„Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина...”
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина...”
О-па-ла...Чакай малко! Върни лентата назад! К’ва Коледа,
к’ви пет лева? Изобщо не ми е предколедно! Аз от две седмици пак съм във фаза
центрофуга – от тия, дето накрая се чувстваш като сдъфкан и изплют...Имам си
изнервени клиенти, неспазени срокове, още по-изнервени доставчици и колеги с
киселини...Абе, с една дума – всичко живо бърза и се нерви, защото идва краят
на годината, а пък мен в такива моменти ме избива на черен хумор, мрачен поглед
и гадни шегички...и си ги пляскам едни такива врели-некипели...Ама то толкова
неприятности се събраха за отрицателно време, че ми идваше направо да изчезна
нанякъде...Единият колега вика „Абе, това сигурно е някакъв знак...нали се
сещаш? Заради тоя календар на маите и края на света...” – „М-м, сещам се...Ама
честно казано тогава би ми било по-спокойно, щото няма да имам проблеми!...”
Следва учуден поглед в стил „Абе, че е куко – куко е...Ама сега май съвсем се е
чалнала!”
За разпускане и намяляване на напрежението и по повод
повода, демек малкия немски коледен пазар на площада, решихме единия ден да
гаврътнем още на обяд по едно греяно винце и да хапнем по една наденичка...Да,
ама не – едва сколасала да си занеса чинийката на една от масите и бях
нападната от ентусиазиран млад репортер и оператор, който се опитваше да ми
навре камерата във физиономията и да ме убедят да участвам в коледното издание
на една известна телевизионна игра...и каква късметлиийка съм...м-да...”Ама ние
търсим точно такива хора, като Вас!!!”, „А-а-а, а Вие откъде ме познавате”,
„Ами такива хора, на които да им е като гръм от ясно небе!”, „Не-е, благодаря!
И без туй от две седмици съм изложена на гръмотевична буря!”. Опитвам се да се
скрия още по-навътре под качулката и да си изпия алкохолната доза на
спокойствие, а колегите ме гледат с недоумение, надяват тайно тях да поканят и
ми се чудят на акъла как така не се натискам да ме покажат по телевизията...Ами
ей на – не обичам да съм център на внимание...
И после, вечерта се качихме на вилата – хоп, токът
изгасна...Е-е-е, да му се не види! Не стига, че имах още работа и ми трябваше
интернет, ами и не бяхме пуснали климатика в спалнята, та температурите бяха
абсолютно подходящи за малък уютен купон на отбор бели мечки...Добре че малката
я нямаше...Обаче и да се ядосваш и да не се ядосваш – все тая – след два часа
дойде спасителния отбор на енергото, пусна тока и си замина...И след 20 минути
пак спря...Иска се само спокойствие и силна храна...Да, ама двете пържолки,
дето успях да ги метна изобщо не бяха готови...Скръцнах си тихо със зъбки и за
да се успокоя си отворихме с милото една бутилка водка и пакет фъстъци, взехме
си китарките и свирейки и попийвайки си прекарахме в тъмна романтична
обстановка следващите два часа...Е, добре де не съвсем на тъмно, защото имаме
две миниатюрни лампички, които се зареждат от една малка перка, ако има
вятър...Имаше (-:
И сега за шаранчо...Понеже Никулден си е хубав празник и
традиционно се хапва рибка, аз направих един пълнен шаран, който поне на мен от
всичките варианти, които съм пробвала най-много ми харесва...Рецептата е от
едната ми баба:
Продукти:
Един шаран
3-4 глави лук
½ ч.ч. счукани орехи
15-20 стафиди, накиснати във вода
2 щипки канела
5-6 ч.л. доматено пюре
1 лимон
Сол, смлян черен пипер
Шаранът се изчиства, а лукът, нарязан на полумесеци се
задушава добре на слаб огън с малко олио. Подправям със сол и пипер, добавям
канелата и изключвам котлона. Слагам орехите и изцедените стафиди и добре
разбърквам всичко. С плънката напълвам коремчето на шарана, зашивам, а ако
остане още плънка я слагам в кухините под хрилете. В тавата на фурната постилам
картия за печене, която намазвам с олио и отгоре изсипвам размитото с малко вода
доматено пюре. Поставям вътре шарана и редя отгоре тънко нарязани шайби лимон,
така че да го покрия целия. Покривам го с алуминиево фолио и го пека за около
40 мин. на 225 С, след което махам фолиото и го запичам за още 15 мин. Това е!