неделя, 30 септември 2012 г.

Гривна от кожени връвчици

Да, още е моя блог, обаче реших, че е крайно време освен кулинарните ми опити най-накрая да пусна и първия пост за новата рубрика – „Направи си сам”, където ще показвам от време на време какво си майсторя, когато ми се намери малко повече свободно време.

И нали е рубрика за труд и творчество – ей така решавам проблема със слънцето, което ми свети в екрана, като искам да си гледам филмче на открито – изрязвам долната част
на един кашон и го слагам като шапка на монитора (-:

Иначе си мисля, че най-много постове ще има за дрънкулките, които си майсторя, защото имам природата и душата на сврака – колкото по-лъскавко, толкова по-добре...С годините съм си събрала всъщност завидна колекция от всякакви гривнички, герданчета, пръстени и обечки....а-а-а-а, някой да не си помисли, че са от злато или други подобни ценни метали – не, аз обичам шаренкото с висулки (-:

И не, това не е снимка от някой магазин за мъниста, това са си моите кутии (всъщност са за пирони), в които си държа натуриите. Добре, че нямаме дрес код на работата, е, аз се опитвам и да не прекалявам с украсата и да не ходя като амазонски папагал по разните му там срещи, но не мога и изцяло да изневеря на природата си и затова си ходя като семпла коледна елха. Най-весело е като трябва да летя нанякъде и дойде време да мина през онези пискащи устройства...то тогава пада едно сваляне на пръстени, обички, шноли и фибки, та чак и чокото ми проверяват, защото колкото пъти мина през контрола, толкова пъти писка...та ако има и някой колега с мен, обикновено им действам на нервната система.

Ей така изглежда гривничката като краен резултат.

А иначе ви трябват три кожени връвчици, закопчалки, халкички за свързване на отделните елементи, клещи и мъниста, каквито имате. Относно разходите – ами не съм изчислила точно, но така като гледам мисля, че ми излезе крупната сума от 2.50 лв, е естествено без мойта часова ставка (-: Това са само разходите за материали...

Краищата на 3-те кожени лентички се заклещват в закопчалката и след това ги сплетох, както се прави обикновена плитка, като след няколко сплитания вплетох във всяка лентичка и кръгли златисти мъниста. 

Освен това докато сплитате, някъде по средата на гривничката, трябва да захваните с клещи халкичките, на които сте прикрепили висулките – пълна свобода на въображението, слагайте, каквото ви харесва.

Ами в общи линии това беше! Пробвайте, не е трудно и е голяма занимавка...
А иначе всички тези дрънкулки може да си ги купите от всеки един магазин, продаващ мъниста, само внимавайте – по някое време става направо мания (-:

събота, 29 септември 2012 г.

Супа от тиква


Понеже явно тази година повече няма да има гъбен сезон – жегата умори всичко и сега няма и кьорава гъба )-: сега си имаме тиквен сезон – във всякакви варианти – на супа, тиквеник, пюре, печена, варена и т.н. И въпреки, че из форумите вече има достатъчно рецепти за тиквена супа, явно доста хора още не са опитвали такава супичка. Днешната супа си дойде някак от само себе си...


Малката отиде до магазина да си купе нещо сладичко и след известно време се върна гордо понесла огромна тиква цигулка, която една баба й дала по пътя. Тук трябва да уточня, че малката е дежурния снабдител, когато нещо не достига и тя се пазари и доставя яйца, домати, лук, магданоз, картофи и прочие...и се пази бабите да не й дърпат бузите като ластик ... Абе, гладни няма да умрем...Малката кръжи из селото – види я някоя баба – айдеее торба с домати или нещо друго...Съответно понеже никой не й иска пари, ние правим промишлени количества мъфини, кексчета и други подобни и тя ги разнася из селото. В отговор, понеже то не може така, се връща с купа ягоди, грозде или някоя друга катма. И така до безкрайност...А, освен това в допълнение милото се грижи за това бабите да гледат телевизия, т.е. намества от време на време антените, когато пущините се разместят, оправя я печка, я котлон, караме им се да не хвърлят боклуци в дерето и да не викат от 6.00 ч сутринта и им пазаруваме от време на време от града. С една дума – живеем в една относително добра симбиоза.


И така – обратно към супата...Най-досадното при тиквената супа е изчегъртването и беленето на самата тиква, но като се преодолее това препятствие останалото е фасулска работа (-:


Продукти:
1 тиква цигулка или хокайдо (цигулката май е по-сладка), но и с двете става вкусно
2 глави лук
1-2 скилидки чесън
4 с.л. масло
1 с.л. къри на прах
70-80 мл сухо бяло вино
Ок. 600 мл зеленчуков или пилешки бульон или ако нямате – вода
200 мл течна сметана или заквасена
Сол, пипер, малко настъргано мускатово орехче

За запържените зеленчукови лентички:
1-2 моркова или колкото искате
По-големички листа от магданоз


Тиквата се обелва и нарязва на кубчета. В маслото и малко олио задушавам нарязаният на ситно лук и чесън. След това добавям тиквата и поръсвам с кърито. Добавям виното, разбърквам и оставям малко да се поизпари. Прибавям бульона, солта, пипера и мускатовото орехче и оставям да се вари на слаб огън за около половин час. След това пасирам и добавям сметаната, разбърквам, оставям да кипне още веднъж – готово!

Нарязвам моркова на тънки ивички, може и с белачката за зеленчуци, които запържвам във фритюрника – става за секунди. След това слагам и няколко по-големи листа магданоз – пак запържвам и това е за украса на супата. Не е необходимо да купувате сурови тиквени семки, да ги запичате и прочие...Купете си тиквени хлебчета, вземете от тях няколко семчици и разхубавете с тях супето. Става много ефектно (-:
И между другото супата е вкусна и студена....

четвъртък, 20 септември 2012 г.

Шоколадов мус (Mousse au Chocolat)


Традиционно този мус се приготвя от висококачествен горчив шоколад, т.е. със съдържание на какао от мин. 70%, яйца, захар и сметана или масло. Който го влече алкохола в десертите, като мен, може да добави и малко коняк, ром или портокалов ликьор...за по-съвестните в безалкохолната версия може да сложите изстудено шварц кафе или еспресо. 


А защо е мус, а не пудинг? Ами защото е едно такова по-въздушно и лекичко туй кремче, не е така плътно като пудинга и отвътре прилича на аеро шоколад – на дупчици е (-:



И така към рецептата...Става бързо и лесно  – недостатък – цапат се поне 4 купи и купички...Ама, нейсе – нали е вкусно и шоколадово...

Продукти за 7 купички ( + още малко, което изядох и обрах с пръсти, докато бърках, ама не се сдържах ):

200 г шоколад с мин. 70% съдържание на какао
5 яйца
150 г захар
125 мл сметана
½ ромова есенция (по желание)
Щипка сол

Високото съдържание на какао е важно за вкуса на муса след това и за тази въздушност, като пяна, която се получава. Ако използвате млечен шоколад, може да се наложи и да добавите желатин. Но...пробвайте с горчив шоколад. Между другото това, че шоколадът е горчив не означава, че и муса е такъв. Напротив – даже си е доста сладък.



Днес, по случайност вместо пет яйца използвах четири, защото докато се мотаех и вихрих из кухнята, едното яйце се пльосна на пода, а друго нямах и двете кокошки вече се бяха отчели с по едно...е, милото предложи да ги стисна за шията и че може и по още едно да снесат, ама нали съм добричка, викам си айде няма да ги тормозя...А, и още веднъж забелязах ползата от това да си имаш куче вкъщи – дойде и омете за нула време яйцето – като прахосмукачка Рейнбоу или мини Стийм моп – действа безотказно.


Та, значи първо натрошаваме шоколада, след което го разтопяваме на водна баня. В отделна купа разделяме жълтъците от белтъците, като разбиваме белтъците, заедно с щипка сол, на сняг. Постепенно прибавяме 100-те г захар, като продължаваме да бъркаме. В отделен съд разбиваме сметаната. И пак в отделен съд, най-добре е, ако използвате по-голяма метална купа, разбъркваме на водна баня жълтъците с две лъжици топла вода и останалите 50 г захар, докато леко се сгъстят. Махаме купата от водната баня и добавяме разтопения шоколад, докато се получи гладък крем и добавяме ромовата есенция. Прибавяме внимателно разбитата сметана – казвам внимателно, защото не трябва да бъркаме усилено, а просто да я разбъркаме леко. И по същия начин накрая добавяме и белтъците. Може да оставите така муса или да го разлеете в купички, но ги покрийте с фолио. Сега се въоръжавате с търпение, защото така приготвеното кремче трябва да престои поне 3-4 часа в хладилника. Това е!

събота, 15 септември 2012 г.

Варено-пържени картофи или Bratkartoffeln


Вчера ме бе налегнал великия петъчен мързел и след напрегнатата и леко изнервяща седмица представата ми за идеална вечер включваше студена бира, пакет фъстъци и един шоколад...а, и да изгледам поне половината серии на третия сезон на „Добрата съпруга”. Малката я няма, аз си гледам филмчета, милото си цъка на компютъра. Да, ама не....Към 20.30 ч едни аверчета се обадиха, че и те се качват на вилата, та що да не се съберем и да не заформим едно купонче.


Да, обаче на мен наистина ми бе много мързеливо, та помолих приятелите да купят туй-онуй от града, за да не се налага да правя нищо. Всичко хубаво – кюфтенца, саладки, пийване, обаче за мен салатите не са гарнитура. Имам лек психологически проблем с гарнитурите – за мен това са картофи, ориз или някаква паста, но не и салати – със зеленчуци или млечно-майонезени...Ами, значи ми се наложи да направя нещо с картофи, а какво по-бързо от прости варени картофи. След това им слагаш малко масълце, чубрица или млечно-чесново сосче. Чудно!


Другият ми проблем, обаче е, че понякога не преценявам достатъчно добре количествата, които готвя и хопала – в един момент има ядене за половината китайски народ! Та така се получи и вчера – сварих бая голямо количество картофки...и понеже естествено останаха недоизядени, днешната рецепта си дойде съвсем естествено на мястото. Това са така наречените в немско Bratkartoffeln, които може да си ги поръчате в почти всяко заведение или по нашенски - варено-пържени картофи.

Продукти:
Сварени с обелките картофи – най-добре от предния ден
Бекон - колкото, толкова
Стар лук, но може и зелен лук
Олио или мас
Сол, пипер


Картофките се получават най-добре, ако имате малко повече време и търпение, защото всичко се запържва поотделно. Първо задушавам нарязания на полумесеци лук в олиото или маста, след това добавям нарязания бекон и оставям да се задушава, докато лукът омекне. Ако желаете може да добавите и маааалко соев сос. Изваждаме лука и бекона и оставям настрани. През това време нарязвам обелените картофи на тънки шайби, които след това запържвам на порции в същия тиган, но така, че всяко картофче да си има място в тигана, за да хванат приятен запържен цвят. Накрая връщаме в тигана лука и бекона и леко разбъркваме още веднъж-дваж. Ами, това е!

вторник, 11 септември 2012 г.

Сандвич с пилешко и босилеково песто


Не обичам да хвърлям храна и из хладилника да ми се мотаят разни дребни недоядени парченца, които всеки само подбутва и помества, но никой вече не иска да ги хапне. И понеже всички вкъщи сме маниаци на тема сандвичи, една от основните креативни задачи, с които почти ежедневно се занимавам, е да измислям разни варианти на вкусни филийки с остатъци. Аз, а и малката, можем да ядем сандвичи всеки ден и няма да ни омръзне – ама не такива столски, дето да са с по едно мижаво парченце кашкавал и салам и готово, а с всичко отгоре...и сочно-мазнички – с много масълце, ако са принцеси или тостери или с майонезени сосчета. И тя вече е прихванала тая черта от мен и когато ще пътуваме на някъде или си ги правим за вкъщи – сяда, подрежда си всичко пред нея, режи си продуктите на тънки парченца, а не на басамаци и педантично си реди сандвича.


В момента понеже имам доста босилек, почти постоянно си правим и босилеково песто – е, мисля, че няма нужда да давам отделно рецепта за това – в общи линии го правя на око с пресен босилек, зехтин, скилидка чесън, пармезан и орехови или кедрови ядки. Всичко се смила в блендер – готово! Та това песто доста често се приземява върху филийките – в днешния случай в комбинация с няколко късчета недоядено от вчера печено пиле.


Намазах филийките с малко песто и отгоре наредих последователно тънко нарязан домат на шайби, пилешки късчета, сирене и кашкавалчета за тост. Захлупих с втора филийка и ги запекох ето така – намазах едната филийка от външната страна с масло, сложих я така в загрят тиган, с намазаната страна надолу и я похлупих с една чиния, върху която добавих за тежест един пакет брашно, за да може хлебчето да се запече и да стане хрупкаво. След това махнах чинията, намазах и другата външна страна с масълце – и пак по същия начин я препекох още малко. Готово!
Идеята за така изпечени сандвичи видях за първи път преди известно време в блога на Пепчо и много, много ми/ни хареса!

петък, 7 септември 2012 г.

Сос болонезе (ragù alla bolognese)


Защо рагу ли? Ами защото това е общоприетото наименованието (Ragout) за всякакъв вид сосове или ястия, които се правят със задушено или запържено месо. Фрикасето и гулашът също са рагу. А когато е alla bolognese сосът се приготвя с телешко и бекон, домати, като понякога се прибавят и пилешки дробчета...И в класическия вариант се поднася не със спагети, а с талиателе, макарони или пене...
Преди години нямаше всички тези паста разновидности – имаше макарони, спагети и юфка и в къщи спагетите се хапваха по изключително оригиналния начин с кетчуп и сирене, а понякога и с майонеза или със сирене и захар...Някъде в 10-ти клас дойде и просвещението, когато при една приятелка за първи път хапнах доматен сос за спагети – уау, колко невероятно ново – с кайма и настърган кашкавал! Толкова много ми харесаха, че още си спомням как преядох като свинче и си мислех, че дотогава май почти не съм яла друго толкова вкусно нещо. На този етап яхнии, гювечи и тем подобни не ми правеха особено впечатление...


След това дойде студентството и проблемът, че хм-м-м, ако искам нещо да ям – трябва да си го сготвя или купя – няма баба, няма повече хотел „Мама”... но на помощ дойде хранителната индустрия и всички сосове в пакетчета, спагети в пакетчета (дето ги вариш само по три минути), картофено пюре от пакетче, замразени пици, дюнери, сандвичи...и така лека по лека към по-сложни рецепти, като „А, направих си бъркани яйца!”, „Ей! Аз и ориз съм можела да готвя!” или пък просто „От това нищо не стана...айде да ходим за по един дюнер...”
Годините минаваха, акълът ми идваше лека по лека и съответно с натрупването на житейски опит и повишаването на жизнения стандарт от студент в работещ човек, получаващ заплата, взеха да се задават и първите кулинарни изживявания -  заведения, вкусно хапване, гостита, обикаляне напред-назад и първи плахи опити за нещо по сложно от яйцата на очи.



Е, пътят на преминаване от сосове в пакетчета към прясно приготвени беше дълъг и трънлив, изпълнен с радости и неуспехи (добре, че винаги има нещо за сандвичи в хладилника), но в крайна сметка на сегашния ми етап от живота – помъдряла и опитна (-: вече изобщо не бих заменила моя домашно приготвен сос болонезе за някой такъв от пакетче... още повече, че народонаселението е вече и достатъчно разглезено с домашно приготвена храна, та чак дава и съвети и не би приело друг заместител...
На сосчето има кратка и дълга версия. Тук ви предлагам по-дългия вариант, който е подходящ в случай, че мноооого ви се е прияло точно това, нямате какво друго да правите, искате да блеснете пред гости или просто ви се струва, че този месец още не сте навъртяли достатъчно ток, та 2-3 ч. варене на котлона ще ви се отразят добре на сметката.

Продукти (за ок. 4 порции)
Спагети или талиателе – 400 г
Кайма – 500 г (350 г телешка и 150 г свинска)
Бекон или панчета – 100 г (този път нямах панчета и използвах бекон)
1 глава лук
3-4 дръжки кервиз (моите бяха тънички)
1 морков
2-3 скилидки чесън
1 консерва нарязани домати (500 г)
1 ½ с.л. доматено пюре
1 ч.ч. прясно мляко
½ чаша червено вино
1 ч.ч. телешки или пилешки бульон
Няколко листа нарязан пресен босилек
Дафинов лист
Сол, пипер, малко захар, щипка смляно индийско орехче
2 с.л. масло и 2 с.л олио
 

Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се задушават в маслото и олиото. След това се добавя ситно нарязания бекон – запържва се леко и прибавяме пак на ситно нарязаните морков и кервиз. Задушаваме за около 5 мин. Добавяме каймата – раздробяваме я на дребни парченца и я запържваме. Тук трябва да кажа, че аз приготвям соса в една по-дълбока касерола с широко дъно, ако използвате тиган сега е момента да прехвърлите всичко в тенджерка. Добавяме червеното вино, разбъркваме и изчакваме, докато се изпари. Сипваме прясното мляко и индийското орехче, разбъркваме и след като кипне добавяме доматите, доматеното пюре и бульона. Не ви препоръчвам да използвате бульон на кубчета – ако нямате пилешки или телешки истински бульон по-добре сложете само вода. Иначе аз бульон си замразявам в малки пластмасови бутилки от по 500 мл, когато варя някаква мръвчица и съм добавила и малко зеленчуци, зрънца черен пипер и дафинов лист във водата. Обратно към сосчето – ами в общи линии – това беше...Слагам дафиновия лист, нарязания босилек, солта, пипера и малко захар и оставям да къкри на слаб огън около 2 часа. Може да прехвърлите касеролата и в предварително загрята фурна и да оставите там сосчето да се сготви при 160 С пак за около два часа. Това е!

неделя, 2 септември 2012 г.

Разядка с печени чушки

Сезонът за приготвяне на зимнини е в пълна сила – мъкнат се буркани, мият се капачки, палят се огньове и врят казани. Кипи въодушевен труд и се приготвят количества, на които и някой добре работещ консервен комбинат би завидял...Паприкаш – 100 буркана, доматен сок – 70 буркана, кисели краставички – 40 буркана, лютеница – 150 буркана (да има и за внуците...), патладжани, бамя, грах, туршии, сладка и компоти в умопомрачителни количества...
И да – тези изречения не важат за мен, а за всички комшии, които са около нас – горните данни са представителна извадка само от едната съседка, която с гордост вчера ми показа избата си и пълните рафтове – всичко подредено, надписано, само зимата да дойде...Респект!
 
Ние, за разлика сме се самоизключили и сме като на самотен остров – нищо не правим...гледаме си трите зелени домата (-: И за да не се цепя съвсем от колектива реших и аз да се отчета...Вчера ми бяха останали 4 червени чушки и не че не можех да си ги изпека на котлона вътре, ама реших и аз да вдигна малко пушек, та си запалих печката БАЛКАНЪ и с гордост си поклечах за около десетина минути около нея, изпекох си чушките и направих ей тази разядка. Всъщност доста често си я правим или с чушки от буркан или, когато ми се пекат и с пресни чушлета.

Продукти:
4 червени печени чушки
1 малка скилидка чесън
4-5 сушени доматчета, мариновани със зехтин
2-3 листа босилек
малко настърган пармезан
щипка сол и захар

И сложния начин на приготвяне - всичко се слага в блендера и се смила, като се добавя и малко от зехтина на доматчетата. Хапнахме си я веднага като междинна закусчица с пресен домашен хляб с маслини и сиренце. Пробвайте – вкусно е!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...