неделя, 8 юли 2012 г.

Шоколадови трюфели с мартини


Такаааа...След форсмажорните обстоятелства през миналата седмица (загубата на данни) кръвното ми отново се нормализира (демек пак е ниско, а като беше високо е все едно като при нормален човек, какъвто аз според повечето хора не съм...), на работа цари пълна хармония и разбирателство (т.е. стационарните телефони звънят непрекъсното, факсът пищи, климатиците работят на пълни обороти,  всеки ходи с по два мобилни на ушите, надвиква другите, ръкомаха и прави странни гримаси, все едно има някакви трайни тикове и отчасти схваната лицево-челюстна мускулатура), малката продължава да се тормози с английския (но вече с по-голямо желание, защото успя да прочете рецептата за едни мъфини сама) и преоткрива филмчета от моето детство като „Семейство Мейзга”, милото твори и работи през свободното време над поредния си проект, за който се мъча да го убедя да не разпробива дупки в цялата къща, че ще стане като във филма „Топло”, а аз преоткрих бялото мартини с много лед, колко е гот вечер да си седиш на двора, да гледаш прелитащи в тъмното малки прилепи и светулки и от време на време да чуеш как поредната жаба цопва в гьола. С една дума – пълна идилия и готино настроение.


Та....думата ми беше за мартинито....пия си го значи аз, почти като една истинска Джеймс Бондка (разбъркано, не разклатено и без водка, само с джин), наблюдавам внимателно и съсредоточено бутилката и си мисля как да оползотворя част от него така, че да се получи нещо фамозно и супер вкусно. Милото категорично отказва да го пие, че му е много сладко и го нарича компот ): , малката е още много малка, за да го пие в този му вид, ама знае ли човек при тая акселерация....
Значи въпросът е какво да направя, което да се хареса и от тримата и да мога да шмугна нелегално мартинито....Единият отговор би бил пица или флам кухен, но понеже не можах да си представя как точно бих могла да го осъществя се спрях на другия сигурен вариант, което в нашия случай е нещо сладично и шоколадово....

Не е от най-добрите снимки, но толкова са възможностите на моето апаратче по тъмна доба

Подобен род рецепти за сладки изкушения винаги крият риска да бъдат изядени, преди всъщност да бъдат изобщо направени. В момента, в който народонаселението долови, че започвам да приготвям нещо сладко за душата се започва едно лудо навъртане в кухнята – кой да си мие ръцете, на кой му се дояло нещо, кой нещо го ухапало...м-да..и пътьом всеки забучва пръст я в тестото, я в крема и между нечленоразделното мучене и примляскване се долавя неизменния въпрос  „Ама, кога ще е готовооооо???”, а пък ако и когато стане готово „Може ли да си взема само още едно?”, като в този случай и малко и голямо забравя основите на елементарната математика и с поне по две и в двете ръце биват изгонвани от кухнята.

Продукти за около 20-тина трюфела
300 г млечен шоколадов кувертюр (може и млечен шоколад)
ок. 80 мл течна сметана
6-7 с.л. мартини или бял вермут
малко смляни орехи
2-3 стрити на прах чаени или овесени бисквитки (в моя случай бяха Белвита)
какао за овалване на трюфелите


Когато правя такива трюфели не си разтварям шоколада на водна баня, а първо нарязвам кувертюра на ситни парченца, след това в тенджерка затоплям бавно сметаната, заедно с мартинито и я оставям да кипне веднъж. Дърпам от котлона и добавям парченцата шоколад, като бъркам. Ако са ви нарязани наистина на ситно, то тогава те се разтапят почти веднага. Ако е нужно връщам тенджерката обратно на котлона, който дори и да е изключен все още е достатъчно топъл за да доразтопи останалите парченца. Накрая добавям орехите и натрошените бисквитки. Оставям сместа в хладилника да се втвърди – може би около 40 мин., след което с помощта на малка лъжичка загребвам от шоколадовата маса и оформям между ръцете малки топчета, като всяко едно овалвам в какао. Не се притеснявайте – не е голямо мазане, защото ако сместа е добре охладена се оформя бързо и лесно. Аз за всеки случай си държа под ръка и малко кухненска хартия, с която от време на време си избърсвам леко ръцете. Оставям готовите бонбонки още малко в хладилника и това е....Стават много вкусни и свършват почти веднага!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...