Има моменти, дни, седмици, когато се чувствам като
вертолетна перка – въртя се ли, въртя на високи обороти, та чак ще литна...И
изминалите две седмици бяха точно такива – от тези, дето ама хич, хич не ти е
стресово, само дето деня и 48 ч да имаше, пак нямаше да ти стигне. По миналата
седмица беше международния панаир в Пловдив, т.е. за мен поне – тежко изпитание
за нервната ми система и издръжливост, като някакъв щурав градски сървайвър, а
изминалата седмица, за наваксване на пропуснатото от предишната + това, което
така или иначе трябва да си се свърше за тази....
Не е лошо по панаирно време – срещи, фирми, клиенти, сновеш
като шатъл между летище София да посрещнеш едните и да изпратиш другите, ставаш
в 5.00 ч, за да отидеш до офиса, да провериш имейлите, да координираш нещата за
деня, да дадеш напътствия и да предотвратиш евентуални катастрофални ситуации,
да изпиеш кафето си на куц крак и да се занесеш в луд тръс до хотела (ей, аман
от тия задръствания), да си забереш гостите и да почнеш списъка от срещи за
деня...Ама що ми трябваше да слагам токчета и без туй само си кривя краката на
тях...па и костюм на всичкото отгоре, все едно ще стана по-умна така...Топло,
жега, народът се поти, горките ми колеги – те всичките и с вратовръзки на
всичкото отгоре, прискрипани милите като кренвиршки...
Обяди, вечери, малки ракийки, чааааакане за напитки, щото
заведенията са фраш, шопски и овчарски салатки, шишчета, шпаги и мечове от по метър (за
впечатляване и щракане с телефоните от чуждестранното население), пататници и
картофи соте, весело качване на килца и игнориране и блокиране на всякакви
мисли за излишни килограми...ами, че то не е лошо да има излишък, нали всички
иначе мрънкат, че има недостиг....чашка, а-а-а-а – чакай, чакай, я дайте
направо бутилка винце, че мозъкът ми май вече реши да си вземе отпуска и почна
да дава заето, а пък така по-лесно ще превключвам на
българо-немско-английски...Късна разходка по все още пълната, претъпкана главна
(тоя народ защо не спи?!), но пък ми трябва малко разсейване и презареждане,
полунощ, супер! Имам точно пет часа до следващия ден...И така – приказката
продължила цели шест дни по ред...
На седмия принцесата се събудила на село, протегнала се
доволна от себе си, взела си един душ, изпила си кафето на спокойствие, заедно с една-две цигарки и решила, че не й се
ядат шашлици и татарски кюфтета, а нещо по-леко и затова решила да си направи
крем супа от броколи.
Продукти:
1-но броколи (не знам как е точното определение за
връзката/стрък, абе както го продават в Билата)
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 картоф
2-3 триъгълничета топено сирене
Малка опаковка течна сметана (200 мл)
1 л
зеленчуков бульон или вода
Малко настъргано индийско орехче, сол, черен пипер на вкус
За кашкавалените пръчици:
1-на опаковка прясно бутер тесто
Малко заквасена сметана
Настърган кашкавал
Сол, черен пипер
1 разбито яйце за намазване на пръчиците
Броколито се изчиства, т.е. трябват ни само розичките от
него. Нарязвам и задушавам лука и чесъна, добавям бульона или водата и слагам
броколито и нарязания картоф да се варят. Слагам и подправките. След това
дърпам от котлона и пасирам, слагам и нарязаното топено сиренце и пак пасирам
малко. Връщам на котлона и прибавям сметаната. Оставям да кипне веднъж –
готово! Аз, лично обичам супата и поръсена с пармезан, който много приятно се
разтапя от топлината.
А пръчиците са много лесни и стават така: разделям бутер
тестото на две – по дължина. Едната половинка я слагам директно в покрита с
хартия за печене тава. Намазвам и двете половинки със заквасената сметана,
посолявам и поръсвам с малко черен пипер и настъргания кашкавал. Отгоре
покривам с другата половина от тестото, притискам леко краищата и нарязвам на тънки
ивици – най-добре става с това търкалце за пица – и леко извивам ивиците,
намазвам ги с разбитото яйце и поръсвам с малко червен пипер. Пека ги на 200 С,
докато се зачервят. Пасват много гот към супата!