И още една кратка командировка, която
започна в 9.00 в един делничен ден така:
Колегите, които ни посрещнаха бяха
приготвили множество изключително вкусни сандвичета, като само доброто ми
възпитание ме възпря да не опустоша всичко на минутата. След това денят премина
в срещи, срещи и пак срещи, докато се стигна до съществената част от вечерта –
вечеря в една прекрасна и скрита в малка горичка ловна хижа. Хапнахме и пийнахме
изключително добре и ползотворно – за мен имаше свинско печено със сос от диви
гъби и хлебни хнедли.
След това на следващия ден, преди
самолета, имахме точно толкова време, колкото да се врътнем из Аугустусбург –
малко градче в Саксония, известно с ловния замък на Аугуст, който пък е бил курфюрст
на Саксония от 1553 до 1586 г. Замъкът не е пищно украсен или огромен, защото е
служил точно за пренощуване, когато са ходили на лов, нещо като вилата за
събота и неделя (-:
В замъка обаче сега могат да се видят
много интересни постоянни експозиции – има изложба на карети и каляски (за
мен), природонаучен музей (за мен) и една от най-големите колекции на мотори в
Европа, разположена в 18 помещения (за мъжката група). Така че след като се
подкрепихме с кафе и едно-две-три парченца от ей тия сладкишчета, се спуснахме
да обикаляме – аз, в компанията на моя милост, мъжете – към моторите.
Входът на замъка
И част от самия замък, чийто четири
основни ъглови постройки са направени така, че вътрешния двор да образува
кръст, по подобие на модерните по това време италиански градски дворци.
Таванът в една от залитe
А сега една интересна извадка от менюто
на г-н Аугуст, като въпреки, че на табелката пише закуска, през средновековието
е имало всъщност по две основно яденета на ден и в случая това е по-скоро като
закуска-обяд. Въпреки това, обаче количеството храна е просто умопомрачително. Текстът
за менюто звучи приблизително като „петъчна закуска за моя най-милостив
господар”, като коментарът на милото беше да запрятам
ръкави и следващия петък най-накрая да се представя подобаващо:
1.
Супа
от стафиди
2.
Запечени
яйца с прясно масло
3.
Печена
яребица и пъдпъдъци
4.
Пълнени
млади кокошчици
5.
Сушен
шаран
6.
Еленско
в сос, подправен с джинджифилови бисквити
7.
Чирози
(най-вероятно от треска)
8.
Печен
заек с черешов бульон
9.
Наденички
от щука, подправени с черен дроб
10.
Предястие
от кълцан шаран, по-големите парчета – запържени в мас
11.
Заешко
кисело (месото се вари в зеленчуков-винен бульон и се пече)
12.
Студен
пай с месо от свински бут
13.
Палачинки
с наденица
14.
Варени
сушени ябълки
15.
Шаран
в маслен бульон с кимион
16.
Печена
треска с горчица
17.
Печена
маринована херинга с лук
18.
Голямо
печено (???)
19.
Мус
от бяла ряпа
20.
Риба
на фурна
21.
Сирена,
плодове
И на края, понеже си говорим за хапване,
ви предлагам моя вариант на крамбъл със сини сливи – много лесен и вкусен,
особено в комбинация с ванилов сладолед.
Тавичката, в която го направих е малка –
20 х 25 см и не съм броила колко сливи ми трябват – толкова, че като ги разделя
на четвъртинки да могат да покрият намасленото дъно на тавата. Сливите се слагат
по гръб - с обелката надолу.
50-те грама кафява захар + канелата + ванилията
+ няколко капки лимонов сок се смесват в една купичка и със сместа се поръсват
сливите. Ако имате орехи – сложете и тях. В отделна купа се размесва с ръка
брашното + останалата захар и студеното масло. Сместа става на трохи, които се
поръсват върху сливите. Пече се на средна шина в предварително загрята фурна на
180С за около 40 минути. Това е!
