четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Разни перипетии и една зеленчукова крем супа



Хубаво е човек да има тераса, а ако има две – още по-добре. В моя случай са цели три  + огромна напориста група топчести пилета, които мъкнат орехи отнякъде, чоплят мазилката, хвърлят си перушината и с една дума изобщо не гледат какви ги вършат.  Не че се оплаквам…даже редовно им хвърлям и трохи…Та гледам аз на едната тераса две празни черупки от орехи и няколко перца се въргалят напред-назад. Сега, аз по принцип не съм вманиачена чистница и перфектна домакиня, обаче си казах – абе, чакай да ги помета. И за да добиете пълна представа за картинката ще кажа само, че действието се развива в 7.00 в понеделник сутрин – първия ден от тазгодишния есенен панаир. Значи щом е откриване и понеже ще се срещам с важни хора от посолства и търговски камари, ще изваждам чифта италиански обувки с осемсантиметрови токчета. Обувчиците са единия от общо двата ми чифта, които имам с такъв убийствен ток – едни за зиме, едни за лете…Всичките ми други обувки са плоски, ама много плоски  или с нормален ток от 1 см. 


Та сложих си аз една рокличка, покачих се на кокилите, айде и малко гримче, червилце, косата на любимото ми чоко тип – неопитна сврака си свива гнездо, парфюмче…Ей, к’ва съм хубавка, накипрена…И тъкмо да грабна чантата и да се изстрелям, погледът ми попадна на двата ореха и перушината. Е-е-е, не може тъй! Чакай да ги измета, ей тъй, на бързо…Излизам на терасата в официален вид, замитам дребните боклуци и тъкмо, когато се обръщам, може би заради токчетата не прецених ъгъла между мен и ръба на стената и фра-а-а-а-с….я, какви малки светлинки видях! Май си ударих главата. М-да, определено се бях изпраскала отстрани на слепоочието. Усетих как направо за секунди мястото стана на прекрасна джонга и нито леда, нито мокрия компрес, дето ми размаза грима и спиралата, не помогна след малко да се огледам с прекрасна синина от най-добро качество, която продължаваше да потъмнява. Да му се не види, значи! Нямаше абсолютно никакъв смисъл да слагам някакъв грим и без туй нищо нямаше да скрие. Освен ако не исках да се направя на Джокера от Батман или да заприличам на актьор от театър Но…Обаче си взех слънчевите очила. Не че в панаирните палати грее слънце, ама можех успешно да се правя на важна, например…
 

Нямаше коментари или въпроси, само многозначителни и любопитни погледи от тълпите колеги, гости, клиенти, познати и случайно преминаващи хора. И понеже на няколко пъти ме питаха загрижено дали съм добре, взех да обяснявам, че съм се блъснала в ъгъла на терасата, което предизвика още по-загрижени погледи. Аз не съм от най-притеснителните, обаче нали знаете какво е, ако се срещате с някой, на когото нещо в лицето не му е наред – все натам забиваш поглед…Та и моята прекрасна синина беше център на огромно внимание. Доста идиотски си изкарах цялата седмица така, давайки правдоподобни обяснения, на които никой не повярва, даже на вечерите, в ресторантите, в които ходехме, понеже ме познават тук-таме, обяснявах на внимателните сервитьори защо изглеждам така и че не съм обект на домашно насилие…В общи линии беше голям купон, ако се погледне от веселата страна (-:
А иначе понеже се застуди/затопли/застуди ви предлагам една зеленчукова крем супа, която много добре се разбира със запържени в масло крутони и някое крехко филенеце или пък с ей такъв солен кекс. Всъщност кексът е сладък, но като се замести захарта със сирене или кашкавал и се оставят настрана разните есенции и плодовете, става на солен кекс. Основният вариант е ето тук . Вкусен е още топличък, а и никой не дочака да изстине.



Продукти за супата, около 4-5 порции:
4 картофа
1 чушка
1 морков
1 глава лук
Малко гъби, ако ви се намират, може и сушени
500 мл прясно мляко
50 г масло
2 с.л. брашно
Сол, пипер, индийско орехче
Магданоз


Задушавам ситно нарязания лук, след това добавям малко вода, колкото да покрие нарязаните на кубчета зеленчуци и оставям да се варят. След около десетина минути добавям половината от прясното мляко и когато всичко е готово пасирам супата. В същото време в отделна тенджерка разтопявам маслото на слаб огън, добавям брашното и постепенно прибавям останалото мляко, т.е. правя малко сос Бешамел. Бъркам постоянно за няколко минути, докато се сгъсти и го прибавям към супата. Разбърквам, добавям подправките и готово!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...