понеделник, 30 април 2012 г.

Пица (с всичко от хладилника...)

У нас пицата е на особена почит: първо става сууупер вкусна (благодарение на мен!Ха-ха!), второ всеки може да си изяви желанието при избора на продукти, а такъв феномен не мога да постигна почти при никое друго ястие и трето това е чудесно оползотворяване на всякакви останали парченца от хладилника (къде недояден салам, къде останало парченце сирене и т.н.).

Тестото, което правя е плод на дългогодишни изменения и подобрения (майтап, бе Уили!), но наистина от всички варианти този ми хареса най-много и за момента все още води класацията. Преди съм купувала различни смески за тесто за пица, както и готово тесто от фурната до нас, но все не се получаваше така, както е например в пицария Верди (и след толкова години, все още обичам да ходя там). А това, се получава тънко, защото го разточвам така (т.е. разтеглям го с ръце) и с хрупкаво ръбче!

Продуктите по-долу са за една голяма пица или за три средно голями, които на нас ни стигат, даже идват малко в повечко:
1 ч.ч. топла вода
2 ¼ ч.ч. брашно
2 ч.л. суха мая
2 с.л. мед
3 с.л. зехтин

В една по-голяма купа смесваме солта, маята, хладката вода и меда, след което разбъркваме добре и оставяме да престои няколко минути. След това добавяме зехтина и брашното. Не го слагам всичкото наведнъж, а първо една чаша и разбърквам, след това още една чаша и пак бъркам и накрая добавям и останалото брашно. Също така искам да добавя, че не меся тестото в машината за хляб, а просто го разбърквам с дървена лъжица и накрая го меся няколко минути с ръце (действа като антидепресант), като добавям толкова брашно, че тестото да не лепне, а да е меко и еластично. Намазнявам леко купата със зехтин, намазвам с него и тестенцето и го оставям да престои 2-3 часа или повече, затова в повечето случаи си го меся още от сутринта.

Тестото го разделям на три топчета, след което поръсвам хартията за печене с малко брашно, вземам едното топче и го разтеглям с ръце, като усърдно се старая да го направя във формата на кръг, което не винаги се получава. Оформям с пръсти малък ръб, след което го вдигам във въздуха и така го тегля докато стане по-тъничко. Понякога се къса, но разтеглям тестото, така, че да запълня дупките. Наистина е важно пицата да стане тънка, за да може хем да се изпече, хем да не изгорят продуктите отгоре. Намазвам с доматения сос (рецептата е ето тук: Сос за пица), слагам кой каквото си е пожелал и мятам в предварително загрятата фурна при 230-240 С за около 10 мин. На предпоследната шина.

Тук на снимките е моят вариант с бекон, мноого го обичам, но сигурно се вижда и от другите рецепти, шунка, моцарела, топено пушено сирене, кисели краставички, маслини и на края настърган пармезан. 

 

Доматен сос за пица

Понеже в къщи си хапваме доста често пица, една от важните ми задачи беше да намеря хубав сос за основа, който да става и бързо и лесно. Не че в правенето на доматен сос има някаква особена философия или тънкост, но естествено от различните подправки и съставки се получават и различни вкусове (ама, голяма тайна разкрих, а?). Спомням си, че едно време майка ми слагаше на пицата кетчуп, а сега я покрива с някаква смес от табаско, кетчуп, зехтин и малко доматен сос. Не е лошо, но и не е този вкус, който на мен ми харесва или друго яче казано, който да ми пасне идеално на вкусовите рецептори. 

Е, след малко експериментиране и различни доматено-сосови версии, най-накрая си намерих и аз любимия вариант на доматен сос. Количеството, което е посочено по-долу е за една голяма тава пица или точно за количеството тесто, което посочвам при рецептата ето тук: тесто за пица
Продукти:
4 домата
1 малка глава лук
3-4 склилидки чесън
4 ч.л. доматено пюре
1 ч.л. риган
1 ч.л. босилек
1 ч.л. захар
2 с.л. масло
Сол и черен пипер на вкус

Задушавам лука и чесъна, след което добавям доматеното пюре и леко го запържвам. Добавям настърганите на ренде домати, подправките и захарта и оставям да се задушава на слаб огън, докато сосът се сгъсти - приблизително за около час - час и половина, като се разбърква от време на време. Накрая слагам и маслото, разбърквам, докато се разтопи и махам от котлона. Защо масло ли? Ами защото така ни е най-вкусно. Това е! 




събота, 28 април 2012 г.

Шоколадови мъфини в прекрасен пролетен ден

Допреди два месеца все още нямах форма за мъфини и никога преди това не бях правила от тези сладкишчета. Тъй като обаче всичките ми приятелки правят от малките кексчета в индустриални количества, всекидневно и във всякакви варианти от класическо сладко до екстравагантно-шантави комбинации и се уморих да слушам колко е бързо, колко е лесно и прочие, просто вече нямах извинение да не си купя и аз една формичка. Сега, държа да уточня, че не съм маниак на тема здравословно хранене, не се притеснявам за холестерола и холестерина, хапвам си нормално, повече и още повече и след това като се дигнат килцата от ляво и от дясно минавам на няколковневен леко изнервящ кисело млечен-плодов режим...но, когато става дума за това в какво готвя – внимавам! Пазарът е залят с всякакви китайско-азиатски стоки и аз лично не бих си купила силиконова или тефлонова форма, когато не съм сигурна от какъв точно материал са направени. 

Не знам как е в другите страни, но в Германия има едно списание, което се нарича ÖKO-TEST и в което месечно от независими лаборатории се тестват всякакви продукти, които употребяваме в ежедневието, за вредни вещества и съставки. Та от това списание при тестването на формички за мъфини като най-безвредна излезе тази на немската фирма Lurchи така решението беше взето. Новата кухненска придобивка се казва силиконова форма за американски мъфини – 12 на брой! 

Домочадието беше във възторг, особено малката, така че веднага след доставката на формичката запретнах ръкави и спретнах една доза мъфини. Заради коментара на милото: „Ами тая форма можех да ти я направя и аз от някоя гума и щеше да се получи досущ като тази!”, новото кухненско пособие също отиде в графата „Уреди, които само аз мога да ги ползвам!”. Към формичката има и книжка с рецепти, от която и взех тази, за шоколадовите мъфини:
Продукти:
150 г меко масло
3 яйца
125 г захар
150 г прясно мляко
Разбърквате с миксера тези продукти и добавяте 225 г брашно и 3 ч.л. бакпулвер. За да се получат шоколадови мъфини ви трябват и около 100 г млечен шоколад. Аз не го настъргах, както го пишеше в рецептата, а го начупих на малки парченца и освен това добавих към брашното 3 ч.л какао на прах. Шоколадовите парченца ги разделих по равно във всички 12 формички и отгоре ги залях със сместа. Мъфинчетата се пекат в предварително загрята фурна при 175 С за около 15 минути. Мнооого съм доволна от рецептата, защото кексчетата стават пухкави и просто неустоими, особено ако ги комбинирате и с топка ванилов сладолед за радост на бедрената обиколка. Да ви е сладко! 









събота, 21 април 2012 г.

Фламкухен (или tarte flambée)

...е отговорът на провинциите Елзас и Пфалц на италианската пица. Разликата е, че при фламкухена тестото е изключително тънко. Защо ли? Ами защото в миналото са го изпичали преди хляба, като по този начин селяните са проверявали температурата на пещта – ако тестото бързо е почернявало, значи е трябвало да се изчака още малко, докато температурата в пещта намалее, ако на тестото му е трябвало повече време, значи е трябвало огънят отново да се разпали. Оттам и името: Flamm означава пламък, а kuchen – кекс.
У нас фламкухенът се радва на особена почит – изяжда се веднага (и от малко и голямо) и веднага се надига вой за втора и трета порция. Така, че от опит не ви препоръчвам да го предлагате за обяд или вечеря, освен ако не искате да се чувствате като в средновековен филм в ролята на селянка с боне, мятаща усърдно тави в пещта (имам предвид във фурната). В началото се чудех с какво да заместя Crème Fraîche,  Schmand или Sauerrahm (crème aigre), с които се намазва фламкухена. Ами с какво? Със заквасена сметана – и става чудно! Това със заместването на продуктите, като не можеш да откриеш правилните, е винаги въпрос на въображение и личен вкус. Така преди години, когато тирамисуто и тази пуста сьомга още не принадлежаха към българска национална кухня, дадох рецептата за тирамису на една моя леля...При следващото ми идване в БГ отидах на гости на въпросната леля, която с гордост ми съобщи: „Сега ще те черпя нещо специално!”, след което чевръсто ми сложи голямо парче сладкиш и ме изгледа очакващо:
- Е?
-?????
- Ами, това е по твоята рецепта, бе сладурче!!!!
- ?????
- Тирамисуто, бе!
- ?????
- Пробвай, пробвай!
- Ами май не е точно същото....- казах леко несигурно – сладкишът ти е с кисело мляко...., но е мнооого вкусен!
- Ами с кисело мляко е, с к’во да е...То туй маскарпоне никой не го е чувал!
- Ама ти си сложила отгоре шоколадови пръчици вместо какао!
- Нищо, нищо! Нека е по-сладичко, че то какаото, ако не му сложиш захар само горчи!
- Ама бишкотите трябваше да ги топнеш в студено кафе...-почти безсилно добавих
- А, да бе! Виж колко си е добре със захарното сиропче! А в млякото добавих и малко лимонова коричка. На всичките ми приятелки им хареса!


Такаааа....Това беше лиричното отклонение. Обратно към фламкухена! Приготвя се бързо, евтино е и не изисква особени усилия. Трябват ви:
За тестото:
-         250 г брашно
-         2 с. л. олио
-         100 мл вода, по-добре е, когато водата е топла (не гореща)
-         1 ч.л. сол
За плънката (не, плънка, ами за отгоре):
-         ок. 90-100 г бекон
-         1 глава лук
-         малка кофичка заквасена сметана
Аз не слагам мая в тестото, защото тогава вече не е фламкухен, а някакво тесто за пица. Тези мерки са горе долу за един гладен човек. Когато правя за мен и милото – използвам двойна доза. 


Всички продукти за тестото се разбъркват заедно, омесвате си тестенце, което не трябва да лепне, а да е меко и пухкаво, така че може да се наложи и да прибавите още малко брашънце, и го оставяте малко да си вземе дъх (т.е. да си почине). През това време нарязвате на тънки кръгчета или полумесеци лука и на тънки лентички бекона. Трябва наистина да са тънички! Включете предварително фурната на ок. 230 С (или ако ви е със степени – на 4). Откъснете едно парче хартия за печене, голямо колкото решетката на фурната, защото тава не ни трябва, пече се директно върху решетката. Разстелете хартията за печене и я посипете леко, ама съвсем леко с брашънце. Тестото може и да го разточите цялото – върху самата хартия - или както аз обикновено правя – късам го на парчета и примерно, ако е една доза, го разделям на две, защото по-лесно се разточва - посипвайте го с брашънце, докато точите. След това го намажете със заквасената сметана, но по-обилно, поръсете с черен пипер, рахвърляйте отгоре бекона и лука. Това е! 


Приплъзнете цялата хартия върху решетката и печете по средата на фурната за около 10-15 мин, но тестото не трябва да прегаря. Пече се доста бързо, така че го наблюдавайте. Фалмкухенът върви прекрасно както с бяло вино, така и със студена биричка. Освен това са възможни всякакви вариации на тема „Вкусно оползотворяване на остатъци от хладилника”. Може да сложите сирене, кашкавал, маслини, чушка...Може да направите и по-луксозен вариант с пушена сьомга (ей, тая сьомга, бе!) и леко бланширан спанак и т.н. Но за това в други постове!




сряда, 18 април 2012 г.

О-хаа! Топла супичка!


Едно от местенцата, които най-, най-редовно посещаваме от около година насам, е супа бара на ул. Виктор Юго, пресечка на Гладстон (точно долепено до художествената галерия). Държат го две млади момчета, които заедно с целия персонал са мнооого любезни и супичките, които ежедневно забъркват са просто ВЪРХЪТ!!! Освен класическите от фасул, леща (нашенска, мароканска, турска) и пилешка, има и всякакви крем супи – доматена, от броколи, карфиол, моркови, тиква, картофи, спанак, гъби – абе няма изреждане...., а и за разкош супичката е я със синьо сирене, я с топено сиренце. Сега от няколко месеца предлагат и по две различни готвени манджички всеки ден. За феновете на шкембе и дамар чорба – това е правилното място – особено в комбинация със студена биричка! 



 
Понеже от известно време с най-малкото дете вече израснахме периода „Що е то супа и има ли почва у нас?”, а и на подрастващото поколение идеята и местенцето също се хареса, вече мине не мине ден се занасяме в бърз тръс да сръбнем по една супичка. Ето това си хапнахме например вчера:
Талиатели с пилешки мръвчици, кисели краставички, гъби и сметанов сос – за детенцето:
 
И картофено-морковена супичка (с всякакви притурки за моя милост):
 
Имат и готина тераса отвън – така, че – заслужава си отбивката. Ето им линка във фейсбук, ако искате да разгледате по-подробно и да видите какво може да си хапнете на обяд:
http://bg-bg.facebook.com/pages/Supa-Bar/216554991704447

Малките репортажи от пътеводител на галактическия пловдивчанин не са с рекламна цел. Впечатленията са чисто субективни и отговарят на моя вкус, на този на децата, на милото и на моите приятели........

събота, 14 април 2012 г.

Нищо особено - просто леща...

В невръстните ми години май не обичах много много леща... или поне в началото, доколкото мога да си спомня...И то не за друго, а защото всичките ми мили роднини ядяха лещата с умопомрачителни количества оцет и чесън, почти като при шкембе чорбата.... Така че за мен фразата: „Днес ще ядем леща на обяд” предизивикваше много смесени „Буа-еее!”-емоции. Ситуацията се подобри, когато баба ми се сети, че на и без туй злоядото дете може да се дава към половинката купичка с леща завидно голямо парче салам (ако имаше луканка, ядях по цяла купичка) и да не ме назорват да ям хляб. 


Вече в съзнателните ми години, започнах да готвя сравнително често и леща и фасул и т.н., като от време на време си правя експерименти и пробвам резлични лещено-супени вариации.
Днес направих възможно най-простия, но може би и точно заради това, поне за мен един от най-вкусните варианти, а имено – леща - яхния с доста бекон за разкош, за мезе - люти чушки и по една-две-три чашки червено винце (ама малки чашки, някой да не си помисли, че се алкохолизираме още от обяд).
Рецептата е „Елементарно, Уотсън!” и едва ли има нужда от дълги и подробни обяснения. Запържих 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън и около 100 г бекон, нарязан на ситно. След това добавих 1 нарязан на парченца морков, 1 ч.ч. лъжица доматено пюре, малко червен пипер и запържих вътре 1-2 с.л. брашно. Добавих топла вода и около 1 ч.ч. зелена леща, която бях накиснала предварително за около час + магданоз и малко сух джоджен. И варих докато се сготви (-; Ами, това беше!



петък, 13 април 2012 г.

Картофени палачинки със зелен лук

Рънътъ праи борбътъ или как си вкарах автогол с тези картофени палачинки
.....защото откакто ги направих се превърнаха в последен писък на кухнята и сега вече почти не питам „Какво искате за гарнитура?”, защото отговорът е така или иначе един и същ и в крайна сметка се получават пържоли с палачинки, дроб с палачинки, наденици с палачинки, КАКВОТО И ДА Е МЕСО с палачинки (за разнообразие, че отдавна НЕ си правила!). 



Рецептата е малко едно към гьотере и търпи почти всякакви импровизации и изменения:
Продуктите са следните: около 400 г сварени картофи - може да са варени обелени или да се обелят след сваряване – по желание на клиента, ½ ч.ч. брашно, 2/3 ч.л. бакпулвер, ½ ч.л сол, 200 г сирене, 2 стръка зелен лук, малко магданоз, 1 голямо или 2 малки яйца, ¼ прясно мляко, ½ ч.л. сол, пипер.
Картофите се настъргват на средно едро, лукът се нарязва на тънки кръгчета, пожелание можете да настържите и малко чесън. Солта, брашното и бакпулверът се смесват в купа. Чукваме яйцето, прибавяме прясното мляко и добре разбъркваме с телта. Добавяме черен пипер, натрошаваме сиренето и прибавяме и зеления лук. След това изсипваме и настърганите картофи и нарязания на ситно магданоз. Сместа става като консистенция подобна на тази за картофените кюфтета, но по-течна.... ??? Не знам как да я опиша - мисля, че е въпрос на правене - един/два пъти....


Загряваме малко масло или олио в тигана и изсипваме по една супена лъжица от сместа, като си помагаме с втора намазнена с олио лъжица, с която леко ги притискаме към тигана и запичаме от всяка страна за по 3-4 минути. Понеже първият път, когато ги правих, не успях да ги обърна много лесно, си сложих в една чинийка малко брашно и преди да изсипя сместа от лъжицата в тигана, я поръсвах с брашънцето като с пудра захар. Но след първите няколко им хванах цаката ... Така...Внимателно обръщаме палачинките и пак леко ги притискаме към тигана – запичаме за още 3-4 минути.
Тук, на тази снимка, картофените палачинки са придружени от свински езичета, препечени с масълце, червен и черен пипер.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...