неделя, 25 ноември 2012 г.

Портокалово-бананови истории



В четвъртък (преди две седмици) бях с една дружка на концерта на Chambao – дивяхме, пяхме, зяпахме готините китаристи и ни беше много гот, след което гаврътнахме в един бар по 1, 2, 3 мартинита и доволно посред нощите си се прибрахме. Тя – без децата, аз – също – бяха ни пуснали за една вечер в отпуска въпреки възгласите на недоволство и възмущение, че се опитваме да се измъкнем сами, които ние невъзмутимо до последно отказахме да чуем – на това му се вика лично пространство. Петъкът беше малко „Очки в точки” та затова още от обяд се покрих...И на следващата вечер пак с въпросната дружка, но вече и с половинките и четвъртинките искахме да се съберем на тяхната вила – в другата вилна зона. Звъня аз по тоз повод за да си разделим ангажиментите кой какво ще прави и носи...и тряс новината – нейната половинка имала рожден ден, при това не какъв да е, а юбилей...Йе-е-е – супер! „Е добре, де...`що не ми каза снощи?!” – „Щото щяхте да хукнете и да търсите подаръци, а пък искахме да е изненада!” – „Ми, браво! Ето изненада ме!” – обаче аз без подарък не мога да отида – в никакъв случай. Милото реши, че подходящ подарък в случая ще е бутилка домашна ракия и си реши проблема. За мен не е достатъчно...И запретнах ръкави и измайсторих ей тия нещица: 


Подарък № 1
Натарамокан портокал с водка!
Жертвах си една от малките бутилчици, не че ги колекционирам, но имам няколко, защото са ми симпатични, а и от време на време спасяват критични ситуации, когато е свършил алкохола, нищо, че се чувстваш леко прецакан, докато си ги пийваш и си мислиш за хотел с мини бар, където тия миньони ти излизат златни и луксозни....Но, тук поводът е важен...айде едно Абсолютче...

Милото каза, че имали весело-просташки вид, като след кръчма (-:

Издълбах една малка дупчица на портокала отгоре, продупчих с нож на няколко места отвътре, отворих водката и я оставих да се изтече в портокала, който до момента, в който трябваше да бъде опакован, прекара няколко часа хилейки се в хладилника, заедно с компанията на още два портокала.


Весела група пияндета (-:
Така-а-а...Мръвки и плодове – това имаме в наличност. Поради едно недоразумение (хе, милото пазарувало!) се оказа, че хладилникът беше бъкан с плодове – портокали, лимони, банани...Не знам при вас как е, но аз по принцип не ям много-много плодчета, с триста зора могат да ме накарат лятото да хапна някое парче диня или малко ягоди. За сметка на това обаче обожавам кисели зелени ябълки и неузрели, т.е. още твърди и зелени голи праскови или нектарини. Зелени круши – тоже...Може би се дължи на зимната ми зодиакална порода – хруп!


Та, от зор заман взех, че направих едно кексче, комбинирано от две-три други рецепти, а то все че се получи много вкусничко и сполучливо. И като се има предвид, че рискувах и в изблик на някакво умопомрачение му сложих банан, а то взе, че стана – останах много, много доволна. Кексчето е семпло и бързо и вкусно и накрая изрязах с формичка няколко кръгчета от него, за да приличат на малки тортички – ей тъй:

Подарък № 2
Кекс с банани и стафиди
Продукти:
1 яйце
1 ч.ч. захар
75 г разтопено масло
1 есенция лимон (или настъргана коричка от лимон)
1 ч.ч. кисело мляко
2 ч.ч. брашно
1 пакетче бакпулвер
2-3 банана
малко стафиди
1 ромова есенция

Брашното се смесва с бакпулвера и след това постепенно се добавят яйцето, маслото, киселото мляко и есенцията лимон – тук даже и миксер не използвах, а бърках с телта за белтъци. Тавичката за кекса се намазва с още малко масло и леко се поръсва с брашънце – ама съвсем леко. След това на дъното се редят кръгчета банан, отгоре се разхвърлят малко стафиди (предварително накиснати в ромовата есенция и малко вода) и най-накрая се изсипва тестото. Понеже имах малко счукани орехи – метнах и тях най-отгоре. Кексът се пече в загрята фурна на около 220-230 С до готовност.




събота, 24 ноември 2012 г.

Семпла боб чорба с осолено телешко



И постът ще е кратък – заради Мимето...
Май споменах някъде, че си имам китара от около два месеца насам...Щото имам „много” свободно време, та реших, че едно ново хоби няма да ми се отрази зле...Но то си има и друга причина – в компанията всички мъжки половинки дрънкат ли дрънкат...Едно време това беше и в пакета „свалки” на милото – особено с „Кой разплака доброто момиче...”. Та събираме си се ний и особено лятно време, като седнем навън под бора, току някой хване китарата и удари няколко акорда...готино е – седиш, дърпаш струните, а останалите те гледат с възхита...Та и аз искам да се наредя сред редиците за другия сезон...Баща ми ме майтапи и ми вика от два месеца „Сузи” – от Сузи Куатро – страхотна кака, ама моето ниво за момента е 99-я братовчед на Сузито и се ограничава до няколко леки кръчмарски песнички, които вече горе-долу мога да подрънквам. И сутрин, като няма никой наоколо си слагам слушалките на телефона и за мотивация, с китара в ръка и „волуме на мах” правя на ужким по няколко сола...Кадрите биха били пълни компромати и биха предизвикали неконтролируем смях в залата...Та за туй от време на време сега прибягвам и до нещо по-бързичко за готвене, не че не правя и сложни изпълнения, даже имам няколко, дето е крайно време да пусна, но...изкуството преди всичко (-:


Ей туй е Мимето
Та ето и чорбичката, в която основните съставки са боб и осолено телешко. Такава осолена мръвка си правим за първи път... то всъщност милото я направи, аз бях пас, защото не разбирам. Ама всъщност се оказа, че не е никаква философия, а става супер вкусно. Единственото условие е мръвката, която осолявате да е прясна. В случая в една тенжера поставихме нарязани на по-едро парчета ребра, изсипахме отгоре толкова морска сол, че да ги покрие и ги захлупихме...И това беше!


И понеже нали сега е „en vogue” всичко да е био и от био по-био, та тази боб чорба с домашно осоленото телешко се вписва идеално в картинката. И бобът е домашен – купих си го от една баба през девет села, та чак в десето – няма майтап, те селата не бяха толкова на брой, обаче наистина беше в едно много скрито от погледите местенце. И нали понякога съм супер умна, точно в този ден не си бях взела нито фотоапарата, нито телефона за снимки, ама това е, защото знам, че там няма никакъв обхват...И естествено по закона на Мърфи, то като се заредиха едни живописни гледки, птички, китки, залези – абе кое от кое по-хубаво, така че да можеш добре да си се ядосаш и да си теглиш сам майните )-: В тези случаи естествено са най-подходящи забележките на околните от сорта на: „Е-е-е, ами да си беше взела апарата...нито тежи, нито нищо!” – да, благодаря за коментара!

А бобът не е съвсем „Боб, като боб”, защото от мръвката, докато се вари, се носи такъв стра-хо-тен аромат! И така се преяжда, че нямам думи...Аз лично си хапвам средно по три чинии (да, лакомията е голяма работа) + поне 2-3 филии домашен хляб и няколко люти чушки...

А иначе чорбичката я приготвям ето така:

Накисвам бобчето за няколко часа, също и мръвката в отделна тенджера, за да не е толкова солена. Задушавам една глава лук, след което добавям да се запържи и малко червен пипер, доматено пюре и малко брашно – разбърквам и сипвам водата, боба и мръвката. Ако имам под ръка слагам и нарязана чушка и морков. А за подправки добавям магданоз, джоджен и сух босилек. И го забравям да си къкри – поне 2 часа...
Сега отивам да си подрънкам още малко, защото ме е обхванало творческо настроение...


четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Истории с градски, селски автобуси и праз



Спомняте ли си как се тъпчехме в автобусите преди? Голям купон беше, а? Аз си го спомням много добре, всяка сутрин в автобус № 4 до английската...Ама в него се возеха и учениците от руската, немската и френската гимназия, както и работещите в Захарна фабрика...както и всички доктори, сестри и т.н. от Окръжна болница...И всички трябваше да слизаме на предпоследна и последна спирка...А автобусът беше „редовен”. Всъщност това е тема с достатъчно материал за сериал поне толкова дълъг, колкото и „Дързост и красота”...и с малко повече фантазия ролята на Ричи може да се поеме от съответния шофьор...Плямпам глупости...Ама в 4-ката – голяма забава беше – „Ама, другарко, минете напред бе моля Ви се...!”, „Айде бе, мойто момиче, к’во чакаш?”, „Давайте, давайте-е-е-е напред!” – да ама, ако дадем още малко напред и се стъпчим още по-добре може и да излезем от другата врата...


След това по стечение на обстоятелствата си изкарах следването и сравнително голяма част от досегашния ми съзнателен живот в странство – с редовен градски транспорт, хубави спирки с разписание на автобусите, които минаваха точно на десетата минута... Какви преживявания тук ли? Ами рода, дошла на гости и по-точно моето мамче, заедно с майчето на една дружка...Няколко предупреждения, още в началото, да не гонят автобусите -  и да го изпуснат – друг ще дойде. Освен това да натискат копчето преди спирката, на която искат да слязат, а ако забравят  - просто да изчакат следващата спирка, вместо да тичат в бесен тръс към шофьора, да му викат на българо-английско-френско-руски...Ей-й-й, тия ник’къв език не говорят тука!


Да, ама като говориш – все едно на въздуха си ги разправяш! След два дни се прибирам и какво се разиграва пред очите ми на площада: нашите две майчета, отрупани с покупки и чантета търчат стремглаво към рейса за вкъщи и махат на шофьора да ги чака...В следващия миг моят мил родител се спъва, приземява се с широко разперени встрани ръце, за да си опази покупките, след което чевръсто се изправя, изтупва, правейки успокоителни жестове с ръце към спусналите се да помагат хора, обяснявайки че „никс капут!” и пред смаяни погледи  продължава в олимпийски тръс към автобуса. Е, разгеле, хванахме го!
Тук не ми се налага да пътувам често с рейс, освен в случаите, когато трябва да си хвана автобуса за село. Сега рейсчето е ново, малко, върви, абе Мерцедес е т’ва...Само дето няма такъв капацитет като старото бусче та да го тъпчем с чували със зеле и т.н. Виж, старият автобус беше друго нещо – голяма работа...

 Снимката е от сайта www.bus2.ru

Ей така изглеждаше – като тоя на горната снимка, ама с перденца с тигрова шарка...Супер автобус беше – лятно време моторът като прегрееше и шофьорът отваряше отпред капака да го изстуди – ей тъй - в движение, пердетата се веят, автобусът е тъпкан, носят се всякакви аромати – голяма емоция! Един път пътувах и с малко теленце, щото иначе как да закараш добичето от точка А до точка Б – виж, това например в Немско никога няма да го видиш! Или пък шофьорът да си превозва хладилника, овързан с ремъци – да не падне през отворената врата...Или пък да няма къде да стъпиш и като нормален пътник, платил 2.50 да седиш върху чувал с картофи...А? Къде другаде ще ви предложат подобни преживявания? Или баби, тичащи като олимпийски шампиони (Карл Люис ряпа да яде!), щото, видиш ли, автобусът не влиза в автогарата, понеже трябва да плаща по левче за паркинг, та затова спира някъде по улицата, съответно който иска да го хване, да си тича с чантите напред-назад...Та понеже наскоро ми се наложи да пътувам с автобуса, а сега е сезонът на праза и всеки беше помъкнал праз, та ме обхвана една такава лека носталгия... и направих две рецепти с праз (-:



Празник (делник) – така му казвам аз, може и пита с праз
250 г готово тесто за хляб (от фурната до нас)
2 стръка праз
2 яйца
сирене – на око
сол, пипер

Нарязвам праза на ситно и го задушавам добре, подправям със сол и черен пипер. След като изстине леко добавям и разбърквам две яйца и сирене на око – колкото ви е вкусно. Намазвам една кръгла тава с олио и разточвам, т.е. в случая дърпам тестото във всички посоки, така че да пасне в тавата. След това слагам плънката отгоре и леко поръсвам с олио и го пека на 220 С докато се зачерви.


И едни банички с праз:
2 опаковки бутер-тесто от Била
2 стръка праз
Около 200 г сирене Бри или Камамбер
1-на опаковка шварцвалдска шунка (от Пени), но може и бекон
1 яйце, разбъркано с малко вода

Първо задуших праза, след това добавих нарязаната на малки парченца шунка,  подправих със сол и черен пипер и оставих плънката леко да изстине. Накрая прибавих и нарязаното на малки кубчета бри. Разстлах едното бутер-тесто върху хартия за печене – леко набрашнена и отгоре сложих в 5 колонки на 3 редички по една препълнена супена лъжица от плънката. Сложих отгоре и второто бутер тесто и нарязах баничките с резеца ми за соленки. Притиснах леко крайчетата и ги намазах с яйцето. Пекат се до зачервяване.



събота, 10 ноември 2012 г.

Едни закъснели зелени домати и пържена пъстърва с два соса



Производството на зимнина и събирането на лятна продукция може и да е приключило при повечето народонаселение, обаче аз си събрах реколтата днес. И това в общи линии беше до момента едната от двете положителни емоции за седмицата, другата беше концерта на Chambao в четвъртък, а остатъкът от седмицата може да се обобщи така: показах си рогцата (и копитата), стрес, бях на косъм да се изпокарам със сумати народ (слава богу само служебно), така че поне временно се сбогувах с титлата Любимец 13, вдигнах си кръвното, пушех по кутия на ден, схвана ми се пак някакъв нерв на врата, така, че не мога да си въртя главата и в четвъртък не спечелих от тотото...Абе с една дума – шантава седмица...И понеже след малко трябва да се хващам да правя един подарък изненада, който ще публикувам отделно, то да се върна на думата за:
И така моля за вашето внимание (тук барабанчетата бият туш) – та-да-а-а-а: реколта 2012, цифром и словом: 13 (тринадесет) домата!


Червената точка в кадъра също е домат – най-малкия, но явно най-съвестния, защото само той се е напънал да почервенее, останалите явно са непукисти и предпочитат зеления цвят. И понеже не можах да измисля друго подходящо приложение на това зелено свръхпроизводство, го вмъкнах като декоративен елемент в сезонната есенна украса ето така:


Това под доматчетата и свещичките е една стара керемида
А иначе днес направих пържена рибка с две сосчета и картофени кюфтенца – първото е за милото и малката, на тях то повече им харесва. Става много бързо – просто всичко се разбърква и готово!



А второто е за мен...не че е много умно да се набъкам с чесън от обяд, при положение, че довечера сме на гости...но не можах да се сдържа....

Двете филийки хляб (без кората) се накисват във вода, след което се изцеждат и всичко заедно се пасира в блендера, а водата се добавя накрая - разредете го на вкус. Това е!


И двете сосчета пасват идеално на рибката....

 А и като си сипете и една чаша студена бира – става супер!

Днес не съм много словоохотлива, но ми минава...добре поне, че ще закупонясваме след малко...определено имам нужда от разпускане и поне още няколко бири...

Приятна събота и неделя на всички!

петък, 2 ноември 2012 г.

Ключодържател-гигант и венче от есенни листа



Не, не разчиствам детската...а мисля начини за предотвратяване на поредната загуба на ключове...С телефонът проблемът го решихме (след като загубихме преди това три) като го окачих на вратлето на малката, обаче да добавя и цялата връзка с ключове ми се стори малко много...Всъщност вече мога да напиша доклад по тая тема, както и да сътворя цял научен труд + статистическо проучване (кога, къде и как се губят най-лесно телефони и ключове) или пък по-лежерно – да напиша рекламен текст със следното съдържание за, да кажем, някоя от телевизионните продавалки: „Ако детето Ви си губи постоянно ключовете, ако винаги сте в стрес и Ви е писнало да звъните на съседите, защото и Вие си губите ключовете за външната врата, ако вече сте платили цяло състояние за смяната на брави, ако помагате на всички ключари в квартала да изхранват добре семействата си и Ви смятат за най-добрия им балама/хахо клиент, то тогава е настъпил моментът да си купите Ключодържател-гигант!”...след което с бодра стъпка трябва да се запътите към следващия магазин за 1 лв и да им изкупите складовата наличност за джунджурии, за да може да си направите супер-незагубващ се-ключодържател-гигант 2012 – Вие може и да се загубите, но ключът – не!


Ами няма някаква философия по направата му – просто трябва да накачорите всичко, което ви хрумне. Резултат: Действа безотказно - малката не си е губила ключовете вече от 2 месеца. Йе-йе!


А сега ще ви предложа една лесна и сравнително бърза идейка за есенно венче – естествено, ако си падате по такива работи. Аз лично си падам, та чак се влача и много обичам да си накичорвам разни неща вкъщи и на вилата според сезона.


Значи отивате на разходка в парка или гората, събирате шарени листа, сухи цветя или малко бъз или шипки и няколко тънки клонки – най-добре лозови или върбови, прибирате се вкъщи, настанявате се удобно, пускате си някой готин филм и докато си зяпате си правите малко есенна украса за вкъщи.


Първо листенцата се навръзват с конец по няколко на малки букетчета, а след това към клонките, които предвидливо преди това са огънати и вързани на кръгче (или елипса – все тая). И това е!

Може да си окачите венчето някъде или да си го сложите по средата на масата, а в центъра му да си поставите малка свещичка...


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...