събота, 28 юли 2012 г.

Пикантен домашен чипс


На малката й се прияде чипс...или царевични пръчици....или пуканки.....ами няма ли поне брускети-марети???? „Не, няма....казах ти да си правиш списък, ако искаш нещо...” – „Е-е-е-е! Нищо ли няма?”....”Не, отиди до магазина и си купи солети....” – „Да, ама тези, дето ги продават тук нямат сол върху тях!”...”Е, няма пълно щастие!”.

Така...това беше в общи линии диалогът преди около два часа. И след като не успях да предложа на подрастващото поколение нищо подобаващо (на вилата сме, а тук възможностите за пазаруване са нищожно-микроскопични) и нервите ми не издържаха на сърцераздирателно-тъжния-често примигващ-поглед, реших, че ще правя сама чипс. Идеята беше посрещната в началото с доста голяма доза скептицизъм, недоверчиви погледи и...абе направо пълно презрително отношение, че няма да мога де се справя с такъв кулинарен шедьовър и че в крайна сметка ще трябва да се боря със собствени сили срещу Chio чипс и „Чипи” и както са им там имената на всичките фирми. Хе-хе! Да, ама не! Те не знаят с кого си имат работа!

Продукти:
Няколко картофа
Сол, червен пипер, лют пипер
Олио за пържене

Обелих картофите и ги нарязах, т.е. настъргах ги на тънки филийки с ножа за сирене – този, който е като шпатулка. Накиснах картофените шайби за около 1 час в голяма купа с вода, след което ги поставих върху кухненска хартия, за да се отцедят добре от водата - много е важно да са добре подсушени. Накрая ги изпържих на порции във фритюрника при 170 С – всяка порция до златисто. Изсипах готовия чипс отново върху кухненска хартия и го поръсих със сместа от сол и пипер. Трябва да кажа, че всъщност всичко стана доста лесно и бързо, а чипсът се получи супер хрупкав и вкусен – малката не можа да повярва, че съм го докарала точно като готовия, гордо разнасяше пликчето от хартията за печене, което й направих и изплюскаха целия чипс с хлапетата на съседите за отрицателно време.  

събота, 21 юли 2012 г.

За ползата от навигацията, Етъра и мързелив флам с риба тон

Не знам дали ви се е налагало да излизате на глава с мъж, който си е купил нова играчка – демек навигация, която би трябвало да е по-умна и от....и аз не знам от какво. Е, на мен ми се наложи тази седмица. И всичко щеше да върви по план, ако на разклона на магистралата за Стара Загора си бяха оставили старото кръгово, а не го бяха заменили с нещо като детелина и ако си я карахме по старомодния начин - без навигация и се ориентираме само по табелките....

Може колажчетата да са леко сладникаво-идилични, но толкова успях да сътворя....

„Колко време ще ни трябва да стигнем до там?”  –  „Ми-и-и...3 ч – 3 ½...горе-долу...” - „Как така толкова?!” - „Ами нали не искаш да карам с повече от 80?”. Разговорът се води един ден по-рано между мен, колега и колежка, с които трябва да посетим една фирма в Габрово и друга, близо до Велико Търново...”О.к., значи ще тръгнем в 7.00” – „М-м-м, става!”.
Та, тръгваме си ние навреме от Пловдив, с идеята да минем през Шипка, да отидем, да видим, да си свършим работата и да си се приберем обратно. Хубаво нещо са тия магистрали, още по-хубаво като си имаш и навигация Невенка, която да ти казва с леко сладникаво-монотонен глас къде да караш, да завиеш, да спреш....идват ми и други мисли на главата, ама са малко нецензурни, та няма да ги пиша...

Наближаваме Стара Загора и естествено трябва да завием към града, за да продължим за Казанлък и оттам за Шипка – елементарно Уотсън! Да, ама не! Невенчето показва някакво кръгово....Ама за кво ми е това кръгово, като той градът се вижда и на всеки му е ясно къде да завие?!!! Само на Невенчето явно не и на моя спътник, който я хвали, че е голяма работа! Мълча си аз и си кютам, казвам си наум реплики по адрес на навито, караме си по магистралата, подминаваме правилната отбивката, щото не е кръг и след няколко метра – пляс по челото - „Ей-й-й, трябваше май да завием, ама Невенчето що не ни каза? Хм, нищо ще се върнем...”

Да, ама на магистралата за да обърнеш някъде първо караш поне още двайсетина километра напред и след това, като обърнеш още двайсетина километра назад.....Спирка, почивка, кафенце, цигарка, няколко разговора, аз се обаждам във фирмите, че ще закъснеем, щото сме объркали сложната отбивка при Стара Загора – от отсрещната страна леко недоумение, но хората са учтиви и нищо не казват, ще ни чакат...Втора спирка на Шипка...Подухва ветрец, освежава ни мозъците, туристи, кафенце, биволско мляко и сладко от диви ягоди.....В тоя дух и след като объркахме при Габрово още няколко пъти разни отбивки, забихме се в една индустриална зона, но не тази, която ни трябваше, а! – ето я и нашата фирма, среща, разговори, о.к., продължаваме нататък, напъхваме се в една нива (тук вече ми идеше да извия вратлето на Невенчето), второ обаждане до другата фирма, че все пак идваме с тричасово закъснение....пътя за Велико Търново....сгрешихме отбивката.....срещаме самотен козар с няколко кози, дето умно ни зяпат, преживяйки баааавно сръкчета трева...е, към 14.00 ч. благополучно пристигнахме. Посрещнаха ни хората, отдавна не ми се беше случвало някой да ми казва „Добре дошли!”, когато отивам някъде по работа, почерпиха ни с бонбонки, сокче, кафенце, свършихме си всичко, тръгнахе обратно и....еми, кво от това, че вече я бяхме минали тая отсечка – объркахме пътя....

Със стоически глас и напрягайки се да запазя максимално спокойствие, но вече с леко ледени нотки в гласа, въпреки 35-те градуса, помолих най-учтиво колегата да изключи въпросната Невенка, защото ще хвръкне през джама....”Абе знаете ли какво?” - сеща се колежката, за да разведри атмосферата – „Ми то до Габрово е и Етъра.....Така и така всички планове за деня се объркаха, що да не скокнем до там?” Речено - сторено...Доволна съм от проведените срещи, свършихме си работата за деня, айде за награда на поданиците и един кратък излет....Няма да разправям за Етъра – имат си хубава интернет страница (Етър), ще кажа само, че аз като видя сергийки и дюкянчета и сърцето ми се разтуптява особено силно и всички спестовни мисли ме напускат – изпадам в нещо като лек транс от всичките джунджурии и нямам спиране. „Ах!Какви ореховки!”, „Оле-е-е, ми тези целувки!”.... Хайде коланче, една гривничка, медальонче за малката, една мини гайда, голяма колкото юмрук - сувенир за милото, да ми свири, като му е кеф – абе тя щото гайдичката е малка, та имаше и коментари от какво може да е направена....ама много си я харесах – издава едни такива супеер готини, леко квичащи звуци. Покупки, торбички, обратно през Шипка и Казанлък....не объркахме пътя....Пловдив – жега-а-а-а! Мятам се на колата и хоп на вилата!

Та след такъв емоционално натоварен ден, не бях на кеф да правя нещо кой знае какво за вечеря и затова ви предлагам един мързелив фламкухен с риба тон и сушени доматчета + няколко студени бири:

Продукти:
1 опаковка бутер тесто – купувам от известно време от прясното бутер тесто (puff pastry) на Била, което за момента най-много ми харесва

1 консерва риба тон – филе в собствен сос
малко заквасена сметана
сушени доматчета в зехтин - на вкус
половин глава лук, нарязан на тънко
една малка моцарела
малко свеж босилек
сол, черен пипер

Разстилам тестото върху леко набрашнена хартия за печене, намазвам го със заквасената сметана, поръсвам с черен пипер и малко сол, слагам отгоре лука, изцеденото филе от рибата тон, нарязаните на ситно доматчета и моцарела и пека на 200-210 С до готовност (около 15-20 мин) направо върху решетката. Отрязвам си парченце, сипвам си студена бира и раздавам подаръци....Кеф!



събота, 14 юли 2012 г.

Пушена пъстърва с боровинков-хрянов дип


Какво е това чудо на техниката ли? Ами това е собственоръчно модифицирана печка БАЛКАНЪ, измазана с глина и кал (бях забравила колко е гот да се цапаш в калта, без някой да ти се кара) и облепена с керемиди, на която могат да се приготвят всякакви вкусотии лятно време.



Не че нямаме съвременни кухненски уреди или шики-мики барбекю и отделно и още една външна камина за скарата, но.....след като помрънках малко и за някаква лятна печка, получих най-разхвърляното и затънтено кътче в двора (до което почти никой никога не припарва), в което можем да си играем на кухня и готвачки с малката и тази уникална конструкция + няколко пънчета на които да си слагаме тенджерите и с която да се чувствам все едно съм в цигански катун и да си бъркам и готвя необезпокоявано, когато съм на кеф. 


Основното приложение на мултифункционалната печка е над нея да се пушат разни рибоци, а докато те се пушат на котлона да къкри някакво сосче или да се варят картофи за салата, на скарата да се пекат чушки и патладжани или там каквото ми хрумне – абе с една дума абсолютно три в едно.

Не знам защо, но като видях така окачените рибоци и си направих асоциация за абстрактен полюлей.....сигурно съм се чалнала леко от жегите...

Прясно пушената рибка е нещо уникално вкусно и приятно. Е, знам че в градски условия е малко вероятно да си сложите един такъв кюнец на терасата в блока, закрепен криво-ляво с разни телове и да си направите подобна печка, но ако си имате някъде селско кътче, където пушеците от кюмбета и приготвяне на зимнини  са си нещо напълно нормално, то тогава помолете половинките си да ви помогнат и да ви скалъпят такова чудо – като им оставите свобода на действие май в повечето случаи наистина могат да сътворят от нищо нещо, а вие се сдобивате с уникална рибешка пушилня.

Днешнят вариант е прясно опушена пъстърва с боровинков-хрянов дип. Първоначално като сервирах розовата смес на масата ме посрещнаха учудено-недоверчиви погледи, последвани от плахо пробване само с върха на вилицата, смело бъркане в купичката с дипа, изяждане на цялото количество, последвано от молби и за забъркване на втора порция.

Ха! Знам си аз, че е вкусно, ама тая пуста недоверчивост, като тръгна да предлагам нещо мааалко по-различно....

По време на пушене...

Продукти:
Сурова риба – скумрия, пъстърва или сьомга, количества по ваше усмотрение
Морска сол

За дипа:
Настърган трапезен хрян (от бурканче, защото пресен не можах да намеря)
Боровинково сладко

Рибата се измива, изчиства и се слага в една тава върху морска сол, като пъхваме част от солта и в коремчетата и покриваме накрая всички рибоци с още един слой сол. Обикновено я осолявам от вечерта за другия ден, защото трябва да престои в солта поне около 12 ч. На следващия ден я измивам добре от солта и я подсушавам леко. 


Слагаме я на кукички и я увисваме над кюнеца да се опуши – поне 3-4 часа – времето зависи, обаче и от големината и вида на рибата. На скумрията например й трябва повечко време. Ако някой все пак реши да пробва този вариант, то тогава използвайте само хубава широколистна дървесина и подпалки за пушенето – в никакъв случай иглостни клонки, хартии и пр. – всичко това иначе „попива” в самата риба, а пък нали искаме да си я хапнем с кеф! А за дипа просто разбърквам хряна с боровинково сладко, както ми е вкусно. Ако имам под ръка слагам и малко заквасена сметана.

неделя, 8 юли 2012 г.

Шоколадови трюфели с мартини


Такаааа...След форсмажорните обстоятелства през миналата седмица (загубата на данни) кръвното ми отново се нормализира (демек пак е ниско, а като беше високо е все едно като при нормален човек, какъвто аз според повечето хора не съм...), на работа цари пълна хармония и разбирателство (т.е. стационарните телефони звънят непрекъсното, факсът пищи, климатиците работят на пълни обороти,  всеки ходи с по два мобилни на ушите, надвиква другите, ръкомаха и прави странни гримаси, все едно има някакви трайни тикове и отчасти схваната лицево-челюстна мускулатура), малката продължава да се тормози с английския (но вече с по-голямо желание, защото успя да прочете рецептата за едни мъфини сама) и преоткрива филмчета от моето детство като „Семейство Мейзга”, милото твори и работи през свободното време над поредния си проект, за който се мъча да го убедя да не разпробива дупки в цялата къща, че ще стане като във филма „Топло”, а аз преоткрих бялото мартини с много лед, колко е гот вечер да си седиш на двора, да гледаш прелитащи в тъмното малки прилепи и светулки и от време на време да чуеш как поредната жаба цопва в гьола. С една дума – пълна идилия и готино настроение.


Та....думата ми беше за мартинито....пия си го значи аз, почти като една истинска Джеймс Бондка (разбъркано, не разклатено и без водка, само с джин), наблюдавам внимателно и съсредоточено бутилката и си мисля как да оползотворя част от него така, че да се получи нещо фамозно и супер вкусно. Милото категорично отказва да го пие, че му е много сладко и го нарича компот ): , малката е още много малка, за да го пие в този му вид, ама знае ли човек при тая акселерация....
Значи въпросът е какво да направя, което да се хареса и от тримата и да мога да шмугна нелегално мартинито....Единият отговор би бил пица или флам кухен, но понеже не можах да си представя как точно бих могла да го осъществя се спрях на другия сигурен вариант, което в нашия случай е нещо сладично и шоколадово....

Не е от най-добрите снимки, но толкова са възможностите на моето апаратче по тъмна доба

Подобен род рецепти за сладки изкушения винаги крият риска да бъдат изядени, преди всъщност да бъдат изобщо направени. В момента, в който народонаселението долови, че започвам да приготвям нещо сладко за душата се започва едно лудо навъртане в кухнята – кой да си мие ръцете, на кой му се дояло нещо, кой нещо го ухапало...м-да..и пътьом всеки забучва пръст я в тестото, я в крема и между нечленоразделното мучене и примляскване се долавя неизменния въпрос  „Ама, кога ще е готовооооо???”, а пък ако и когато стане готово „Може ли да си взема само още едно?”, като в този случай и малко и голямо забравя основите на елементарната математика и с поне по две и в двете ръце биват изгонвани от кухнята.

Продукти за около 20-тина трюфела
300 г млечен шоколадов кувертюр (може и млечен шоколад)
ок. 80 мл течна сметана
6-7 с.л. мартини или бял вермут
малко смляни орехи
2-3 стрити на прах чаени или овесени бисквитки (в моя случай бяха Белвита)
какао за овалване на трюфелите


Когато правя такива трюфели не си разтварям шоколада на водна баня, а първо нарязвам кувертюра на ситни парченца, след това в тенджерка затоплям бавно сметаната, заедно с мартинито и я оставям да кипне веднъж. Дърпам от котлона и добавям парченцата шоколад, като бъркам. Ако са ви нарязани наистина на ситно, то тогава те се разтапят почти веднага. Ако е нужно връщам тенджерката обратно на котлона, който дори и да е изключен все още е достатъчно топъл за да доразтопи останалите парченца. Накрая добавям орехите и натрошените бисквитки. Оставям сместа в хладилника да се втвърди – може би около 40 мин., след което с помощта на малка лъжичка загребвам от шоколадовата маса и оформям между ръцете малки топчета, като всяко едно овалвам в какао. Не се притеснявайте – не е голямо мазане, защото ако сместа е добре охладена се оформя бързо и лесно. Аз за всеки случай си държа под ръка и малко кухненска хартия, с която от време на време си избърсвам леко ръцете. Оставям готовите бонбонки още малко в хладилника и това е....Стават много вкусни и свършват почти веднага!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...