Спомняте ли си как се тъпчехме в автобусите преди? Голям
купон беше, а? Аз си го спомням много добре, всяка сутрин в автобус № 4 до
английската...Ама в него се возеха и учениците от руската, немската и френската
гимназия, както и работещите в Захарна фабрика...както и всички доктори, сестри
и т.н. от Окръжна болница...И всички трябваше да слизаме на предпоследна и
последна спирка...А автобусът беше „редовен”. Всъщност това е тема с достатъчно
материал за сериал поне толкова дълъг, колкото и „Дързост и красота”...и с
малко повече фантазия ролята на Ричи може да се поеме от съответния
шофьор...Плямпам глупости...Ама в 4-ката – голяма забава беше – „Ама, другарко,
минете напред бе моля Ви се...!”, „Айде бе, мойто момиче, к’во чакаш?”,
„Давайте, давайте-е-е-е напред!” – да ама, ако дадем още малко напред и се
стъпчим още по-добре може и да излезем от другата врата...
След това по стечение на обстоятелствата си изкарах
следването и сравнително голяма част от досегашния ми съзнателен живот в
странство – с редовен градски транспорт, хубави спирки с разписание на
автобусите, които минаваха точно на десетата минута... Какви преживявания тук
ли? Ами рода, дошла на гости и по-точно моето мамче, заедно с майчето на една
дружка...Няколко предупреждения, още в началото, да не гонят автобусите - и да го изпуснат – друг ще дойде. Освен това
да натискат копчето преди спирката, на която искат да слязат, а ако
забравят - просто да изчакат следващата
спирка, вместо да тичат в бесен тръс към шофьора, да му викат на
българо-английско-френско-руски...Ей-й-й, тия ник’къв език не говорят тука!
Да, ама като говориш – все едно на въздуха си ги разправяш!
След два дни се прибирам и какво се разиграва пред очите ми на площада: нашите
две майчета, отрупани с покупки и чантета търчат стремглаво към рейса за вкъщи
и махат на шофьора да ги чака...В следващия миг моят мил родител се спъва,
приземява се с широко разперени встрани ръце, за да си опази покупките, след
което чевръсто се изправя, изтупва, правейки успокоителни жестове с ръце към
спусналите се да помагат хора, обяснявайки че „никс капут!” и пред смаяни
погледи продължава в олимпийски тръс към
автобуса. Е, разгеле, хванахме го!
Тук не ми се налага да пътувам често с рейс, освен в случаите,
когато трябва да си хвана автобуса за село. Сега рейсчето е ново, малко, върви,
абе Мерцедес е т’ва...Само дето няма такъв капацитет като старото бусче та да
го тъпчем с чували със зеле и т.н. Виж, старият автобус беше друго нещо –
голяма работа...
Снимката е от сайта www.bus2.ru
Ей така изглеждаше – като тоя на горната снимка, ама с
перденца с тигрова шарка...Супер автобус беше – лятно време моторът като
прегрееше и шофьорът отваряше отпред капака да го изстуди – ей тъй - в движение,
пердетата се веят, автобусът е тъпкан, носят се всякакви аромати – голяма
емоция! Един път пътувах и с малко теленце, щото иначе как да закараш добичето
от точка А до точка Б – виж, това например в Немско никога няма да го видиш!
Или пък шофьорът да си превозва хладилника, овързан с ремъци – да не падне през
отворената врата...Или пък да няма къде да стъпиш и като нормален пътник,
платил 2.50 да седиш върху чувал с картофи...А? Къде другаде ще ви предложат
подобни преживявания? Или баби, тичащи като олимпийски шампиони (Карл Люис ряпа
да яде!), щото, видиш ли, автобусът не влиза в автогарата, понеже трябва да
плаща по левче за паркинг, та затова спира някъде по улицата, съответно който
иска да го хване, да си тича с чантите напред-назад...Та понеже наскоро ми се
наложи да пътувам с автобуса, а сега е сезонът на праза и всеки беше помъкнал
праз, та ме обхвана една такава лека носталгия... и направих две рецепти с праз
(-:
Празник (делник) – така му казвам аз, може и пита с праз
250 г
готово тесто за хляб (от фурната до нас)
2 стръка
праз
2 яйца
сирене – на око
сол, пипер
Нарязвам праза на ситно и го задушавам добре, подправям със
сол и черен пипер. След като изстине леко добавям и разбърквам две яйца и
сирене на око – колкото ви е вкусно. Намазвам една кръгла тава с олио и
разточвам, т.е. в случая дърпам тестото във всички посоки, така че да пасне в
тавата. След това слагам плънката отгоре и леко поръсвам с олио и го пека на
220 С докато се зачерви.
И едни банички с праз:
2 опаковки бутер-тесто от Била
2 стръка праз
Около 200 г сирене Бри или Камамбер
1-на опаковка шварцвалдска шунка (от Пени), но може и бекон
1 яйце, разбъркано с малко вода
Първо задуших праза, след това добавих нарязаната на малки
парченца шунка, подправих със сол и
черен пипер и оставих плънката леко да изстине. Накрая прибавих и нарязаното на
малки кубчета бри. Разстлах едното бутер-тесто върху хартия за печене – леко
набрашнена и отгоре сложих в 5 колонки на 3 редички по една препълнена супена
лъжица от плънката. Сложих отгоре и второто бутер тесто и нарязах баничките с
резеца ми за соленки. Притиснах леко крайчетата и ги намазах с яйцето. Пекат се
до зачервяване.