неделя, 22 септември 2013 г.

За новото училище и един солен кекс



Знаете ли кое беше най-милото нещо през изминалата седмица? Един вид комплимент от малката.  От тази година е в ново училище и слава богу още от първия ден е страхотно доволна и не спира да бърбори – ама през цялото време:
-Знаеш ли, че всички са адски мили? Имам си вече две приятелки и имам чувството, че цял живот (демек 11 години) съм ги познавала! И момчетата са много мили – всички са с прически…с гел, де. И има едно момче, което цял час ми хвърляше погледи (старата любов от миналата година вече е забравена – имаме нов кандидат-зет). И сандвичите в стола са меки и с хубава плънка и ако знаеш как изглежда – все едно си в Супа – бара. Ще ме запишеш ли на стол? А днес Митко ме изпрати…е, не точно до вкъщи, а до половината – даже не му беше на път. Знам, че ме харесва! А, освен това учителят по география е супер готин и обяснява страхотно.  Вече съм му любимка. Ама знаеш ли защо? Защото пита дали знаем кой е Магелан. Представяш ли си?
Реплика от моя страна:
-Кажи „благодаря”…..
-Да бе, знам!
-Кажи „благодаря”…..
-Благодаря, че ме тормози цяло лято…Знаеш ли колко ми струва да ти го кажа?
-Знам!
Пояснение: имахме уговорка с малката, че всяка седмица през ваканцията ще учи по нещо, така, за обща култура – няма значение дали се отнася за музика, изкуство или някоя наука – просто нещо. Та едно от нещата, с които я тормозих бяха континентите – кой къде се намира и няколко имена на откриватели, ведно с моите неортодоксални пояснения, че причината за великите географски открития е била просто един вид държавна поръчка за откриването на нови търговски пътища, вървящи в комплект с грабежи, заробване и убийства на местното население и че всичко е било подтиквано от чисто икономически/църковни интереси за повече власт и пари. Така де – нещата не трябва да се разглеждат едностранно. Както и да е…Та поводът беше безкрайната й гордост, че единствено тя в класа е знаела за Магелан и Магелановия проток. Аз, естествено, изпитах огромно вътрешно задоволство.


-А по английски днес правихме диалог – все едно се запознаваш с някой, разбираш ли? И само аз се сетих…е и едно момче също…за глагола „meet”
-Кажи „благодаря”…..
-Уф, да бе…
-Видя ли, че има смисъл?
-Да…
Това лято почти я бях оставила на свободен режим – само от време на време трябваше да преговаря думите от речника, останал й от 4-ти клас, за да не забрави всичко. Та, това е – ново училище и приятели, въодушевление, хубави емоции и:
-И всички учители са много готини и обясняват много интересно и знаят толкова много неща - като теб и тате…е, почти толкова.
При което аз се размазах от кеф и си казах на ум: о-йе!
-Трябва да те запозная с Тошко, той е в шести клас, но работя заедно с баща му – имат много хубава фирма и е от добро семейство. А и е много симпатичен. – добавям аз.
-Звучиш ми като от турски сериал – все едно ще ме сватосваш. – отговаря тя в духа на моите реплики и се изхилва леко нагло.
Да…Малката расте, расте…Стана ми едно такова сантиментално и си спомних разни работи от преди известно време – пакости, въпроси, плач, смях, странни думи, които си измисляше като „кръгълник” (непонятната й геометрична фигура), „кръстословище” – вместо кръстовище и т.н.  

А иначе като рецепта ще ви предложа един много типичен за това време солен кекс, който масово се хапва из немско в комбинация с излизащото по това време младо вино.
И така – “Zwiebelkuchen” или кекс с лук…много лук (-:


Разтварям маята в хладкото мляко + щипка захар. Когато шупне маята се замесва меко тесто, което не трябва да лепне, т.е. ако има нужда може да добавите още малко брашънце. Аз замесвам тестото в машината за хляб – има такава програма за тесто и целия процес, заедно с бухването на тестото трае около 2 часа. 


Докато тестото бухва, нарязвам на тънки полумесеци половината кило лук (и си плача…), след което го задушавам, докато се карамелизира и омекне напълно. По някое време добавям и нарязания на ситно бекон. Когато плънката изстине леко, се добавят яйцата, сметаната и подправките.
Порциите тук са за тавичка с размери 20 х 25 см. Застилам тавичката с хартия за печене и с пръсти разтеглям тестото така, че да покрие дъното и да се оформи ръбче. Изсипвам отгоре плънката и пека в предварително загрята фурна при 220С за около 45 мин.
На нас кексът ни харесва повече, когато е напълно изстинал – може да го оставите да си седи във фурната около ден и половина, без да му няма нищо. И е много вкусничък в комбинация с бяло вино или бира + млечно-чеснов сос.




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...