четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Истории с градски, селски автобуси и праз



Спомняте ли си как се тъпчехме в автобусите преди? Голям купон беше, а? Аз си го спомням много добре, всяка сутрин в автобус № 4 до английската...Ама в него се возеха и учениците от руската, немската и френската гимназия, както и работещите в Захарна фабрика...както и всички доктори, сестри и т.н. от Окръжна болница...И всички трябваше да слизаме на предпоследна и последна спирка...А автобусът беше „редовен”. Всъщност това е тема с достатъчно материал за сериал поне толкова дълъг, колкото и „Дързост и красота”...и с малко повече фантазия ролята на Ричи може да се поеме от съответния шофьор...Плямпам глупости...Ама в 4-ката – голяма забава беше – „Ама, другарко, минете напред бе моля Ви се...!”, „Айде бе, мойто момиче, к’во чакаш?”, „Давайте, давайте-е-е-е напред!” – да ама, ако дадем още малко напред и се стъпчим още по-добре може и да излезем от другата врата...


След това по стечение на обстоятелствата си изкарах следването и сравнително голяма част от досегашния ми съзнателен живот в странство – с редовен градски транспорт, хубави спирки с разписание на автобусите, които минаваха точно на десетата минута... Какви преживявания тук ли? Ами рода, дошла на гости и по-точно моето мамче, заедно с майчето на една дружка...Няколко предупреждения, още в началото, да не гонят автобусите -  и да го изпуснат – друг ще дойде. Освен това да натискат копчето преди спирката, на която искат да слязат, а ако забравят  - просто да изчакат следващата спирка, вместо да тичат в бесен тръс към шофьора, да му викат на българо-английско-френско-руски...Ей-й-й, тия ник’къв език не говорят тука!


Да, ама като говориш – все едно на въздуха си ги разправяш! След два дни се прибирам и какво се разиграва пред очите ми на площада: нашите две майчета, отрупани с покупки и чантета търчат стремглаво към рейса за вкъщи и махат на шофьора да ги чака...В следващия миг моят мил родител се спъва, приземява се с широко разперени встрани ръце, за да си опази покупките, след което чевръсто се изправя, изтупва, правейки успокоителни жестове с ръце към спусналите се да помагат хора, обяснявайки че „никс капут!” и пред смаяни погледи  продължава в олимпийски тръс към автобуса. Е, разгеле, хванахме го!
Тук не ми се налага да пътувам често с рейс, освен в случаите, когато трябва да си хвана автобуса за село. Сега рейсчето е ново, малко, върви, абе Мерцедес е т’ва...Само дето няма такъв капацитет като старото бусче та да го тъпчем с чували със зеле и т.н. Виж, старият автобус беше друго нещо – голяма работа...

 Снимката е от сайта www.bus2.ru

Ей така изглеждаше – като тоя на горната снимка, ама с перденца с тигрова шарка...Супер автобус беше – лятно време моторът като прегрееше и шофьорът отваряше отпред капака да го изстуди – ей тъй - в движение, пердетата се веят, автобусът е тъпкан, носят се всякакви аромати – голяма емоция! Един път пътувах и с малко теленце, щото иначе как да закараш добичето от точка А до точка Б – виж, това например в Немско никога няма да го видиш! Или пък шофьорът да си превозва хладилника, овързан с ремъци – да не падне през отворената врата...Или пък да няма къде да стъпиш и като нормален пътник, платил 2.50 да седиш върху чувал с картофи...А? Къде другаде ще ви предложат подобни преживявания? Или баби, тичащи като олимпийски шампиони (Карл Люис ряпа да яде!), щото, видиш ли, автобусът не влиза в автогарата, понеже трябва да плаща по левче за паркинг, та затова спира някъде по улицата, съответно който иска да го хване, да си тича с чантите напред-назад...Та понеже наскоро ми се наложи да пътувам с автобуса, а сега е сезонът на праза и всеки беше помъкнал праз, та ме обхвана една такава лека носталгия... и направих две рецепти с праз (-:



Празник (делник) – така му казвам аз, може и пита с праз
250 г готово тесто за хляб (от фурната до нас)
2 стръка праз
2 яйца
сирене – на око
сол, пипер

Нарязвам праза на ситно и го задушавам добре, подправям със сол и черен пипер. След като изстине леко добавям и разбърквам две яйца и сирене на око – колкото ви е вкусно. Намазвам една кръгла тава с олио и разточвам, т.е. в случая дърпам тестото във всички посоки, така че да пасне в тавата. След това слагам плънката отгоре и леко поръсвам с олио и го пека на 220 С докато се зачерви.


И едни банички с праз:
2 опаковки бутер-тесто от Била
2 стръка праз
Около 200 г сирене Бри или Камамбер
1-на опаковка шварцвалдска шунка (от Пени), но може и бекон
1 яйце, разбъркано с малко вода

Първо задуших праза, след това добавих нарязаната на малки парченца шунка,  подправих със сол и черен пипер и оставих плънката леко да изстине. Накрая прибавих и нарязаното на малки кубчета бри. Разстлах едното бутер-тесто върху хартия за печене – леко набрашнена и отгоре сложих в 5 колонки на 3 редички по една препълнена супена лъжица от плънката. Сложих отгоре и второто бутер тесто и нарязах баничките с резеца ми за соленки. Притиснах леко крайчетата и ги намазах с яйцето. Пекат се до зачервяване.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...