събота, 26 май 2012 г.

Фламкухен с гъби, спанак и бри

Както вече писах при нас започна гъбения сезон и поне през първите няколко седмици (докато леко ни втръсне) си правим почти ежедневно всякакви вкусотийки с гъби. Героините за днешния фламкухен се казват манатарка (1 бр), печурки (2 бр), няколко малки челадинки и пачи крак.

Как се прави тестото за фламкухена и как се пече съм описала ето тук:
Фламкухен-тесто


А днешният вариант е със спанак, който бях задушила и овкусила предварително (защото много го обичам, но нямам нерви да го чистя и затова купувам по-голямо количество, примерно 2 кг, от които накрая остават две купички и си го ползвам два-три дни или като гарнитура към някоя мръвчица или за да направя фламкухен, брускети и т.н.), гъбки, които също бях запържила, но може и сурови, бекон, който го слагам почти навсякъде и нарязано на парченца сирене бри. Voilà!

Как се чисти манатарка

Манатарките са много, много вкусни гъбки, които могат да се приготвят по най-различни начини. За съжаление повечето хора, включително и в хубавите и по-скъпи заведения не знаят как се чистят манатарки или не искат да ги чистят както трябва, защото тогава повече от половината гъба всъщност трябва да се хвърли, а това не е особено изгодно, особено като се има предвид, че тя не е от най-евтините. Аз не си поръчвам диви гъби, когато хапваме някъде навън (хм...освен на милото нямам доверие на друг при брането им), но се е случвало вече няколко пъти приятели да си поръчват някаква мръвка – примерно пържола с манатарки. Е, това, което получават е нещо кашкаво със сос и поне според мен, нямащо нищо общо със задушена или запържена манатарка. Един съвет – когато запържвате гъби, ако са повече, не ги изсипвайте всички наведнъж в тигана, защото отделят много течност и тогава не стават запържени, а варени в собствен сос...Дори и да отнеме малко повече време трябва всяко парченце гъбка да си има собствено местенце в тигана, за да може да се запържи добре до златисто.

И така обратно към почистването на манатарките.

Тук съм махнала вече пънчето и съм разделила гъбата на две.

Виждате ли жълтеникавата част – това са спорите и именно те се махат, защото са като гъбичка/сюнгер, която при готвене се разкашква и поема много течност, тази част не е и с някакъв особен вкус и трябва да се изреже, което всъщност става много лесно - просто подпъхвате върха на ножа под спорите и те се отделят на цели парчета.

 Изчистена манатарка

А ето и порция запържени в масло гъбки.

петък, 25 май 2012 г.

Гъбена крем супа с крутони и карамелизиран лук

Сезонът на гъбите официално е открит и въпреки мизерното време плъзнахме вече из гората в търсене на вкусни гъбки.
Тази супичка е първото, което правя за тази година и всъщност е от преди две седмици, но нямах време да я публикувам...Тъй като обаче и вчера и днес ходихме за гъби и ми се насъбраха още рецепти, които искам да пусна, а не мога да прескоча тази, дойде и нейното време.

Моля, не късайте и не изскубвайте гъбите – иначе на това място повече няма да поникнат. Носете си ножче и ги отрязвайте от пънчето!

Гъбките, които намерихме бяха само три )-:, но усещането, когато обикаляш из гората и внезапно видиш тези розовеещи шапчици е просто супер!

Продукти:
3 червени гълъбки (в случая, но разбира се може да използвате всякакви гъби и при това в по-големи количества)
2 картофа
1 глава лук
Течна или заквасена сметана (ако е заквасена аз предварително я разбивам с виличка с малко течност от супата в отделна купичка и тогава я прибавям)
Сол и черен пипер на вкус

Крутони
Карамелизиран лук (и ако имате малко червено вино и мед)


Задушавам лука в малко олио, добавям гъбите и картофите – всичко нарязано на парченца и сипвам толкова вода, колкото да се покрият. Оставям ги да се сварят, след което ги пасирам, добавям сметаната, солта и черния пипер. Не оставям супата повече да ври, а само леко я разбърквам и я дърпам от котлона.

Нарязвам 2-3 филийки хляб на кубчета и ги запържвам в малко олио или масло.

Задушавам още една глава лук, нарязан на тънки полумесеци, след което добавям малко червено вино, сол и пипер. Като изври виното слагам и една-две лъжички мед, разбърквам – готово!

Сервирам супата с крутони и карамелизиран лук отгоре.

четвъртък, 24 май 2012 г.

Салата с портокалово-меден дресинг

Тази салатка е само за хора с изчанчен вкус (като мен), които обичат да пробват и да вкусват всякакви комбинации между солено и сладко. За традиционалисти – пробвайте същата рецепта, но я подправете както ви харесва, а този дресинг го пратете някъде....

Ще дам само приблизителни или просто няма да дам никакви количества, защото в крайна сметка както при ястията, така и тук си е въпрос на вкус дали ще сложите една, две или десет марули и сто-двеста или повече грама синьо сирене или ако пък не го понасяте ще го замените с кашкавал (ама с миризливо сиренце е по-добре!)

Продукти за салатата:
зелена салата, нарязана на ситно
счукани орехи
синьо сирене, на вкус
чедър, на вкус
ементалер...хм, пак на вкус
запечени ивички бекон

За дресинга:
сок от половин портокал (другата половинка си я изпивате, докато готвите, за да имате сили!)
малко настъргана портокалова коричка
кисело мляко и майонеза в съотношение 2:1 (или два на един) – сложете, бъркайте и пробвайте как ви харесва най-добре, за тези продукти аз сложих половинка кофичка кисело мляко
1-2 ч.л. мед
сол, черен пипер на вкус

Това е...нарязвате всичко на кубчета, на лентички – както ви хареса, поливате с дресинга, запичате бекона и го мятате върху салатата.

сряда, 23 май 2012 г.

Спагети с грах и бекон в сметанов сос

Обожавам паста във всичките й разновидности и във всякакви вариации....Не знам доколко е здравословно да си направиш спагети със сметанов сос, с различни видове сирена и отгоре да настържеш и огромно парче пармезан, но не ме и интересува – ВКУСНО ми е! Изобщо като леко лирично отклонение и не за успокоение на собствената ми съвест искам да кажа, че обичам да си угаждам и да хапвам на спокойствие. Затова и в повечето случаи през деня почти не мога да ям, защото не ми стига времето....не мога да седна някъде само за двайсетина минути, пък и да не си поръчам една биричка или чаша вино (така и не се научих да обядвам с кола или вода)...обаче като е за обяд – не пасва, защото тогава пък целия следобяд ми е доста мързеливо и това не се отразява добре на трудовата дисциплина. Закуската пък съвсем отпада, защото единственото, което ме интересува сутрин е да се добера възможно най-бързо, преди другите да са станали, до чашата с горещо кафе и цигара, изпушена по неевропейски на терасата (добре, че още не е забранено да си пушиш на балкона – да ме извиняват непушачите за тези коментари). Така...казах и аз няколко приказки може би в повече – сега обратно към рецептата:


Ще дам само количествата за соса, като той е достатъчен за около 4 порции. Вие сами си знаете колко спагети са ви достатъчни и как са ви най-вкусни – дали ал денте, дали по-сварени:
За соса:
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
около 100 г бекон
1 малка консерва грах
1 малка кофичка заквасена сметана
магданоз
около 300-400 г ементалер (кашкавал и т.н.)
сол и черен пипер на вкус
по желание отгоре и настърган пармезан

Задушавам лука заедно с чесъна и след това добавям нарязания на парченца бекон и магданоз (не обичам да ми е много магданозено и затова го слагам обикновено още в началото). Когато решите, че беконът се е запържил достатъчно, добавете и грахчето. В отделна купичка си изсипвам сметаната и с малко вода от спагетите я разбърквам с виличка – добавям към другите неща в тигана и накрая слагам нарязания на парченца кашкавал, като разбърквам докато се разтопи. Ако тиганът ви е достатъчно голям (например уок) може да изсипите спагетите в него и след като ги разбъркате добре със соса да ги поръсите с пармезан – става разкошно!

 Зеленинката отгоре са стръкчета кресон.


събота, 19 май 2012 г.

Торта с маскарпоне, сметана, кисело мляко и манго....

Вчера направих „грешка” да пусна снимката на тази торта в кулинарните форуми и до днес на обяд имах една камара съобщения с молба да пусна и рецептата. Сега, държа да уточня, че причината да не публикувам тази рецепта е, не че искам да скрия или запазя в тайна някакъв кулинарен шедьовър, а просто, защото я огелпих....и исках едва като я направя както трябва да я публикувам. В крайна сметка не искам да си руша имиджа на начинаещ кулинарен блогър и да си навлека гнева на интернет пространството, където просто гъмжи от народ, пускащ рецепти и снимки на гениално сложни или прости неща, но на такова ниво, на което би могъл да завиди не един професионален готвач...
Е, принудихте ме (-: и за това не нося отговорност за последствията...
Какво не направих както трябва ли? Ами забравих блата във фризера и той толкова се стегна, че малката си го чупеше и хрупаше като бисквитка и не сложих достатъчно захар. Но също така държа да отбележа, че въпреки това тортето се получи всъщност много вкусно.

Това са продуктите, като съм сложила при тях и допълнителната захар, която аз забравих:

За блата:
- около 260-300 г бисквити – аз слагам един пакет чаени и почти един пакет овесени бисквитки със стафиди
- почти 1 голямо пакетче меко масло (ок.200 г)

За плънката:
-    500 г маскарпоне
-    200 г заквасена сметана
-    400 г кисело мляко
-    настъргана кора от един лимон
-    сока от един лимон
-    1 консерва манго
-    2 пакетчета желатин
-    2 пакетчета ванилова захар и поне още няколко лъжици захар, на вкус

Всъщност рецептата преди я правих винаги с консерва от подсладени мандаринки – някак си най-много така ми харесваше, но естествено може да се направи и с всякакви пресни плодове – ягоди, малини, банан и т.н. Онзи ден обаче нямах време да обикалям и за това в бързината купих нещата от една квартална Била, като за моя голяма изненада на рафта с плодовите консерви имаше всякакъв избор от консервиран ананас (не знаех, че народа е луднал на тема ананас...) и една консерва с манго. Така, че си взех мангото – и между другото добре се получи – леко и приятно.

Обратно към рецептата:
Бисквитите се натрошават или в блендер или ги сложете в найлонова торбичка и ги ударете няколко пъти с чука за пържолите, след което ги смесвате с мекото масло. Ако искате може да го разтопите леко, ако искате го използвайте така. След това  намаслете формата за тортата и притиснете сместа към дъното – охладете за около половин час в хладилника. През това време разтворете желатина според указанията на пакетчето, като аз вместо вода използвах сока от консервата манго. Всички останали продукти, изброени по-горе се разбъркват добре с миксера, добавяме желатина и нарязаните парченца манго и изсипваме върху блата. Оставете добре да се стегне и охлади – поне за 3 часа...и вардете пред вратата на хладилника от дребни и не толкова дребни нашественици, които се опитват да си топнат пръстите в тортата или с малка виличка я подяждат от единия край!








петък, 18 май 2012 г.

Тракийски катми

Точно в центъра на Пловдив, на площад Централен (отстрани на пощата), вече от няколко години съществува това местенце за вкусни тракийски катми. Изборът е невероятно голям, мисля, че предлагат над 100 различни вида плънки, и може да избирате между малка (която всъщност е напълно достатъчна) и голяма (която и на следващия ден е вкусна – пробвала съм вече...)

Мястото е непретенциозно, малко, вътре има само един плот до стената и витрина, зад която са разположени няколкото плочи за катми, а отвън има две-три малки масички.

Тук се идва, четеш, чудиш се дали пак да си вземеш от ония с топеното сирене и шунка...ама пък и с пилешкото бяха вкусни.....не, най-добре този път с бекон, кашкавал и топено-пушено сирене, което толкова приятно се разтапя в катмата, поръчваш, плащаш и най-добре отиваш в градската градина - на 20 метра е...Сядаш на някоя пейка и след като подушиш разтопеното масло отгоре, започваш да си режем малки хапки, зяпаш народа наоколо и си дъвчиш на спокойствие...

Малките репортажи от пътеводител на галактическия пловдивчанин не са с рекламна цел. Впечатленията са чисто субективни и отговарят на моя вкус, на този на децата, на милото и на моите приятели........

сряда, 16 май 2012 г.

Зелена салата със запечено сирене

Тази салатка е вкусна, прави се лесно, бързо и е просто перфектно мезе към чашка изстудена ракия, узо или мастика (става и за водка).

Няма точни количества, защото я правя според зависи...Нарязвам зелена салата и зелен лук, добавям стафиди (за мен си слагам и повече) и правя млечно чеснов сос с кисело мляко, майонеза, чесново брашно, сол и черен пипер – докато разбърквам сосчето си пробвам постоянно и добавям ту от едното, ту от другото....Въпреки, че салатката е със сос, аз си слагам и допълнително зехтин (като ще е гарга, да е рошава – не ме интересуват никакви калории - не ги познавам!)...


След това режа парчета сирене, дебели около 1 см, овалвам ги леко в брашно и ги запържвам в малко олио. Това е.....Да ви е сладко и наздраве!



неделя, 13 май 2012 г.

Мъфини с левурда и разни други неща...

Още от петък бях решила, че събота и неделя няма да правя нищо-нииищо! Категорично си казах, че днес, тъй като и времето е малко мрачно, променливо и по-студено, цял ден ще се валям на дивана и ще си гледам филмчета, ще си цъкам на компютъра, ще си дочета книжката (Тери Пратчет - „Еманципирана магия”) и евентуално ще направя една картофена крем супичка и то не толкова за мен, колкото за милото...Да, ама като си четях из блоговете видях поста на pep-4o ето тук:
http://pep-4o.blogspot.com/2012/05/blog-post_11.html
за едни много вкусно изглеждащи кашкавалки с левурда и понеже и аз имам в двора, а нямам всички продукти за да ги изпробвам днес (тук в селския магазин крема сиренето е лукс, а марката кисело мляко, която се продава ми е странна на вкус и не я харесвам, а подобни екзотични продукти като сусамово семе изобщо никога не е и имало), та сърцето ми на блогер и гурман затуптя по-силно и в крайна сметка реших, че трябва да се пробва следната комбинация за мъфини, която поне откъм съставки имаше всички шансове за успех и по-нататъшна кариера за летния сезон. 
Така, та значи направих следната експериментална рецепта:
Продукти:
225 г брашно
10 г бакпулвер (това е едно пакетче)
150 мл прясно мляко
1 с.л. заквасена сметана
2 яйца
1 щипка сол
12-13 маслини, без костилки, нарязани на ситно
6-7 с.л. олио
ок. 200 г сирене, натрошено
няколко листа левурда, при мен бяха 8 (но следващия път ще сложа повече), леко бланширани, нарязани на ситно.
Тези продукти са за моята форма за мъфини – 12 бр.
Разбивам млякото с яйцата и след това постепенно добавям брашното, което съм смесила с бакпулвера и щипката сол. Понеже имах малко останала заквасена сметана – сложих и нея. Разбивам с телта и прибавям олиото – пак разбърквам и накрая слагам левурдата, сиренето и маслините. Сол, черен и червен пипер на вкус.
Мъфините се пекат в предварително закрята фурна на 170 С за около 25 мин.
Тъй като не намазах мъфините с яйце отгоре, когато станаха готови ги поръсих с малко вода и ги покрих с една кърпа – както когато правя питка. Станаха много пухкави и приятни – ще се правят отново!


петък, 11 май 2012 г.

Гергьовден

Слънчев и усмихнат Гергьовден!
И пак, като всяка година, се събрахме мощен отбор юнаци и юнакини! Хубава компания, много хапване, пийване, усмивки, подмятания, мохабет и врява.
Надявам се и вие да сте си прекарали добре!
Гледката беше супер.....
Женската компания почнахме да загряваме покрай общото суетене с леки коктейлчета - за отскок...

Цветенца и салатка от градината:
 и тези:
Част от кюфтетата на малката снимка ги прегорих аз, след което веднага бях лишена от поста „отговорник за скарата” и бях понижена в длъжност „пиленце, я нарежи по-добре още една салатка!” )-:

И накрая една част от върховните вкусотийки за деня!
Моля, имайте предвид, че кадрите не са за хора със слаби нерви и деца под 18г., но пък всичко беше сууупер апетитно-вкусно-и-изцяло-изядено:

събота, 5 май 2012 г.

Киш Лорен (Quiche lorraine)

Има много рецепти за киш (Quiche) и също толкова много варианти за плънката. По принцип кишът е вид солен пай от маслено тесто, като практичното тук, както и при пицата е, че можете добре, бързо и вкусно да разчистите хладилника от различните недоядени парченца салами и кашкавали или каквото там е останало.
За мой срам все още нямам форма за тарта ):, но това е защото не си падам много много по сладкото (ето, признах си го без бой)... и затова, когато правя тези кишчета си използвам формата за мъфини (12 на брой). Вариантът, който съм направила тук е а ла Quiche lorraine, т.е. с пълнеж от лук и бекон.

Продукти:
120 г студено масло
240 г брашно
6-7 с.л студена вода или мляко (аз предпочитам да го правя с мляко)
1 щипка сол

За пълнежа:
1 голяма глава лук
ок. 80-90 г бекон
150 г течна сметана (но може и заквасена)
1 ч.ч. мляко
3 яйца
ок. 100 г ементалер (грюер или най-обикновен кашкавал)
Нарязвам маслото на малки бучки, добавям брашното и солта и започвам да меся, като постепенно прибавям и млякото (или водата). Тестенцето трябва да се получи меко и гладко. След това го завивам в прозрачно фолио и го оставям в хладилника за около 1 ч.
През това време запържвам ситно нарязания лук и бекона, добавям малко черен пипер и оставям на страна да изстине.
Разбърквам яйцата, млякото и сметаната, добавям настъргания ементалер и изстиналия лук с бекон. 
Тестото го разточвам на много тънко (ок. 2 мм), но без да добавям допълнително брашно, защото то така или иначе не лепне (заради маслото). Ако имате подходяща формичка изрежете кръгчета, а аз понеже нямам такава или го придърпвам с пръсти към стените на формичките или използвам мерителната ми кана, за да си „изрежа” подходящите кръгчета. След това надупчвам тестото с вилица и изсипвам във всяко гнезденце от сместа за пълнежа. Понякога леко запичам предварително тестото,  за да не стане тиклаво, а понякога не...(в зависимост от това дали ме домързява или не)...
В този случай не го запекох, но леко ги прегорих, защото обменях интензивно информация с една съседка на вилата кой как прави агне или яре за Гергьовден, дали ще ми се хванат петуниите, дали ще вали днес, какво ще готвя за обяд, защо кучето на едните комшии цяла нощ лаеше, дали вече не е време и за лозови сърми и т.н. до безкрай! Дискусията беше спряна от малката, която тичайки към мен тревожно докладва, че кишчетата са почнали странно да цвърчат...А! Вярно, че готвех нещо!
Обратно към рецептата: Кишовете се пекат в предварително загрята фурна за около 30 мин на 190-200 С на средната шина и са вкусни както топли, така и студени (поне на нас).
И така – представям ви киш лорен (леко загорял, но въпреки това – вкусен). Почти задължително е за гарнитура да си пийнете чаша бяло, изстудено вино.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...