В четвъртък (преди две седмици) бях с една дружка на
концерта на Chambao –
дивяхме, пяхме, зяпахме готините китаристи и ни беше много гот, след което
гаврътнахме в един бар по 1, 2, 3 мартинита и доволно посред нощите си се прибрахме.
Тя – без децата, аз – също – бяха ни пуснали за една вечер в отпуска въпреки
възгласите на недоволство и възмущение, че се опитваме да се измъкнем сами,
които ние невъзмутимо до последно отказахме да чуем – на това му се вика лично
пространство. Петъкът беше малко „Очки в точки” та затова още от обяд се
покрих...И на следващата вечер пак с въпросната дружка, но вече и с половинките
и четвъртинките искахме да се съберем на тяхната вила – в другата вилна зона.
Звъня аз по тоз повод за да си разделим ангажиментите кой какво ще прави и
носи...и тряс новината – нейната половинка имала рожден ден, при това не какъв
да е, а юбилей...Йе-е-е – супер! „Е добре, де...`що не ми каза снощи?!” – „Щото
щяхте да хукнете и да търсите подаръци, а пък искахме да е изненада!” – „Ми,
браво! Ето изненада ме!” – обаче аз без подарък не мога да отида – в никакъв
случай. Милото реши, че подходящ подарък в случая ще е бутилка домашна ракия и
си реши проблема. За мен не е достатъчно...И запретнах ръкави и измайсторих ей
тия нещица:
Подарък № 1
Натарамокан портокал с водка!
Жертвах си една от малките бутилчици, не че ги
колекционирам, но имам няколко, защото са ми симпатични, а и от време на време
спасяват критични ситуации, когато е свършил алкохола, нищо, че се чувстваш леко
прецакан, докато си ги пийваш и си мислиш за хотел с мини бар, където тия
миньони ти излизат златни и луксозни....Но, тук поводът е важен...айде едно
Абсолютче...
Милото каза, че имали весело-просташки вид, като след кръчма (-:
Издълбах една малка дупчица на портокала отгоре, продупчих с
нож на няколко места отвътре, отворих водката и я оставих да се изтече в
портокала, който до момента, в който трябваше да бъде опакован, прекара няколко
часа хилейки се в хладилника, заедно с компанията на още два портокала.
Весела група пияндета (-:
Така-а-а...Мръвки и плодове – това имаме в наличност. Поради
едно недоразумение (хе, милото пазарувало!) се оказа, че хладилникът беше бъкан
с плодове – портокали, лимони, банани...Не знам при вас как е, но аз по принцип
не ям много-много плодчета, с триста зора могат да ме накарат лятото да хапна
някое парче диня или малко ягоди. За сметка на това обаче обожавам кисели
зелени ябълки и неузрели, т.е. още твърди и зелени голи праскови или нектарини.
Зелени круши – тоже...Може би се дължи на зимната ми зодиакална порода – хруп!
Та, от зор заман взех, че направих едно кексче, комбинирано
от две-три други рецепти, а то все че се получи много вкусничко и сполучливо. И
като се има предвид, че рискувах и в изблик на някакво умопомрачение му сложих
банан, а то взе, че стана – останах много, много доволна. Кексчето е семпло и
бързо и вкусно и накрая изрязах с формичка няколко кръгчета от него, за да
приличат на малки тортички – ей тъй:
Подарък № 2
Кекс с банани и стафиди
Продукти:
1 яйце
1 ч.ч. захар
75 г
разтопено масло
1 есенция лимон (или настъргана коричка от лимон)
1 ч.ч. кисело мляко
2 ч.ч. брашно
1 пакетче бакпулвер
2-3 банана
малко стафиди
1 ромова есенция
Брашното се смесва с бакпулвера и след това постепенно се добавят
яйцето, маслото, киселото мляко и есенцията лимон – тук даже и миксер не
използвах, а бърках с телта за белтъци. Тавичката за кекса се намазва с още
малко масло и леко се поръсва с брашънце – ама съвсем леко. След това на дъното
се редят кръгчета банан, отгоре се разхвърлят малко стафиди (предварително
накиснати в ромовата есенция и малко вода) и най-накрая се изсипва тестото.
Понеже имах малко счукани орехи – метнах и тях най-отгоре. Кексът се пече в
загрята фурна на около 220-230 С до готовност.