пет години насам. Аз бях много доволна, тя си мърмореше нещо нечленоразделно под носа и гледаше навъсено...

Обичам масло. Обичам и холестерина, и протеините, и витамините в него. Не обичам маргарини и всякакви млека, масла, сирена и кашкавали с по-ниска масленост или обезмаслени или пък на растителна основа – с фибри или без. Въпрос на вкус...

Та сега - това вкусно масълце върви с всичко – може да го сложите върху горещи сварени картофки, върху пържолки, печени зеленчуци на скара, върху макарони и изобщо върху каквото там се сетите. И е много удобно особено ако не ви се прави нищо за вечеря или за обяд – просто взимате целия хляб, мятате филийките една след друга в тостера, мажете и си хрупате с кеф.

Масло с левурда и пармезан

Продукти:

250 г масло

3 с.л. лимон

левурда - около 15-тина листа

2-3 скилидки млад чесън (за да утрепете с чесновия аромат всичко живо наоколо)

ок. 50-60 г настърган пармезан

сол

Мекото масло се нарязва на кубчета и заедно с лимоновия сок се разбърква на ниски обороти с миксера – най-добре се получава с двете куки, а не с другите бъркалки. Не се стряскайте от трите лъжици лимонов сок – той някакси изчезва в маслото и почти не се усеща след това, а е само като съвсееееем лек привкус.

Отделно измивам левурдата и накъсвам листенцата. Те най-добре се смилат или с пасатор или в блендер. Добавям  2-3 скилидки млад чесън и капвам само няколко капки олио или зехтин, колкото да може по-добре да се накълца в блендера. В началото може да ви се стори, че левурдата е много, но всеки, който е правил някога песто или подобно масло знае, че цялата купчина зеленина се спъхва след разбиването – в този случай до 2-3 с.л. След като пасирате листата ги изсипете в купата с маслото и добавете пармезана. Доразбива се пак на ниски обороти с миксера и се доовкусява със сол.

Тук филийките си ги препекох направо с маслото на грила....хруп!