Нашето семейство е супер италианско-пачуърк фемили – децата
са ни доведени, природени, заварени и т.н. – и много си ги обичаме! Няма
по-хубави гарджета от нашите – въпреки, че някои вече са големи (актьор и
режисьор), а другите са още малки, подрастващи, в трудна възраст на не знам какво
искам, леко мързеливи и неусърдни (но пък умни и с широк поглед към живота)
тийнеджъри. Та...мисълта ми беше, че най-редовно някое от децата идва на гости
на вилата (с постоянното или поредно гадже, ама ние сме толерантни) и винаги,
от години, се разиграва една и съща сцена, придружена от горе долу един и същи
диалог в духа на:
-
Ами ние сигурно ще останем няколко дни...
-
Супер! Заповядайте, но да си напазарувате, защото
знаете, че в селския магазин няма кой знае какво...
-
Ами какво да вземем?
-
Ами каквото ще ядете, бе, пиленце! От мен имате по една
манджа на ден!
В резултат на този задълбочен разговор групата идва със
завидни количества кока кола, твърд алкохол, всякакви възможни опаковки
чипсове, шоколади, вафли и ако имам късмет, може да са взели и един хляб. В
тези случаи съм благодарна за пореден път, че имаме фризер с достатъчно мръвка
и машина за хляб (въпреки, че тя е запазена територия на половинката!) и винаги
наличните няколко килограма в повече брашно, разни рибни и други консерви и
т.н. На въпросителния ми поглед в стил „Ами храната къде е?” – отговорът е „Ами
нали питахме какво да вземем?!”...
И след като през последните няколко години на вилата се
превърнахме в предпочитана туристическа дестинация за по-младото поколение
особено по празници, трябва да положим известни (но не прекалено много) усилия
то да се чувства добре. И понеже кулинарните опити на младото поколение
са...меко казани неуспешни, защото когато се опитват да сготвят (през това
време ние с милото седим и си кютим и им гледаме сеира), общо взето резултатът
е повече от отчайващ: мивката се задръства от посуда – при положение, че има
миялна, но няма кой да измие тенджерите, яйцата могат да се сварят и в легенче,
защото видиш ли от поне десетте тенджери не е останала нито една чиста и
последния хит беше ярешко, което без надзор от наша страна беше сготвено от
младежите за 20 минути и баста – всеки да си предъвква както може...
Та в крайна сметка им казах да не
припарват до кухнята – аз ще готвя, а ако огладнеят по-късно могат да си правят
бъркани яйца или макарони, но моля никакви кулинарни експерименти повече...
Така, че днес ще изхранваме спящата още група (защото играха
на компютрите вързани в мрежа до сутринта) с ей това: Schupfnudeln или
картофени нудели, ако мога да ги нарека така. Думата „нудел” произлиза
най-вероятно от думата „кнедли”, а този тип картофени нудели са типични
най-вече за немската кухня от района на Баден и Швабия и водят началото си от Тридесетгодишната
война, когато войниците оформяли от дневния си рацион брашно и вода
продълговати нудели, които след това приготвяли по различен начин. С
навлизането на картофите през 17 в. в Германия, към рецептата били добавени и
варени картофи. Така – толкоз откъм история! Цялата работа с тези нудели може
да ви се стори малко трудоемка, но хубавото е, че картофеното тесто може да се
замразява, така че ако си приготвите по-голямо количество, след това не отнема
кой знае колко време за да се спретне една хубава манджичка.
Продукти:
За картофените нудели:
400 г
картофи
2 яйца
200-250 г
брашно
Сол, настъргано мускатово орехче
За соса:
Около 250 г
гъби
200 г
бекон
200 г
сметана
1 глава лук
Сол, черен пипер
Малко магданоз
И някакво по-миризливо сирене за настъргване (грюер), но
може и кашкавал
Картофите е най-добре да се
сварят с обелките още предишния ден и като поизстинат малко и се обелят, се
намачкват като за пюре, добавят се подправките и брашното и се замесва тесто.
След това се добавят яйцата и ако е необходимо добавете още брашно – не го месете
дълго време, просто трябва да се получи жилаво тесто. Сложете го в едно пликче
да престои през нощта в хладилника. На следващия ден разделете тестото на
топчета върху добре набрашнена повърност, като от всяко топче оформете тънко
руло (около 4-5 см
ширина) и го нарежете на парченца с по 1 см дебелина. От всяко парченце с набрашнени
ръце се оформя нуделче. Аз си ги редя на една тава, покрита с хартия за печене
за да не лепнат. Накрая ги слагам в тенджера с леко вряща вода за около 10-на
минути, докато изплуват на повърхността. Изкарвам ги върху гевгира, за да се
отцедят.
Така...Втора фаза: В голям
тиган сипвам малко масло и олио и запичам от всички страни нуделите. Изваждам
ги в отделна чиния и внимавам случайно преминаващия народ да не прекали с опитването
им, защото като станат такива хрупкави са много вкуснички.
Трета фаза: Пак в същия тиган
задушавам нарязания лук, след това добавям и нарязания на ситно бекон и накрая
гъбите и магданоза. Когато гъбите станат готови прибавям и сметаната. Ако сосът
ви се стори много течен, може да го сгъстите с малко брашно или нишесте. И
накрая изсипвам нуделите и соса в една йенска тавичка, настъргвам обилно с
кашкавал и леко го запичам. Много е вкусничко, въпреки, че е малко пипкаво. Но
както казах – или си замразявам тесто или пък ако имам повече място във фризера
си правя готови нудели върху пластмасови тарелки и ги покривам с фолио, така че
да са готови за варене. Това беше...
Ако сте на диета или постите или си
налагате други нечовешки хранителни ограничения и гореизложените снимки
предизвикват у вас обилно слюноотделяне и къркорещ корем, то тогава
съжаля-я-я-вам! Но не се притеснявайте – ще изядем и вашата порция!