събота, 4 август 2012 г.

Един леко хаотичен командировъчен пост, придружен от млечно суфле с ягодов сос

Айде-е-е-е! Командировка!
Настана време за задължителните посещения и ходене на гости – ние при клиентите, след това те идват при нас и т.н. – всичко на интервали от по няколко месеца. Този път ще е за цели четири дни и то само в един град – Кемниц. Обикновено командировките са свързани с лудо тичане насам-натам и обикаляне на съответната страна надлъж и шир, като се опитваш да поставиш нов рекорд по бързо придвижване по аутобаните, опитване на цялото меню на Макдоналс, защото ядеш в движение, приятни вечери с познати и колеги, важни разговори при нови клиенти и т.н.

Аз, като нетипична мацка нямам някаква висулка или плюшена джиджавка на ключодържателя, който има толкова ключове, че тежи сигурно половин кило, а швейцарско ножче – и то от онези с всички екстри, най-големите. М-да...винаги си нося с мен гениалното изобретение на братята швейцарци, та веднъж преди една командировка забравих да го сваля от ключодържателя и да го сложа в куфара и не искаха да ме пуснат през контролата – било хладно оръжие...Аз – търча обратно през летището, стигам до чек-ина и с някаква наивност моля непознати хора да ми приберат ножчето, което ще си взема обратно като кацнем – хората ме гледат странно и ме заобикалят....Аз по-скоро полета ще си изпусна, отколкото да си хвърля ножчето – подарък ми е от милото. Накрая стана нещо съвсем неочаквано – жената на чек-ина върна куфара ми отдолу, изпод подземията само за да мога да си го прибера...Толкова й благодарих, исках да я черпя нещо – кафенце, сокче, тя само мило се усмихна и ми казва – „О-о-о, не може госпожо...забранено е! Може да се изтълкува като подкуп...”

То и други гафове има...ама може би ще ги напиша в отделен пост, като това как миналата година, понеже летях само с ръчен багаж, напълних на връщане куфара на колегата с миризливи сирена за фондю, та жена му после щеше да го изгони, защото и без сирена, куфарът им овонял цялото жилище.... Не че си нямаме избор на сирена и тук, обаче попаднахме на мини базар на местни производители на всякакви видове сиренца и кашкавалчета – кое от кое по-миризливи...и аз като се втурнах - направо нямах озаптяване....

Тази година, понеже вече почти всичките ни клиенти в провинция Саксония знаят, че готвя и че си имам блог, та хората се бяха организирали и още преди пътуването взех да получавам имейли с типични саксонски рецепти, такива от Ергцгебирге-то и пр. След това получих една камара готварски книги – коя от коя по-хубави – с общо около 500 рецепти – май ще трябва да направя отделна рубрика за изпробването им, придружена със статии за строг хранителен режим, защото то не са сосчета, то не са вкусни висококалорични вкусотийки...

Това са някакъв странен сорт праскови с леко сплескана форма, но доста сочни и вкусни.

И още няколко снимки от пазара....


Репетиция на филхармонията за концерта вечерта пред операта.

За къде без бира – особено ако се вари на място, както тук в Turm-Brauhaus...


...и без шницели....тук карам колегите да се почувстват леко неудобно, защото само дето хапките не им фотографирах....

....и така до късен мрак....


И накрая една нямаща нищо общо с немската кухня рецепта на едно млечно суфле, което опитах в един ресторант и което много, ама много ми хареса, та си поръчах два пъти и накрая имах чувството, че ще трябва да се валям до хотела...

Продукти
100 г заквасена сметана
150 г кисело мляко
100 г пудра захар
100 г кристална захар
30 г брашно
3 жълтъка
3 белтъка


Белтъците и кристалната захар се разбиват на сняг. Отделно разбивам киселото мляко с пудрата захар, сметаната, трите жълтъка и брашното. След това постепенно добавям и белтъка. Изсипвам сместа в предварително намаслени формички, поръсени леко със захар, които поставям в тава с вода и ги изпичам така на 170 С за около 30-40 мин.

А отгоре за разкош се полива с:

Лесен ягодов десертен сос
Ако нямате пресни ягоди или пък просто не ви се готви много-много....ето един ягодов сос, който става много бързо – за има няма десетина минути. Малко ягодово сладко се разрежда с вода и малко лимонов сок. Оставя се да кипне веднъж, пасира се – готово!

П.С. На нас суфлетата ни харесаха повече, когато вече бяха изстинали (-:
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...