неделя, 8 септември 2013 г.

Една малка разходка до Аугустусбург и един крамбъл със сини сливи



И още една кратка командировка, която започна в 9.00 в един делничен ден така:


Колегите, които ни посрещнаха бяха приготвили множество изключително вкусни сандвичета, като само доброто ми възпитание ме възпря да не опустоша всичко на минутата. След това денят премина в срещи, срещи и пак срещи, докато се стигна до съществената част от вечерта – вечеря в една прекрасна и скрита в малка горичка ловна хижа. Хапнахме и пийнахме изключително добре и ползотворно – за мен имаше свинско печено със сос от диви гъби и хлебни хнедли.

След това на следващия ден, преди самолета, имахме точно толкова време, колкото да се врътнем из Аугустусбург – малко градче в Саксония, известно с ловния замък на Аугуст, който пък е бил курфюрст на Саксония от 1553 до 1586 г. Замъкът не е пищно украсен или огромен, защото е служил точно за пренощуване, когато са ходили на лов, нещо като вилата за събота и неделя (-:



В замъка обаче сега могат да се видят много интересни постоянни експозиции – има изложба на карети и каляски (за мен), природонаучен музей (за мен) и една от най-големите колекции на мотори в Европа, разположена в 18 помещения (за мъжката група). Така че след като се подкрепихме с кафе и едно-две-три парченца от ей тия сладкишчета, се спуснахме да обикаляме – аз, в компанията на моя милост, мъжете – към моторите.





Входът на замъка


И част от самия замък, чийто четири основни ъглови постройки са направени така, че вътрешния двор да образува кръст, по подобие на модерните по това време италиански градски дворци.



Таванът в една от залитe


А сега една интересна извадка от менюто на г-н Аугуст, като въпреки, че на табелката пише закуска, през средновековието е имало всъщност по две основно яденета на ден и в случая това е по-скоро като закуска-обяд. Въпреки това, обаче количеството храна е просто умопомрачително. Текстът за менюто звучи приблизително като „петъчна закуска за моя най-милостив господар”, като коментарът на милото беше да запрятам ръкави и следващия петък най-накрая да се представя подобаващо:



1.      Супа от стафиди
2.      Запечени яйца с прясно масло
3.      Печена яребица и пъдпъдъци
4.      Пълнени млади кокошчици
5.      Сушен шаран
6.      Еленско в сос, подправен с джинджифилови бисквити
7.      Чирози (най-вероятно от треска)
8.      Печен заек с черешов бульон
9.      Наденички от щука, подправени с черен дроб
10.  Предястие от кълцан шаран, по-големите парчета – запържени в мас
11.  Заешко кисело (месото се вари в зеленчуков-винен бульон и се пече)
12.  Студен пай с месо от свински бут
13.  Палачинки с наденица
14.  Варени сушени ябълки
15.  Шаран в маслен бульон с кимион
16.  Печена треска с горчица
17.  Печена маринована херинга с лук
18.  Голямо печено (???)
19.  Мус от бяла ряпа
20.  Риба на фурна
21.  Сирена, плодове

И на края, понеже си говорим за хапване, ви предлагам моя вариант на крамбъл със сини сливи – много лесен и вкусен, особено в комбинация с ванилов сладолед.


Тавичката, в която го направих е малка – 20 х 25 см и не съм броила колко сливи ми трябват – толкова, че като ги разделя на четвъртинки да могат да покрият намасленото дъно на тавата. Сливите се слагат по гръб - с обелката надолу.


50-те грама кафява захар + канелата + ванилията + няколко капки лимонов сок се смесват в една купичка и със сместа се поръсват сливите. Ако имате орехи – сложете и тях. В отделна купа се размесва с ръка брашното + останалата захар и студеното масло. Сместа става на трохи, които се поръсват върху сливите. Пече се на средна шина в предварително загрята фурна на 180С за около 40 минути. Това е!

 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...