Укротяване на опърничавия заек и неговото семпло приготвяне

Пустият му заек така и не се получаваше – нито първия, нито втория....нито поредния път. Последния път преди няколко месеца даже милото попита „Абе това пиле не е ли малко странно на вкус?”, с което ме докара направо до пълно отчаяние. С лека завист (но добронамерена) и с възхищение четях от време на време рецептите на кулинарните блогъри корифеи, които с лекота и явно по вкусен начин приготвяха подскачащото четириного... и се чудех кога ли и аз ще мога да приготвя дребното животинче така вкусно. Е, денят Х настъпи...

Днес заекът получи поредния си и последен шанс. Ако и този път не станеше, се зарекох, че изобщо никога повече няма да се занимавам с тези зайци – в крайна сметка месо и риба има в каквито варианти искаш, няма да се тормозя заради някакъв заек, я!

Времето изтичаше, часовникът тиктакаше, събота наближаваше...Уеб-пространството беше преровено в търсене на най-подходящата рецепта, която обаче и да може да бъде изпълнена от моя милост, докато най-накрая в случаен разговор с майчето през седмицата стана дума за зайци и аз си изплаках мъката – коментар: „Е-е-е, един заек да не мои’ш да сготвиш! Все едно голяма работа! Ами сложи го в йената, остави го да се задушава и готово! Чудо голямо!”. Та в крайна сметка се спрях на гениално лесната рецепта на майчето, гарантираща 100% успех, като ренде „Вьорнер”...

И така...Настана съботната утрин. Птичките пееха, слънцето грееше – ами, глупости! Небето беше облачно, като пред задаваща се снежна буря, всичко живо се беше изпокрило, духаше студен вятър и сякаш нещо подсказваше, че днес ще се състои решаващата битка между мен и заека. Станах, изпих си кафето, изпуших си една-две цигарки и започнах да се подготвям психически и да се настройвам психологически за предстоящия двубой. Обземаше ме нарастващо спокойствие. Накрая извиках: „Ей сега ще видиш!” или както казваше вълкът от едно много известно руско анимационно филмче „Ну, заяц, погоди!”. И запретнах ръкави за има-няма половин час.

Продукти:

половин заек

около 500 мл вода

100 мл сухо бяло вино

малко мащерка

1 с.л. мед

1 ч.л. горчица – не много люта

Нарязах заека на няколко парчета, които овалях леко в брашно и запържих до зачервяване. Отделно в една купа разбърках виното, водата, меда и горчицата, като накрая добавих и мъъъничко брашънце. Прехвърлих мръвките в една йена-глас тавичка, залях със сосчето, добавих малко суха мащерка, черен пипер и няколко сухи гъбки. Захлуших го и го оставих да се задушава във фурната на 200С за около час и половина. Ако трябва добавете още вода, за да не стане сосът много гъст.

За гарнитура – картофено пюре, което аз правя по следния начин: обелвам и нарязвам няколко картофа, една чушка и един морков. Сварявам ги, изсипвам почти цялата течност и в същата тенджера намачквам зеленчуците заедно с голяма бучка масло и още повече сирене. Подправям със сол и черен пипер. Ами това беше и смея да твърдя и споделя, че заекът стана стра-хо-тен!

Кулинарни филми

Още отсега казвам – това ще е дълго, много дълго нещо за четене и днес няма да ви надувам главите с моите щуротии (-: И понеже имам лека мания на тема филми и ако обичате да готвите и да гледате кулинарни филми и от време на време се съкълдисвате или просто имате свободно време – то тогава – моля! Четете по-нататък и гледайте...И се надявам да ви е интересно...

В началото си мислех да давам нещо като оценка на всеки филм, според моето скромно мнение, но след това реших да се огранича до малко коментари тук и там и да оставя на вас да си преценявате кой филм ви харесва и кой не...

Така...моите лични фаворити от изгледаните досега през годините филми са:

Eat Drink Man Woman (Китай/Тайван/САЩ -Yǐn Shí Nán Nǚ) – филм на режисьора Анг Лий от 1994 г. Мисля, че този филм не е много познат тук в БГ, а най-известните филми на този режисьор са „Тигър и дракон” и “Планината Броукбек”, за който получи Оскар през 2005 г. Във филма има просто уникални кулинарни кадри  и поне на мен много, много ми харесва и до момента поне това е един от любимите ми филми.

 

И американската кавър версия на горния филм Tortilla Soup (2001 г.) на режисьорката Maria Ripoll. Филмът е приятен, лек и сигурно ще ви хареса....но на мен въпреки участието на Хектор Ализондо, когото иначе много харесвам, филмът леко ми бледнее в сравнение с оригинала...Гледайте и преценете.

Другият ми любим филм е Babette's Feast (Дания, "Пиршеството на Бабет") – филм на режисьора Gabriel Axel от 1987 г., за който получава и Оскар в категорията "най-добър чуждоезичен филм". А историята, по която е направен филма е написана от Карен Бликсен (популярна и с псевдонима си Исак Динесен). Защо ви го казвам ли? Ами ако си спомняте онзи гениално романтичен и тъжен филм с Робърт Редфорд и Мерил Стрийп – „Извън Африка” – е, точно този филм е базиран на мемоарите на Карен Бликсен. Та, обратно към Babette's Feast – за мен филмът е просто гениален, още повече, че харесвам и актрисата Стефани Одран, която изпълнява главната роля.

Така-а-а-а...нататък по списъка: следващият филм, който много харесвам е „Elizabeth David: A Life in Recipes” (Анлия, 2006 г.,”Един живот в рецепти”), режисиран от James Kent. Филмът е документална драма, която проследява част от живота на известната британска кулинарна писателка Елизабет Дейвид. Много силен филм и страхотна актьорска игра на Катрин МакКормак в главната роля. Няма да изреждам книгите, които Елизабет Дейвид е написала, но филмът трябва да го гледате във всички случаи – няма да съжалявате!

И сега един малко по-различен филм – „Vatel” (Франция/Англия/Белгия, 2000 г.) на режисьора Ролан Жофе и с Жерар Депардийо в главната роля. И въпреки, че филмът е драма (аз не си падам много по драмите), точно този тук не трябва да се пропуска – невероятно пищен филм, страхотни актьори и сцени. Филмът е за последните дни от живота на френския готвач Франсоа Вател и показва невероятното великолепие, в което е живял френският кралски двор по времето на Луи XIV.

Следващите два филма в личната ми класация са, мисля познати на всички:

Единият е „Шоколад” (Chocolat, Англия/САЩ, 2000 г.). Супер готин филм и страхотна игра на цяло съзвездие от известни актьори, които много харесвам - Жюлиет Бинош, Джони Деп, Джуди Денч, Алфред Молина, Лена Улин, която е и жена на режисьора на филма Лас Халстрьом. А него откъде го познавате ли? Ами...ако си спомняте още онази шведска група ABBA...е, този Лас Халстрьом им е направил почти всичките видео клипове, както и станалия доста известен документален филм за тяхното турне в Австралия – „ABBA – The Movie”.

И другият филм е – да, разбира се – „Джули и Джулия” (Julie & Juliа, САЩ, 2009 г.) на Нора Ефрон. Мисля си, че филмът ми допада толкова много не само заради страхотната актьорска игра на Мерил Стрийп и Стенли Тучи, но и заради прекрасния сценарий на Нора Ефрон, която за съжаление почина миналата година. И ако се питате кои нейни филми сте гледали още, то това са „Безсъници в Сиатъл”, "Имате поща", както и „Когато Хари срещна Сали” (сценарий).

Последният кулинарен филм, който гледах наскоро и който също ми допадна е „Toast” (Англия, 2010 г.) на режисьорката S.J. Clarkson, която режисира основно филми и отделни епизоди за телевизионни сериали, някои от които сигурно са ви познати – „Декстър”, „Преследвана”, „Др.Хаус”, „Грозната Бети” и др. А самият филм се базира на автобиографичната книга на известния английски кулинарен писател и журналист Найджъл Слейтър „Toast: The Story of a Boy's Hunger”. При всички случаи тук трябва да отблежа, че във филма главната женска роля се изпълнява от Хелена Бонъм-Картър, така че филмът определено си заслужава гледането.

И сега един типично романтично-женски-лежерен филм от 2001 г. „Bella Martha” (Германия, Италия, Австрия и Швейцария) на режисьорката Sandra Nettelbeck. И понеже този филм имаше и доста голям комерсиален успех, няколко години по-късно се появи и американския римейк с участието на Катрин Зита-Джоунс в главната роля – „No Reservations” („Без резервации”, 2007 г.) на режисьора Скот Хикс. Кой вариант е по-добър - вие решете...

Много симпатична и романтична е комедията с Жан Рено и Мишел Юн, която беше представено миналата година на Берлинале 2012 – „Comme un Chef” („Като готвачите”, Франция) на режисьора Даниел Коен. Заслужава си гледането и много ми хареса (-:

 

И последния, но не на последно място, филм от моята класация е анимационното филмче „Рататуи” („Ratatouille”, САЩ, 2007 г.) на режисьорите Брад Бърд и Ян Пинкава. И въпреки, че е анимационно филмче, според мен определено трябва да се гледа.

Не съм гледала още филмите: Spanglish и Soul Food, но днес смятам да наваксам (-:

А иначе, като изгледата горните филми – ето ви още имена и на други, в които малко или много нещата пак се завъртат около готвенето и хапването:

Woman on Top с Пенелопе Круз (САЩ, 2000 г.)

Waitress (САЩ, 2007 г.)

Politiki kouzina (англ. A Touch of Spice, Гърция, 2003 г.)

Big Night със Стенли Тучи (САЩ, 1996 г.)

А ако се сещате и сте гледали още някой филм на такава тематика – казвайте, моля (-:

Сутрини и нещо като гювеч

Добро утро, момичета и момчета! Как спахте?

А как се събуждате? Аз – лесно, но съм от типа хора „сутрешен темерут”, т.е. не искам, не желая и не мога сутрин още от ставането да почна да сипя думи като водопад....При мен в ранната утрин мислите се движат бавно, плавно и в колонка по една. След първата ударна доза кафе могат да се групират евентуално и по двойки, но не по повече....И след може би половин час на сутрешно съзерцание почват лека по лека да оформят големия мисловен калабалък. С една дума за да съм във форма през деня и за да не съм кисела като втасало зеле на мен ми трябва средно по 1 час свободно време преди всичко живо да се е излюпило и да ме нападне с огромно количество словоизлияния. За разлика от мен имам чувството обаче, че цялата ми рода страда от логорея, която още в ранните крехки сутрешни часове започва да се изявява с пълна сила...В тези случай, когато утринната ми хармония бъде нарушена по такъв груб начин имам чувството, че слушам едновремено радио точка с пуснат телевизор (по който върви някой турски сериал), айпод в ушите (хард рок) и може би някое от по-нервозните парчета на Рахманинов.

Та теорията ми за логореята беше потвърдена за пореден път тази седмица, когато по стечение на обстоятелствата прекарах два дни, т.е. две утрини при нашите...

Утро 1:

Мъглата се стеле леко над града, все още цари тишина и спокойствие, носи се ароматът на прясно сварено кафе...Майчето стана, татенцето още спи...”Добро утро!” – веселия и ведър поздрав на мамчето рязко ме изкарва от състоянието ми на нирвана, при което всичките ми мозъчни клетки застават нащрек...”Добре ли спа? Топло ли ти беше? Чу ли се с малката? Довечера ще дойдеш ли за вечеря? Може и да сготвя нещо...а може и да отидем някъде да хапнем, защото пък днес мисля да ходя на фризьор...Да си оставя ли този цвят на косата или да го направя малко по-тъмен, а? Какво ще кажеш? А, снощи гледах много интересно научно-популярно филмче? Ти знаеше ли, че в Перу има над 1800 вида птици? Много интересно...В събота ще се видя с леля ти Мима – мислим да ходим другия месец някъде на екскурзия...А, планът за къщата е почти готов....Трябва да си помисля какво ще садя в градината...И освен това мисля да се пробвам да правя сирене....И като усвоя технологията ще пробвам даже да направя и синьо сирене...Кашкавал май по-трудно се прави, нали?....” След около петнайсетина минути на словесна атака, когато вече имах усещането, че след само още няколко секунди ще се травмирам тотално за целия ден, успях само да кажа едно „Ъх!” и се понесох към офиса...

Утро 2:

Няколко слънчеви лъчи упорито се опитват да пробият през мъглата, доста студено е, една котка смешно мяучи и си размахва весело опашката из двора, но иначе е тихо и спокойно. Глътка топло кафе, дръпване от цигарата...Татенцето стана, майчето още спи...”Добро утро!”, придружено от ощипване по бузата (моята)...”Добре ли спа? Ще се качвате ли довечера на вилата? Ако искаш и аз мога да взема малката от училище? Знаеш ли, че проектът за къщата ще е готов до две седмици? Много хубаво се получи...Ще правим само лентъчен фундамент, няма да леем много бетон за основите...Добре става...Мисля да направя на майка ти алпинеум – ще се радва...Тя иска да прави сирене...А обаче мисля да й взема и две мини кокошки – за майтап...А? Какво ще кажеш? Имате ли много работа? Нека има, че виж к’во става навсякъде? Ще ходиш ли в командировка скоро някъде? Майка ти и леля ти Мима искат да ходят на екскурзия, ама още не знаят къде...Ако искаш отиди с тях...Ако имаш време, де...” След около още десетина минути на словесна атака, когато отново получих усещането, че след още няколко секунди и ще се депресирам за целия ден, успях само да кажа едно „Ъх!” и се понесох отново към офиса...Обичам тишината и спокойствието сутрин...Да, аз съм сутрешен темерут (-:

А за рецептата – ами това е нещо като моята лесна версия на гювеч...Всъщност исках да правя нещо друго, но в бързината да се измъкна от града забравих да взема пилешко, така че спретнах тази манджичка, която е вкусна и много лесна...

Продукти за около 4 порции:

Около 400 г свинско

250 г печурки и малко сушени манатарки

2 моркова

2 чушки

няколко картофа

2-3 скилидки чесън

2 глави лук

Магданоз, соев сос, сол,черен и червен пипер

Задушавам нарязания на полумесеци лук, заедно с нарязаните на ситно скилидки чесън, гъбите и магданоза. Подправям с малко тъмен соев сос, сол и черен пипер. След това нарязвам на ситно чушките, морковите, месцето и картофите и изсипвам всичко в йенската тенджера. Добавям и задушения лук с гъбите (заедно с мазнинката от тигана), разбърквам, посипвам с червен пипер и сипвам толкова вода, колкото едва – едва да покрие продуктите. Пека на 220 С с капак, докато стане – обикновено го оставям малко по-дълго отколкото трябва, т.е. около 1.30 – 2 часа. 

Кавър версия на немския кекс „Rusischer Zupfkuchen”

Изгрев на 01.02. – без Фотошоп (-:

На този кекс не му знам точно името – на немски се казва Rusischer Zupfkuchen, на руски му викат немски кекс, а аз му казвам кекс на точки (или в случая с елхички и точки). Иди, че разбери....обаче, всъщност името може да ни е все тая, защото кексчето е просто много вкусно и адски калорично. И независимо по какъв повод съм го правила, винаги е обирал точките (откакто му хванах цаката), което е добре, защото аз не правя много много кексове...и не обичам много сладко...и когато творя нещо, то е по-скоро за малката и милото, отколкото за моя милост – абе с една дума не съм кой знае какъв сладкар. За разлика от мен, милото прави мноооого вкусни кексове и домашни хлябове и както е типично за лъвската му зодия, не пропуска да се изяви, да бъде център на внимание и да обере точките – нас дивите кози кой ни брои в калабалъка...То и без туй независимо какво съм сготвила – дали бьоф строганов или шатобриан за двама (или повече) или печено прасе, достатъчно е милото да е сготвил или да е направил някой умопомрачителен кекс или хляб и айдеее – дърпа напред и обира овациите особено сред женското население – видиш ли мъж, пък как хубаво готви, следва размяна на рецепти, горди погледи и обилна доза самодоволство. Та рекох си, че е крайно време да се вредя и аз в челните редици (-:

А иначе с този кекс ни свързва дългогодишно приятелство...Първият път, когато се опитах да го направя, беше още през студентските години и беше един от началните ми опити да се опитам да сготвя нещо сама – неуспешно...Защото кой да ти каже, че фурната не се отваря, докато кексът се пече или поне не се отваря в началото. Кексчето ми беше бухнало, едно такова хубавко, аз се радвам и отварям вратата на фурната през две минути – резултат: кексчето ми се спъхна като спукана гумена топка, а аз с физиономия като от анимационно филмче, може би „Тримата глупаци” пасва добре, седя и гледам нещастно-невярващо. От вторият път и оттам нататък се получаваше, до момента, в който реших да го направя тук в БГ и не знаех с какво да заменя немската извара кварк....и явно трябваше да импровизирам....и нищо не стана...Е, не че беше съвсем нищо – получи се някакъв полутечен кексо-пудинг... и не че не беше вкусно – пак се изяде, ама къде с лъжичка, къде с ръчичка. Та, разбираме се с тоя кекс...После един път не си прецених тавичката и той като бухна – няма спиране – пак отваряй, затваряй фурната – резултат: кекс с много странна форма – с високи загорели ръбчета, а по средата спъхнат като и аз не знам какво....

Аз обаче не се отказвам – той-упорит, аз дваж повече...Та, за опита от тази седмица – просто трябваше да се получи, защото милото имаше много работа и нямаше как да се изяви, а ми трябваше кекс за едно гости...Милото вика „Абе, недей да рискуваш! Купи нещо или пусни някакъв кекс по бързата процедура в машината за хляба и го поръси с пудра захар!, „Е-е-е, аз няма да рискувам! Не мое тъй – този път ще стане!”...ама не само трябваше да стане, а и да има приличен вкус и визия – няма да се излагаме, я! И даже рискувах директно с двойна доза, защото беше за повечко хора...И стана...вкусно, вкусничко (-:

Не се шашкайте от количеството масло – дозата е двойна и кекса го направих директно в голямата тава на фурната. Така, че ако искате да пробвате нормалния вариант – просто разделете дадените количества на две (-:

Първо пускам фурната на 165 С да се затопли и слагам 375 г масло (за пълнежа) в една тенджерка да се разтопи на слаб огън, след което я оставям да се охлади.

За тестото смесвам брашното с бакпулвера, какаото и ваниловата захар. В отделна купа разбивам с миксера 2-те яйца и захарта, след което добавям брашното. Накрая добавям и нарязаното на парченца 200 г масло и размесвам/намачквам с ръка. Застилам тавата с хартия за печенее и разточвам 2/3 от тестото върху набрашнена поврхност, така че да се покрие дъното на тавата и да се оформи малко ръбче по стените.

За пълнежа: Разбивам 4-те яйца с 200 г захар, добавям и останалите съставки и вече охладеното разстопено масло. Тази смес се изсипва в тавата и се заглажда с шпатулка или нож. От останалата 1/3 от тестото се изрязват фигурки и се подреждат върху пълнежа или просто го накъсайте на парченца и разпръснете отгоре.

Кексът се пече за около 45 минути на средната шина, но трябва да се наблюдава, за да не прегори отгоре. Когато е готов се оставя във фурната, докато изстине напълно – така се и стяга още малко. Всъщност най-добре е да го приготвите на единия ден и чак на следващия да го разрежете – така се получава най-добре.