неделя, 27 януари 2013 г.

Хапки с черна леща



Само да ви покажа преди да почна да философствам как ми изглежда от вчера лятното кътче в зимен вариант

Та така...За мен от леща се прави хубава супа – леща с наденички, с картофи, с бекон и прочие....но за салата или пък за сандвичи...хм, не знам...Тъй като обаче по принцип притежавам творчески и експериментален дух ми харесва да опитвам нови неща и когато ми дойде музата се развихрям и аз, като в някои редки случаи сътворявам разни чудесийки с чужди и екзотични или трудни за произнасяне имена, въпреки че не съм привърженичка на готвенето от сорта на: да вариш, задушаваш, фламбираш, обезкостяваш, пошираш, бланшираш, печеш  часове наред и накрая да получиш в чиния 50 х 50 см миниатюрно парченце месце върху две зелени листа, на което да се възхищаваш и да го опитваш с благоговение....


Не че не обичам или не ми харесват ястия тип – „Haute cuisine”....Напротив - обичам да гледам предавания и репортажи за ресторанти и готвачи със звезди на Мишелин и какво точно готвят, какви съставки използват, как подреждат и украсяват ястията и прочие...но по-скоро от чисто любопитство, не че и аз ще го направя (а и да искам, най-вероятно няма да успея)...За това в крайна сметка са си и тези гурме ресторанти – да отидеш, да хапнеш, да пийнеш, да те обгрижват, да се изръсиш солено и да си прекараш готино...Преди известно време на два пъти имах възможност да хапвам в такъв ресторант -  при Manfred Schwarz - готвач от най-висока класа с една звезда Мишелин, чийто страхотен ресторант се намира в Хайделберг, на върха на „Print Media Academy“, с невероятен изглед към града....И едно от ястията всъщност беше нещо със сьомга и салата от черна леща...Тогава и за първи път опитах ядливи теменужки...Абе, тогава повечето неща, които опитах ми бяха за първи път - беше си много хубаво преживяване...Та, по повод лещата – реших, че ще си надскоча предрасъдъците относно салатите и разните му там производни с леща, кускус, киноа и сие и ще се пробвам и аз да направя нещо малко по-така, като новото творение хем трябваше да се получи вкусно, хем да бъде одобрено и от народонаселението, за чието изхранване съм отговорна основно събота и неделя (хората имат очаквания – не мога да ги разочаровам). Рисково начинание, а аз за да си усложня задачата, реших, че ще правя експеримента като ни дойдат гости, което при нас си се случва почти ежеседмично...Така де, ако ще се излагаме поне да е с гръм и трясък и по-така зрелищно...Да, ама аз не обичам да се излагам – имам си някакви житейски амбиции...и преди да реша какво точно ще правя, бая се ровичках из готварските книжки, нета и форумите, за да избера нещо, което хем да има засукан вид и да звучи по тежкарски, хем да не ме зароби в кухнята (щото народа няма да яде само хапки с леща, я!), пък и хем да заплени вкусовите рецептори на подопечните, така че докато аз си пия аперитива, облегнала се на люлеещия стол, с хаванска пура в ръка (майтап!), да мога да се наслаждавам на комлиментите и поредните хвалебствия за готварското ми изкуство. М-да...суета, о суета!


Та така....ето я рецептата за творението, което отговаря на всички критерии избягващи ситуации от сорта „Как да го обясня на децата?”, т.е. на големите, че вместо нормалната шопска или млечна салата, днес ще ядат хапки с леща. Получиха се много, много вкусни хапки – единствения недостатък беше, че бях предвидила за 4 човека по 5-6 хапки, а те не стигнаха и понеже имах още плънка, т.е. леща, направо дадох тигана и хляба на отбора, та да им е по-лесно и да си обират със залчета. А ако се чудите какъв вкус има черната леща – ами горе-долу е като всяка друга – всъщност има, ако мога така да кажа, малко по-фин вкус с лека нотка на ядки (-: А и цветът на лещата малко се губи, след като се свари...

Продукти:
около 100 г леща
1 морков
2-3 стръка праз
1 зелена чушка
2-3 скилидки чесън
малко магданоз
соев сос
сол, черен пипер
и по желание настърган пармезан

Лещата се сварява до готовност и се отцежда. През това време задуших нарязания на ситно праз, морков, чушка и чесън. Добавих магданоза и малко соев сос и подправих със сол и черен пипер на вкус. Когато всичко е готово се прибавя и лещата към сместа, разбъркваме – готово.
И за да е по-интересна цялата работа изрязах с формичките за сладки хапки от бял хляб, които запържих в малко масло. Сложих на всяка отгоре малко от лещата и по 2-3 стърготини пармезан.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...