Загуба на данни, как не мога да живея без компютър и пиле по китайски

Беше леко изнервена седмица, която в един момент почти успя да ме доведе до границата на истерично-маниакално-депресивно настроение. Всичко започна миналия петък, когато човек се опитва да приключи най-спешните неща възможно най-бързо, щото уикенд се задава:

„Цък!” – токът изгасна – „Цък!” – „А, добре че дойде....”, паралелно: компютърът изгасва, тръгва наново, зарежда, о.к.....”Цък!” – токът пак изгасна – „Цък!” – „А, добре че дойде”, паралелно: компютърът изгасва, тръгва отново, опитва се да зареди – черен екран...”Хм????”. Произволно и неконтролирано натискане на копчета -  компютър – „Все ми е тая какво натискаш, няма да тръгна!”....Леко надигаща се паника, две цигари изпушени една след друга, изнервяне на колеги, на които компютрите им вървят, а моя защо не иска? Обаждане на номера за спешна помощ – близък приятел, чиято фирма поддържа офисната техника – „Тошо-о-о, компютърът не ще да тръгне!”...”Ами да, това го пробвах вече – пак неще-е-е-е!...”Не, спешно ми трябва, знаеш ли колко работа имам!!!!”.....”Как така ще ти трябват поне два-три дни?????”...”Ами на външния диск информацията ми е отпреди две седмици!”...”Знам, че ми каза да си синхронизирам данните....не съм го направила...”...

Една мухоморка – пасва на настроението...

„Ай, ай, ай! Отидоха ми данните! Ами таблиците, оле-е-е-е, ужас!Ужа-а-а-с!!!”

Резултат: В крайна сметка Тошо успя да го оправи едва в сряда – компютърът пак работи - данни йок – от токовия удар се получило бла, бла, бла, бла...+ поучителни коментари „Колко пъти ти казах да си купите бла, бла, бла, за да не стават такива неща и да правиш синхронизация ... бла, бла, бла, за да не ти се губят данните!”.

На фона на пълното отчаяние и голямата жега още от понеделник с резервен вариант лаптоп и данни от 05.06! (да се чуди човек какво съм правила повече от две седмици!) започна едно трудно и мъчително възстановяване +  ходене по нервите на останалите колеги да ми пратят това и онова, първо, второ, трето, десето и т.н. Абе с една дума – луда работа! Прекарах си в офиса вечерите до към 21.30 ч, докато придобиех поглед тип „Очки в точки” и мозъкът съвсем ми издаде багажа или докато получех усещането, че в главата ми има една единствена шляеща се клетка и то не от най-умните...Хубаво е да се прибираш по това време вечер и да гледаш кибичещия по заведенията народ, да дишаш леко спарения въздух и прахоляк, да се изкъпеш набързо и пльос – да заспиш и да се опитваш да спиш поне до 6.30 ч, освен ако към 3.30 през нощта не те събуждат в тази последователност неистово крякащи гларуси, учещи малките си да летят (не знам откъде са се появили гларуси в Пловдив!), блусово и джазово мяукащи котки в любовен транс (Summertime, and the living is easy.....) и бодро преминаващи боклукчийски коли, чиито обслужващ персонал с възможно най-много тракане и подсвиркване, на фона на игрива чалга, премятат от онези големите метални контейнери....Ама, хора, защо в 4.00 ч. сутринта???? Айде, гларусите не моеж ги спреш, котките и тях, ама какво ще им стане на боклуците, примерно до 6.00 ч.!?

Бая си мислех по едно време да си взема една възглавница и одеалце от вкъщи и да си спя в офиса – имаме един такъв удобен, кожен диван в единия ъгъл....кафе машина, тоалетна, тераса, тихо е, спокойно е (поне през нощта)....

С една дума днес, в петък следобяд, вече имах леко неадекватно поведение, опънати като струна нерви, на които можех да свиря пицикато и бях готова да пратя всеки и всичко на майната му.

Въпреки това тук искам да изкажа благодарствени слова на милото (за безкрайното му търпение към истеричната типка, която бях тази седмица), на малката, която ме успокояваше и ми разказваше, че и тя имала голям проблем, защото на телефона й се изгубила една от игрите-пъзел и на колегите, които всячески се опитаха да ми помогнат.

Сапунено балонче – малката ги правеше, подскачайки из градината

В този дух ви предлагам едно пиле с кашу по китайски, пускам поста и смятам цяла вечер да слушам чуруликане на птички, да гледам светулки в тъмното и да пия студена бира. До тогава обаче малката като разбра, че ще правим такова пиле почна весело да пее някакви дисонантни песнички, които би трябвало според нея да звучат на китайски, в които се долавяха думите Хо Ши Мин (не знам откъде го е чула, ама иди и обяснявай, че човека е виетнамец...), кунг-фу панда и силни възгласи от сорта на „Иа-а-а-а-йййййй!”

Продукти за 3 порции

около 450 г пилешко филе

2 глави лук

3-4 скилидки чесън

1 морков

няколко парченца манатарка, понеже нямах гъби шийтаке

4-5 стръка зелен лук

ок. 40 г кашу или просто на вкус и колкото ви се хрупа

царевично нишесте

за соса

2 ч.л. мед

3 ч.л. сусамово олио

3-4 с.л. соев сос

7-8 с.л. вода

лют червен пипер на люспи

Пилето се нарязва на тънки парченца и след като се оваля в малко нишесте, се запържва. Когато станат почти готови, парченцата се изваждат от тигана и се оставят настрани.

Лукът се нарязва на по-големи парчета и се задушава в същия тиган, заедно с нарязаните на ситно чесън, зелен лук, морков и гъби. След това добавяме соса, като държа да отбележа, че не е задължително да имате непременно сусамово олио – може и без него. Разбърквате добре, връщате мръвките в тигана и добавяте кашуто. Гарнитурата е варен ориз.

Кунг-фу пандааа!