......което за тези, които ме
познават е нещо почти невероятно, защото не мога да плувам или както казва брат
ми – потъвам като ютия, не мога да карам колело, колата я карам само в краен
случай и всъщност....абе не обичам да ходя на море....Е добре де....не че не
обичам ама не понасям тълпите народ, жегата, шума, хипер застрояването и не ми
издържат нервите да ходя на плаж и да се пека....Да не споменавам, че по
рождение съм с тен на бяло саламурено сирене и никога не мога да почернея, а
по-скоро си докарвам цвят на добре сварен омар, който вечерта лежи намазан с
кисело мляко и не може да се обърне на никъде.
В моята представа морето е
усамотен плаж, малко заведение с вкусна рибка – аз и милото седим и си кибичим
с часове, говорим си, ако ни се говори или пък всеки се е зазяпал в лаптопа и
от време на време гледаш към морето и слушаш чайките.
Поради тези причини през последните 25 години, а те са след периода в който все още ходех на море всяка година с нашите и брат ми, имам общо следните посещения: едно ходене до Канарските о-ви в края на ноември (беше супер!), едно ходене до Кушадасъ (в
началото на ноември), двудневна екскурзия до о-в Рюген през октомври (беше
студено, ветровито, но като цяло си прекарахме много гот), 4 дни в Несебър през 2004 г. и няколко камандировки до североизточното ни Черноморие покрай едни ветрогенератори.
За разлика от мен всичките ми
близки хора и приятели са луди на тема море, слънце, пясък, плаж, плацикане, all inclusive или
едномесечен или двумесечен престой на някой къмпинг с каравани, като всеки
ходи, когато има време и понякога се събира група от около 20 човека и една
камара дечурлига. Тук трябва да кажа, че не съм сноб (или поне не много), но не
обичам полеви условия – никога не съм била на палатка, на къмпинг в каравана и
т.н. Аз си искам леглото и банята (и то самостоятелна)...
Е, тази година ми се наложи да
ходя на море. Милото има много работа, а този път няма на кой да прехвърлим
малката за морските излети (досега все успявахме някак), а понеже аз й обещах,
че ако е прилежна, добра, старателна, има само шестици, аз имам време, не ми е
стресово, времето е хубаво, няма форсмажорни обстоятелства и други подобни, ще
я заведа за няколко дни на море, когато и нашите приятели са на къмпинга.
Не обичам да давам празни обещания
и о-чудо! Понеже всичко това се изпълни и вече нямаше накъде – трябваше да
стегнем багажа и да потеглим. За моя радост къмпинга все пак ми се размина,
защото точно когато едната компания номадстваше имах толкова работа, че не
успях на време да се измъкна.....хе-хе! Така че остана варианта хотел с
компания Nr 2 – 11 възрастни и 8 хлапета на
възраст от 5 до 13 години.
Поради този щастлив факт, малката
почти не спа два дни преди да тръгнем, няколко пъти си нарежда багажа (от който
аз махах впоследствие почти всичко) и си направи списък, който включваше
жизненоважните за нея в момента неща, а именно бански, телефон и зарядно. Моят
списък беше по-дълъг – лаптоп, зарядно, флешка за интернета, флешка-памет 1,
флешка-памет 2, телефон 1 и зарядно, телефон 2 и зарядно, фотоапарат и кабел
към лаптопа и зарядно за батериите му, бански не ми трябва (както вече казах –
не плувам и не се пека), слънчевите ми очила почти винаги са на главата (дори и
зимата, но това е друга тема), и ааа.....разтвора за лещи (без които нищо не
виждам, а пък с очила примигвам като бобър) и т.н. Милото като гледаше какво
слагам само с недоумение клатеше глава и ме попита да не би да взимам малката с
мен някъде в командировка вместо да ходим на морето.
Пътуването беше о.к. или иначе казано като се е
запътил такъв отбор на някъде се спираше на почти всеки половин час, защото на
кой му се допушило, кой огладнял, на кой му се приходило до тоалетна...абе
отсечката Пловдив – Синеморец я взехме за околко пет часа. Хотел, настаняване,
хвърляне на багажа и бегом към морето....и обратно...след което – хапване,
пийване, спане и от следващата сутрин целия цирк наново, ама вече пълната
версия – с плаж от сутринта. Обобщено: беше
готино, топло, на моменти леко изнервящо и хаотично, хлапетата се забавляваха
страхотно и ни направиха мотор с кош, разхождахме се напред-назад, включително
и до Ропотамо, като лафът на деня по време на разходката с лодка беше – всички
следяхме да видим някоя животинка или птица, по едно време децата се
разкрещяха: „Видра! Видра!”...абе гледам тая видра много голяма, една такава
охранена и бързо тичща...лодкаря вика: „Деца, не е видра! Това е диво прасе!”
Малките репортажи от "Пътеводител на галактическия пловдивчанин" не са с рекламна цел. Впечатленията са чисто субективни и
отговарят на моя вкус, на този на децата, на милото и на моите приятели........
И накрая...ако сте в Синеморец и
се чудите къде да хапнете – ние бяхме много доволни от едно заведенийце на
улицата, която води за плажовете – то всъщност тя май беше и нещо като главна
улица...та заведението се казва „Хоризонт”. Много хубава рибка, домашни пържени
картофи, страхотни саладки, усмихнат и ненатрапчиво любезен персонал, готина
атмосфера, но непретенциозно и съвсем, ама съвсем приемливи цени.
Така...това беше море 2012 (-: