Нашите коледни бисквитки

Не знам как, но всъщност досега правененто на коледни сладки на фона на постоянно въртящи се коледни песни и цялата свързана с това начинание еуфория някак си ми се разминаваше през годините...

А, всъщност се получаваше до момента, защото единствено бабите уйдисват на ъкъла на малката и й правят всекидневено щрудели, сладки, соленки, тиквеници и пр. Тази година обаче се получи така, че малката ме конфронтира директно с въпроса кога-какви-и защо досега не сме правили двете коледни сладки, като при това ме наблюдаваше съвсем сериозно и сигурно се чудеше как й е убягнал този факт до момента...Ъх! Ми-и-и, добре де – ще направим, разбира се...При което явно предвкусвайки забавлението, което се задава, последваха леки писъци на възторг и подскоци във въздуха (от нейна, не от моя страна!). И по повод повода на всички близки и не толкова близки роднини, познати и приятели бяха обещани пакетчета с коледни сладки (пак от нейна, не от моя страна!) – мен в случая в ролята само на обикновен подизпълнител никой не ме и пита. 

Хм, това не го бях предвидила...Та, за да мога да си се насладя на мързела и няколкото дни отпуска и за да се избегне превръщането на кухнята във високо оборотна пекарна, работеща на три смени (но само с един човек - c'est moi) си избрах една рецепта на маслени бисквитки, които да украсим със захарна глазура. Тук трябва да вметна, че от най-ранна детска възраст съм крайно подозрителна към хранителните бои...и към всякакви други неща за украса, като перлички, цветни пръчици и прочие...Не съм чак толкова вманиачена на тема био-здравословно и т.н., но специално боичките, дори и да са безвредни, винаги са ми се стрували поради някаква причина кра-а-а-йно подозрителни. Така че за да внесем малко цвят в цялата история, добавих малко сладко от боровинки и от круша към глазурата. Мислех си за зелен цвят да сложа малко спанак, ама пък тогава нямаше да са сладки....въпреки че и това е идея – може да си направим и коледни соленки – аз и без туй предпочитам соленото и не изпадам в транс при вида на сладкиши и торти...

Та ето и нашата рецепта за коледни маслени бисквитки:

Около 350 г брашно

125 г масло

125 г пудра захар

2 яйца

1 пакетче ванилова захар

1 щипка сол

настъргана на ситно кора от 1 лимон

За глазурата:

3 с.л. пудра захар

1 с.л. лимонов сок

В една купва смесваме брашното, студеното масло (нарязано на парченца), пудрата захар, яйцата, ваниловата захар, щипката сол и накрая лимоновата кора. Всичко трябва добре да се омеси, така че да се получи гладко тесто. Ако е необходимо добавям още малко брашно, колкото поеме, така че тестото да е меко и да не лепне. След това оставям тестото, увито във фолио за около 1 час в хладилника.

На добре набрашнена повърхност разточвам на порции тестото с дебелина около 3 мм и изрязваме сладките. Подреждам ги върху тава с хартия за печене, мятам в предварително загрятата на 175 С фурна и пека за около 10 минути. Когато сладките изстинат напълно може да се украсят със захарната глазура, като както вече споменах, за да има малко цвят добавихме няколко капки сладко. Глазурата също трябва да изсъхне за около ½ час, преди да може да поставите сладките в кутия.

Това е от нас! Не е нещо сложно и кой знае какво, но си ги хрупнахме с у-д-о-в-о-л-с-т-в-и-е!

Весели празници на всички!

Предколедно нямане на ток

Тъй като и мен най-накрая ме хвана предколедно настроение и даже си взех полу-отпуска (защото мислех и да поработвам по малко), с милото във вторник се качихме на вилата – хем да пооправим малко за задаващите се гостита и да разчистим след гостито от миналата седмица, хем да си изкараме някой друг ден насаме, по ергенски (-: 

Всичко беше намислено много гот до момента, в който отново във вторник (18.12) вечерта токът спря. Е, чудо голямо – не е за първи, нито за последен път! За тези случаи сме си се подготвили както трябва – газови печки, газов котлон и резервни, пълни до горе бутилки с газ. Пък и в крайна сметка това си е риска на професията – село, селооо, всичко идилично и прекрасно, ама ако сте някой, дето е свикнал само на удобства – тук определено не става! Или поне не винаги...В тези случай ще ви се наложи да се облечете с няколко ката дрехи като био глава лук, които ви дават вид на брата близнак на онова пухкавото Мишелинче, също така трябва да тичате по коридора до тоалетната на прибежки, с леко скърцане на зъбки и трябва да си развихрите фантазията как да оползотворите времето на тъмно и на студено-хладно. Ако са час-два – няма проблем...То и при нас така започна – бъбрихме си, пийнахме си, погушкахме се малко (-:, след това се сакълдисахме и си легнахме...

И на сутринта – сряда (19.12) – о, изненада! Още няма ток! Звъним си ние до енергото, до 112, до разни познати в околните села – ей, така, да има обмен на информация...Споко, енергото е на линия – ще го оправят. О.к. – значи все пак ще дойде в близките часове....

Нямането на ток предизвиква на село и един страничен неприятен ефект – водата се изпомпва, т.е. като няма ток – няма и вода. Нищо – ние сме се подготвили – бутилки пълни с вода, малък резервоар – за миене и за къпане – ама като няма ток си е бая зънзаникащо... Та, така – седим си ние около газовата печка, свирим си, хапваме си (основно сандвичи), играем на бесеница, бикове и крави, сантасе, на покер - с бобени зрънца, ама всяко е на стойност 20 стотинки, така че в крайна сметка сумата от 7,40 лв, която загубих, трябваше да си я платя на милото в брой – мошеник, с мошениците!

И...пак стана вечер...Успяхме с оставащата батерия на лаптопа да изгледаме едно романтично филмче, въпреки протестите на милото – той искаше някакъв екшън – хе, ама лаптопа си е мой! Така че в крайна сметка гледахме романтика – сълзи, усмивки и въздишки...И си легнахме като две кокошки в 19.45 ч.

И на следващата сутрин – четвъртък (20.12) – о, отново изненада! Още няма ток, да го вземат мътните! Пак си звъним до енергото, до 112, до разни познати – не, няма ток, но екипите действат...М-м-м, нека да действат, ако има и резултат от двудневното действане – цена няма да имат! А забравих да спомена нещо важно – от вторник до сряда следобяд валя сняг непрекъснато, така че се натрупаха около 60-70 см...Нищо работа!

Батериите на телефоните взеха да издават багажа...

И в 17.30 – о, чудо! Токът дойдеееее! И след това започна една такава леко дискотечна атмосфера: в 18.00 – токът спря, в 18.30 – дойде, в 19.00 – спря, в 19.10 – дойде, в 20.00 спря....В 20.20 – дойде...А днес – петък (21.12) – в 9.00 спря...Имало още нещо за дооправяне! После в 14.00 – пак дойде (-:

Така...засега това е положението...При всички случаи вече знаем какви генератори ще купуваме и какви панели ще слагаме през пролетта, за да си осигурим още малко енергийна независимост, та да можем поне да си гледаме филмчета и да е още по-топло, защото определено нямането на ток не е причина на ни откаже, каквито сме си твърдоглави, да си идваме тук и да си седим зарити в сняг до уши.

Приятна вечер на всички!

П.С. А това е приспособление за варене на вода, ако нямате газов котлон или ви мързи да го изкарате от мазето, защото си мислете, че токът ще е спрял само за час-два...

Нещо за семейството и едни джаджи от картофено тесто (Schupfnudeln)

Нашето семейство е супер италианско-пачуърк фемили – децата са ни доведени, природени, заварени и т.н. – и много си ги обичаме! Няма по-хубави гарджета от нашите – въпреки, че някои вече са големи (актьор и режисьор), а другите са още малки, подрастващи, в трудна възраст на не знам какво искам, леко мързеливи и неусърдни (но пък умни и с широк поглед към живота) тийнеджъри. Та...мисълта ми беше, че най-редовно някое от децата идва на гости на вилата (с постоянното или поредно гадже, ама ние сме толерантни) и винаги, от години, се разиграва една и съща сцена, придружена от горе долу един и същи диалог в духа на:

-         Ами ние сигурно ще останем няколко дни...

-         Супер! Заповядайте, но да си напазарувате, защото знаете, че в селския магазин няма кой знае какво...

-         Ами какво да вземем?

-         Ами каквото ще ядете, бе, пиленце! От мен имате по една манджа на ден!

В резултат на този задълбочен разговор групата идва със завидни количества кока кола, твърд алкохол, всякакви възможни опаковки чипсове, шоколади, вафли и ако имам късмет, може да са взели и един хляб. В тези случаи съм благодарна за пореден път, че имаме фризер с достатъчно мръвка и машина за хляб (въпреки, че тя е запазена територия на половинката!) и винаги наличните няколко килограма в повече брашно, разни рибни и други консерви и т.н. На въпросителния ми поглед в стил „Ами храната къде е?” – отговорът е „Ами нали питахме какво да вземем?!”...

И след като през последните няколко години на вилата се превърнахме в предпочитана туристическа дестинация за по-младото поколение особено по празници, трябва да положим известни (но не прекалено много) усилия то да се чувства добре. И понеже кулинарните опити на младото поколение са...меко казани неуспешни, защото когато се опитват да сготвят (през това време ние с милото седим и си кютим и им гледаме сеира), общо взето резултатът е повече от отчайващ: мивката се задръства от посуда – при положение, че има миялна, но няма кой да измие тенджерите, яйцата могат да се сварят и в легенче, защото видиш ли от поне десетте тенджери не е останала нито една чиста и последния хит беше ярешко, което без надзор от наша страна беше сготвено от младежите за 20 минути и баста – всеки да си предъвква както може...

Та в крайна сметка им казах да не припарват до кухнята – аз ще готвя, а ако огладнеят по-късно могат да си правят бъркани яйца или макарони, но моля никакви кулинарни експерименти повече...

Така, че днес ще изхранваме спящата още група (защото играха на компютрите вързани в мрежа до сутринта) с ей това: Schupfnudeln или картофени нудели, ако мога да ги нарека така. Думата „нудел” произлиза най-вероятно от думата „кнедли”, а този тип картофени нудели са типични най-вече за немската кухня от района на Баден и Швабия и водят началото си от Тридесетгодишната война, когато войниците оформяли от дневния си рацион брашно и вода продълговати нудели, които след това приготвяли по различен начин. С навлизането на картофите през 17 в. в Германия, към рецептата били добавени и варени картофи. Така – толкоз откъм история! Цялата работа с тези нудели може да ви се стори малко трудоемка, но хубавото е, че картофеното тесто може да се замразява, така че ако си приготвите по-голямо количество, след това не отнема кой знае колко време за да се спретне една хубава манджичка.

Продукти:

За картофените нудели:

400 г картофи

2 яйца

200-250 г брашно

Сол, настъргано мускатово орехче

За соса:

Около 250 г гъби

200 г бекон

200 г сметана

1 глава лук

Сол, черен пипер

Малко магданоз

И някакво по-миризливо сирене за настъргване (грюер), но може и кашкавал

Картофите е най-добре да се сварят с обелките още предишния ден и като поизстинат малко и се обелят, се намачкват като за пюре, добавят се подправките и брашното и се замесва тесто. След това се добавят яйцата и ако е необходимо добавете още брашно – не го месете дълго време, просто трябва да се получи жилаво тесто. Сложете го в едно пликче да престои през нощта в хладилника. На следващия ден разделете тестото на топчета върху добре набрашнена повърност, като от всяко топче оформете тънко руло (около 4-5 см ширина) и го нарежете на парченца с по 1 см дебелина. От всяко парченце с набрашнени ръце се оформя нуделче. Аз си ги редя на една тава, покрита с хартия за печене за да не лепнат. Накрая ги слагам в тенджера с леко вряща вода за около 10-на минути, докато изплуват на повърхността. Изкарвам ги върху гевгира, за да се отцедят.

Така...Втора фаза: В голям тиган сипвам малко масло и олио и запичам от всички страни нуделите. Изваждам ги в отделна чиния и внимавам случайно преминаващия народ да не прекали с опитването им, защото като станат такива хрупкави са много вкуснички.

Трета фаза: Пак в същия тиган задушавам нарязания лук, след това добавям и нарязания на ситно бекон и накрая гъбите и магданоза. Когато гъбите станат готови прибавям и сметаната. Ако сосът ви се стори много течен, може да го сгъстите с малко брашно или нишесте. И накрая изсипвам нуделите и соса в една йенска тавичка, настъргвам обилно с кашкавал и леко го запичам. Много е вкусничко, въпреки, че е малко пипкаво. Но както казах – или си замразявам тесто или пък ако имам повече място във фризера си правя готови нудели върху пластмасови тарелки и ги покривам с фолио, така че да са готови за варене. Това беше...

 Ако сте на диета или постите или си налагате други нечовешки хранителни ограничения и гореизложените снимки предизвикват у вас обилно слюноотделяне и къркорещ корем, то тогава съжаля-я-я-вам! Но не се притеснявайте – ще изядем и вашата порция!

Предколеден стрес и Никулденски шаран

„Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина...”

О-па-ла...Чакай малко! Върни лентата назад! К’ва Коледа, к’ви пет лева? Изобщо не ми е предколедно! Аз от две седмици пак съм във фаза центрофуга – от тия, дето накрая се чувстваш като сдъфкан и изплют...Имам си изнервени клиенти, неспазени срокове, още по-изнервени доставчици и колеги с киселини...Абе, с една дума – всичко живо бърза и се нерви, защото идва краят на годината, а пък мен в такива моменти ме избива на черен хумор, мрачен поглед и гадни шегички...и си ги пляскам едни такива врели-некипели...Ама то толкова неприятности се събраха за отрицателно време, че ми идваше направо да изчезна нанякъде...Единият колега вика „Абе, това сигурно е някакъв знак...нали се сещаш? Заради тоя календар на маите и края на света...” – „М-м, сещам се...Ама честно казано тогава би ми било по-спокойно, щото няма да имам проблеми!...” Следва учуден поглед в стил „Абе, че е куко – куко е...Ама сега май съвсем се е чалнала!”

За разпускане и намяляване на напрежението и по повод повода, демек малкия немски коледен пазар на площада, решихме единия ден да гаврътнем още на обяд по едно греяно винце и да хапнем по една наденичка...Да, ама не – едва сколасала да си занеса чинийката на една от масите и бях нападната от ентусиазиран млад репортер и оператор, който се опитваше да ми навре камерата във физиономията и да ме убедят да участвам в коледното издание на една известна телевизионна игра...и каква късметлиийка съм...м-да...”Ама ние търсим точно такива хора, като Вас!!!”, „А-а-а, а Вие откъде ме познавате”, „Ами такива хора, на които да им е като гръм от ясно небе!”, „Не-е, благодаря! И без туй от две седмици съм изложена на гръмотевична буря!”. Опитвам се да се скрия още по-навътре под качулката и да си изпия алкохолната доза на спокойствие, а колегите ме гледат с недоумение, надяват тайно тях да поканят и ми се чудят на акъла как така не се натискам да ме покажат по телевизията...Ами ей на – не обичам да съм център на внимание...

И после, вечерта се качихме на вилата – хоп, токът изгасна...Е-е-е, да му се не види! Не стига, че имах още работа и ми трябваше интернет, ами и не бяхме пуснали климатика в спалнята, та температурите бяха абсолютно подходящи за малък уютен купон на отбор бели мечки...Добре че малката я нямаше...Обаче и да се ядосваш и да не се ядосваш – все тая – след два часа дойде спасителния отбор на енергото, пусна тока и си замина...И след 20 минути пак спря...Иска се само спокойствие и силна храна...Да, ама двете пържолки, дето успях да ги метна изобщо не бяха готови...Скръцнах си тихо със зъбки и за да се успокоя си отворихме с милото една бутилка водка и пакет фъстъци, взехме си китарките и свирейки и попийвайки си прекарахме в тъмна романтична обстановка следващите два часа...Е, добре де не съвсем на тъмно, защото имаме две миниатюрни лампички, които се зареждат от една малка перка, ако има вятър...Имаше (-:

И сега за шаранчо...Понеже Никулден си е хубав празник и традиционно се хапва рибка, аз направих един пълнен шаран, който поне на мен от всичките варианти, които съм пробвала най-много ми харесва...Рецептата е от едната ми баба:

Продукти:

Един шаран

3-4 глави лук

½ ч.ч. счукани орехи

15-20 стафиди, накиснати във вода

2 щипки канела

5-6 ч.л. доматено пюре

1 лимон

Сол, смлян черен пипер

Шаранът се изчиства, а лукът, нарязан на полумесеци се задушава добре на слаб огън с малко олио. Подправям със сол и пипер, добавям канелата и изключвам котлона. Слагам орехите и изцедените стафиди и добре разбърквам всичко. С плънката напълвам коремчето на шарана, зашивам, а ако остане още плънка я слагам в кухините под хрилете. В тавата на фурната постилам картия за печене, която намазвам с олио и отгоре изсипвам размитото с малко вода доматено пюре. Поставям вътре шарана и редя отгоре тънко нарязани шайби лимон, така че да го покрия целия. Покривам го с алуминиево фолио и го пека за около 40 мин. на 225 С, след което махам фолиото и го запичам за още 15 мин. Това е!

Портокалово-бананови истории

В четвъртък (преди две седмици) бях с една дружка на концерта на Chambao – дивяхме, пяхме, зяпахме готините китаристи и ни беше много гот, след което гаврътнахме в един бар по 1, 2, 3 мартинита и доволно посред нощите си се прибрахме. Тя – без децата, аз – също – бяха ни пуснали за една вечер в отпуска въпреки възгласите на недоволство и възмущение, че се опитваме да се измъкнем сами, които ние невъзмутимо до последно отказахме да чуем – на това му се вика лично пространство. Петъкът беше малко „Очки в точки” та затова още от обяд се покрих...И на следващата вечер пак с въпросната дружка, но вече и с половинките и четвъртинките искахме да се съберем на тяхната вила – в другата вилна зона. Звъня аз по тоз повод за да си разделим ангажиментите кой какво ще прави и носи...и тряс новината – нейната половинка имала рожден ден, при това не какъв да е, а юбилей...Йе-е-е – супер! „Е добре, де...`що не ми каза снощи?!” – „Щото щяхте да хукнете и да търсите подаръци, а пък искахме да е изненада!” – „Ми, браво! Ето изненада ме!” – обаче аз без подарък не мога да отида – в никакъв случай. Милото реши, че подходящ подарък в случая ще е бутилка домашна ракия и си реши проблема. За мен не е достатъчно...И запретнах ръкави и измайсторих ей тия нещица: 

Подарък № 1

Натарамокан портокал с водка!

Жертвах си една от малките бутилчици, не че ги колекционирам, но имам няколко, защото са ми симпатични, а и от време на време спасяват критични ситуации, когато е свършил алкохола, нищо, че се чувстваш леко прецакан, докато си ги пийваш и си мислиш за хотел с мини бар, където тия миньони ти излизат златни и луксозни....Но, тук поводът е важен...айде едно Абсолютче...

Милото каза, че имали весело-просташки вид, като след кръчма (-:

Издълбах една малка дупчица на портокала отгоре, продупчих с нож на няколко места отвътре, отворих водката и я оставих да се изтече в портокала, който до момента, в който трябваше да бъде опакован, прекара няколко часа хилейки се в хладилника, заедно с компанията на още два портокала.

Весела група пияндета (-:

Така-а-а...Мръвки и плодове – това имаме в наличност. Поради едно недоразумение (хе, милото пазарувало!) се оказа, че хладилникът беше бъкан с плодове – портокали, лимони, банани...Не знам при вас как е, но аз по принцип не ям много-много плодчета, с триста зора могат да ме накарат лятото да хапна някое парче диня или малко ягоди. За сметка на това обаче обожавам кисели зелени ябълки и неузрели, т.е. още твърди и зелени голи праскови или нектарини. Зелени круши – тоже...Може би се дължи на зимната ми зодиакална порода – хруп!

Та, от зор заман взех, че направих едно кексче, комбинирано от две-три други рецепти, а то все че се получи много вкусничко и сполучливо. И като се има предвид, че рискувах и в изблик на някакво умопомрачение му сложих банан, а то взе, че стана – останах много, много доволна. Кексчето е семпло и бързо и вкусно и накрая изрязах с формичка няколко кръгчета от него, за да приличат на малки тортички – ей тъй:

Подарък № 2

Кекс с банани и стафиди

Продукти:

1 яйце

1 ч.ч. захар

75 г разтопено масло

1 есенция лимон (или настъргана коричка от лимон)

1 ч.ч. кисело мляко

2 ч.ч. брашно

1 пакетче бакпулвер

2-3 банана

малко стафиди

1 ромова есенция

Брашното се смесва с бакпулвера и след това постепенно се добавят яйцето, маслото, киселото мляко и есенцията лимон – тук даже и миксер не използвах, а бърках с телта за белтъци. Тавичката за кекса се намазва с още малко масло и леко се поръсва с брашънце – ама съвсем леко. След това на дъното се редят кръгчета банан, отгоре се разхвърлят малко стафиди (предварително накиснати в ромовата есенция и малко вода) и най-накрая се изсипва тестото. Понеже имах малко счукани орехи – метнах и тях най-отгоре. Кексът се пече в загрята фурна на около 220-230 С до готовност.

Семпла боб чорба с осолено телешко

И постът ще е кратък – заради Мимето...

Май споменах някъде, че си имам китара от около два месеца насам...Щото имам „много” свободно време, та реших, че едно ново хоби няма да ми се отрази зле...Но то си има и друга причина – в компанията всички мъжки половинки дрънкат ли дрънкат...Едно време това беше и в пакета „свалки” на милото – особено с „Кой разплака доброто момиче...”. Та събираме си се ний и особено лятно време, като седнем навън под бора, току някой хване китарата и удари няколко акорда...готино е – седиш, дърпаш струните, а останалите те гледат с възхита...Та и аз искам да се наредя сред редиците за другия сезон...Баща ми ме майтапи и ми вика от два месеца „Сузи” – от Сузи Куатро – страхотна кака, ама моето ниво за момента е 99-я братовчед на Сузито и се ограничава до няколко леки кръчмарски песнички, които вече горе-долу мога да подрънквам. И сутрин, като няма никой наоколо си слагам слушалките на телефона и за мотивация, с китара в ръка и „волуме на мах” правя на ужким по няколко сола...Кадрите биха били пълни компромати и биха предизвикали неконтролируем смях в залата...Та за туй от време на време сега прибягвам и до нещо по-бързичко за готвене, не че не правя и сложни изпълнения, даже имам няколко, дето е крайно време да пусна, но...изкуството преди всичко (-:

Ей туй е Мимето

Та ето и чорбичката, в която основните съставки са боб и осолено телешко. Такава осолена мръвка си правим за първи път... то всъщност милото я направи, аз бях пас, защото не разбирам. Ама всъщност се оказа, че не е никаква философия, а става супер вкусно. Единственото условие е мръвката, която осолявате да е прясна. В случая в една тенжера поставихме нарязани на по-едро парчета ребра, изсипахме отгоре толкова морска сол, че да ги покрие и ги захлупихме...И това беше!

И понеже нали сега е „en vogue” всичко да е био и от био по-био, та тази боб чорба с домашно осоленото телешко се вписва идеално в картинката. И бобът е домашен – купих си го от една баба през девет села, та чак в десето – няма майтап, те селата не бяха толкова на брой, обаче наистина беше в едно много скрито от погледите местенце. И нали понякога съм супер умна, точно в този ден не си бях взела нито фотоапарата, нито телефона за снимки, ама това е, защото знам, че там няма никакъв обхват...И естествено по закона на Мърфи, то като се заредиха едни живописни гледки, птички, китки, залези – абе кое от кое по-хубаво, така че да можеш добре да си се ядосаш и да си теглиш сам майните )-: В тези случаи естествено са най-подходящи забележките на околните от сорта на: „Е-е-е, ами да си беше взела апарата...нито тежи, нито нищо!” – да, благодаря за коментара!

А бобът не е съвсем „Боб, като боб”, защото от мръвката, докато се вари, се носи такъв стра-хо-тен аромат! И така се преяжда, че нямам думи...Аз лично си хапвам средно по три чинии (да, лакомията е голяма работа) + поне 2-3 филии домашен хляб и няколко люти чушки...

А иначе чорбичката я приготвям ето така:

Накисвам бобчето за няколко часа, също и мръвката в отделна тенджера, за да не е толкова солена. Задушавам една глава лук, след което добавям да се запържи и малко червен пипер, доматено пюре и малко брашно – разбърквам и сипвам водата, боба и мръвката. Ако имам под ръка слагам и нарязана чушка и морков. А за подправки добавям магданоз, джоджен и сух босилек. И го забравям да си къкри – поне 2 часа...

Сега отивам да си подрънкам още малко, защото ме е обхванало творческо настроение...

Истории с градски, селски автобуси и праз

Спомняте ли си как се тъпчехме в автобусите преди? Голям купон беше, а? Аз си го спомням много добре, всяка сутрин в автобус № 4 до английската...Ама в него се возеха и учениците от руската, немската и френската гимназия, както и работещите в Захарна фабрика...както и всички доктори, сестри и т.н. от Окръжна болница...И всички трябваше да слизаме на предпоследна и последна спирка...А автобусът беше „редовен”. Всъщност това е тема с достатъчно материал за сериал поне толкова дълъг, колкото и „Дързост и красота”...и с малко повече фантазия ролята на Ричи може да се поеме от съответния шофьор...Плямпам глупости...Ама в 4-ката – голяма забава беше – „Ама, другарко, минете напред бе моля Ви се...!”, „Айде бе, мойто момиче, к’во чакаш?”, „Давайте, давайте-е-е-е напред!” – да ама, ако дадем още малко напред и се стъпчим още по-добре може и да излезем от другата врата...

След това по стечение на обстоятелствата си изкарах следването и сравнително голяма част от досегашния ми съзнателен живот в странство – с редовен градски транспорт, хубави спирки с разписание на автобусите, които минаваха точно на десетата минута... Какви преживявания тук ли? Ами рода, дошла на гости и по-точно моето мамче, заедно с майчето на една дружка...Няколко предупреждения, още в началото, да не гонят автобусите -  и да го изпуснат – друг ще дойде. Освен това да натискат копчето преди спирката, на която искат да слязат, а ако забравят  - просто да изчакат следващата спирка, вместо да тичат в бесен тръс към шофьора, да му викат на българо-английско-френско-руски...Ей-й-й, тия ник’къв език не говорят тука!

Да, ама като говориш – все едно на въздуха си ги разправяш! След два дни се прибирам и какво се разиграва пред очите ми на площада: нашите две майчета, отрупани с покупки и чантета търчат стремглаво към рейса за вкъщи и махат на шофьора да ги чака...В следващия миг моят мил родител се спъва, приземява се с широко разперени встрани ръце, за да си опази покупките, след което чевръсто се изправя, изтупва, правейки успокоителни жестове с ръце към спусналите се да помагат хора, обяснявайки че „никс капут!” и пред смаяни погледи  продължава в олимпийски тръс към автобуса. Е, разгеле, хванахме го!

Тук не ми се налага да пътувам често с рейс, освен в случаите, когато трябва да си хвана автобуса за село. Сега рейсчето е ново, малко, върви, абе Мерцедес е т’ва...Само дето няма такъв капацитет като старото бусче та да го тъпчем с чували със зеле и т.н. Виж, старият автобус беше друго нещо – голяма работа...

 Снимката е от сайта www.bus2.ru

Ей така изглеждаше – като тоя на горната снимка, ама с перденца с тигрова шарка...Супер автобус беше – лятно време моторът като прегрееше и шофьорът отваряше отпред капака да го изстуди – ей тъй - в движение, пердетата се веят, автобусът е тъпкан, носят се всякакви аромати – голяма емоция! Един път пътувах и с малко теленце, щото иначе как да закараш добичето от точка А до точка Б – виж, това например в Немско никога няма да го видиш! Или пък шофьорът да си превозва хладилника, овързан с ремъци – да не падне през отворената врата...Или пък да няма къде да стъпиш и като нормален пътник, платил 2.50 да седиш върху чувал с картофи...А? Къде другаде ще ви предложат подобни преживявания? Или баби, тичащи като олимпийски шампиони (Карл Люис ряпа да яде!), щото, видиш ли, автобусът не влиза в автогарата, понеже трябва да плаща по левче за паркинг, та затова спира някъде по улицата, съответно който иска да го хване, да си тича с чантите напред-назад...Та понеже наскоро ми се наложи да пътувам с автобуса, а сега е сезонът на праза и всеки беше помъкнал праз, та ме обхвана една такава лека носталгия... и направих две рецепти с праз (-:

Празник (делник) – така му казвам аз, може и пита с праз

250 г готово тесто за хляб (от фурната до нас)

2 стръка праз

2 яйца

сирене – на око

сол, пипер

Нарязвам праза на ситно и го задушавам добре, подправям със сол и черен пипер. След като изстине леко добавям и разбърквам две яйца и сирене на око – колкото ви е вкусно. Намазвам една кръгла тава с олио и разточвам, т.е. в случая дърпам тестото във всички посоки, така че да пасне в тавата. След това слагам плънката отгоре и леко поръсвам с олио и го пека на 220 С докато се зачерви.

И едни банички с праз:

2 опаковки бутер-тесто от Била

2 стръка праз

Около 200 г сирене Бри или Камамбер

1-на опаковка шварцвалдска шунка (от Пени), но може и бекон

1 яйце, разбъркано с малко вода

Първо задуших праза, след това добавих нарязаната на малки парченца шунка,  подправих със сол и черен пипер и оставих плънката леко да изстине. Накрая прибавих и нарязаното на малки кубчета бри. Разстлах едното бутер-тесто върху хартия за печене – леко набрашнена и отгоре сложих в 5 колонки на 3 редички по една препълнена супена лъжица от плънката. Сложих отгоре и второто бутер тесто и нарязах баничките с резеца ми за соленки. Притиснах леко крайчетата и ги намазах с яйцето. Пекат се до зачервяване.