събота, 31 март 2012 г.

Копривена кашичка

Слънцето грее и на душата ми е весело!
Бяха достатъчни само няколко по-топли пролетни дни и въпреки, че тук на балкана всичко се разлиства доста по-късно, из градината вече се пръкнаха всякакви тревички и треволяци.
А ето ги и виновниците за днешната каша:

Всъщност всяка година се повтаря едно и също – в момента, в който поникнат копривките биват безпощадно обрани и сготвени. Хубавото е, че дори и скептиците в къщи по отношение на зеления треволяк с удоволствие си хапват по една-две купички с допълнителна бучка масло и мнооооого сирене.

Кашата си я правя супер елементарно, без никакъв висш пилотаж...и всичко е на око. Бера само връхчетата, ама то по това време има така или иначе само връхчета и след това ги попарвам за няколко минути с вряла вода. Задушавам една глава ситно нарязан лук, мъничко чесън, запържвам в същата тенджера червен пипер и брашно, доливам топла вода, добавям сол, пипер, малко магданоз и слагам накълцаната коприва. Всичко ври около 30 мин.

Може би е много, но така я правя винаги, освен това приготвям кашата сравнително гъста, но не я пасирам, а накрая, както вече казах, като я сипя в купичките си добавяме и по едно стабилно парче масло и сиренце (при мен има и доста едросмлян лют пипер), всичко придружено с голяма филия пресен домашен хляб. Екстрите този път в кашата (но невидими с просто око) бяха две малки печурки, останали от предишния ден, а за гарнитура - свежи листенца левурда.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...