Да, да, знам, че всички
бързаме сутрин…И аз бързам, но по-бавно – бързам около час преди работа с
концентриран поглед върху чашата димящо кафе, подбутвайки мозъчните клетки и те
да стават и да се размърдат, а не да се крият като мързели под шапката на топло.
Седя си навлечена като онова симпатично Мишелинче с ръкавици, шал, дебело яке и
пижама на терасата, дръпвайки доволно сутришната доза никотин и кофеин и зяпам
безцелно. Ако се чудите защо по пижама – ами защото ако се облека преди да си
изпия кафето винаги успявам изключително умело да се окапя или полея с кафе (-:
Та това е – нямам рецепта
или някаква остроумна история, а само няколко снимки на небето тази сутрин в
рамките на половин час. Хубав ден, момичета и момчета!