четвъртък, 21 юни 2012 г.

Неделна история, разказана в четвъртък вечер или бутер-банички с гъби и карамелизиран лук

Това всъщност трябваше да са едни засукани тарталети....обаче днешния ден не протече съвсем по план с готвенето. Значи станах, измих се, пих кафе 1-2 часа на мойто си място в градината – милото ми е сложило една масичка с изкаран разклонител за лаптопа и безжичен интернет (за тоя интернет преустроихме половината село), което тук в балкана си е абсолютно декадентско и след като си наложих да не преглеждам служебната поща толкова подробно, съответно да не си вдигам кръвното от сутринта (само бърз поглед на новодошлите 20-тина имейла), се ровичках ли, ровичках....докато видях, че е станало 11 ч. Милото и малката и те се излюпиха най-накрая и след известно мотане, събуждане, прозяване, повторно и потретно пиене на кафе, малко телефониране кой къде какво ще прави вечерта, обилна порция макарони със сирене и още повече масло, решихме, че отиваме пак за гъби....

Не знам вие колко често се разхождате в гората, но при мен това е абсолютното изпитано средство за разпускане след седмичната градска лудост. Шляеш се, гледаш дърветата, слушаш птичките, намираш си гъби, ядеш диви ягоди, залягаш по корем за да можеш да снимаш някоя гъба по-добре и други такива в тоя дух. Направихме си много готина разходка, но се прибрахме чак към четири следобяд. Чистихме и сортирахме гъби – айде-е-е-е стана пет и половина! 

Да, ама в седем почва поредния мач и това означава, че най-късно петнайсет минути преди това трябва да сме се курдисали при едни приятели на терасата, да сме си сипали питиетата и да сме се вторачили във футболното игрище. Така че нямах време да изрязвам кръгчета, да правя ръбчета от тесто и прочие. Значи бързо-експресната версия за баничките се получи така:

Продукти:
Гъби (колкото – толкова), в моя случай 10-тина средно голями манатарки
1/2 пакетче бутертесто
2-3 скилидки чесън
Няколко лъжици заквасена сметана
Сол, пипер
1 глава лук, малко мед и глътка червено вино

Нарязах главата лук на тънки полумесеци и го карамелизирах с малко чесън и магданоз, след това глътка вино, оставям да се изпари, две чаени лъжички мед към лука, сол, черен пипер – готово!
Гъбите ги запържих отделно и след това ги добавих към лука. Разточих си половин пакет бутер тесто и го срязах по средата, така че да се получат две парчета. Малката, която обикновено винаги гледа и ми помага ме попита защо не ги вия на кръгче, както прави баба й, съответно отговор – нямам време да го правя на кръгчета, слончета и т.н. – но получаваш две червейчета!

И сега! Вижте какъв гениален трик! За да не станат баничките сухи, преди да сложа плънката намазвам тестото със заквасена сметана – получава се много вкусно. А? Какво ще кажете? Това го видях в друг кулинарен блог, но не знам вече къде и понеже и друг път ми се е случвало да забравям кое, къде и какво точно съм видяла, сега съм си направила на компютъра папки и папчици с техни си подпапчици, които междувременно така са се размножили, че в крайна сметка вече почти не знам какво изобщо съм запаметила, намерила, искала да изпробвам и т.н. Хубавото е обаче, като седна да си разглеждам съкровищницата и а-а-а, това изглежда много вкусно....а, и това съм го имала.....е-й-й-й – страхотна идея!....леле-е-е-е, колко снимки имам! Всъщност не знам как е при вас, но това с рецептите е като някаква безумна лудост – тръгваш да търсиш едно, но по пътя харесваш поне още 50 – зачиташ се в ляво, кликваш тук, а искаш да надникнеш и там – само време да имаш! И това е, ако говоря само за интернет...ами месечните и седмични списания и книжлета, ами готварските книги? Аз имам лек тик по отношение на готварски книги, но май това е тема за друг пост - направо ги колекционирам....А дори не съм сготвила и една двайста... Ами! Каква двайста, и една стотна не съм направила от всичките рецепти....Но ми харесва....харесва ми да седна и да си почивам, да си сипя чаша вино или биричка, да седна навън на терасата, да си запаля цигара и да си разглеждам картинките – колкото по-големи, толкова по-добре, да чета, да събирам нови идеи, да прелиствам, да си отбелязвам, че тази рецепта непременно трябва да я направя в най-скоро време и другата – и нея трябва да я пробвам....от което минават поне 2-3 месеца и т.н. Е, и понеже имам един стомах, само две ръце, ограничено свободно време, а и съвестта ми се опитва да крещи, писка и се тръшка от време на време да не си сипвам повторно, да не ям по няколко филии хляб, да не топя залци, да не пия повече от две бири, щото след това айде-е-е и цял ден пак само една Активия, някакви такива постоянни нагоре-надолу, вместо разделното, здравословно и не знам си още какво хранене....Ами, това е...съдба! Явно ще се живее между хранителни ескапади и творенията на Данон и На баба ми.  

След тоя голям завой – обратно към баничките-ролца и кратък завършек на мисълта. Та значи стигнахме дотам, където ги намазвам със сметана, разпределям плънката отгоре, навивам ги по дължина, намазвам ги отгоре с разбито яйзе, примесено с малко вода и червен пипер и ги пека при 220 С докато почервенеят. Това беше! Хайде, че мачът почва, а аз пак съм последна и не съм се преоблякла......

4 коментара:

  1. Страхотни са! А за гората и село искрено завиждам:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Аз съм абсолютно градско чедо, но просто не мога да си представя да не щъкам из балкана...

      Изтриване
  2. Хаха, ама много хубаво пишеш :)
    И аз имам камари с книги, но допирателната ми с тях е сведедена по промяна на местоположението им :))
    Чудесни са ти баничките, обаче не "разбирам", защо е нужно да се преобличаш за мача ;))) Вероятно е голямо събитие футболното първенство при вас :)

    Хубаво прекарване в Балкана!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря!
      Ами преоблякох се за мача, защото бях с едни дънки - скъсани на д...то и с една тениска XXL на милото, а не защото се кипря и преоблечения вариант бяха нескъсани дънки с моя тениска (-:
      А иначе основната идея на футбола в случая е да печем на скара и да повикаме малко...

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...