петък, 7 септември 2012 г.

Сос болонезе (ragù alla bolognese)


Защо рагу ли? Ами защото това е общоприетото наименованието (Ragout) за всякакъв вид сосове или ястия, които се правят със задушено или запържено месо. Фрикасето и гулашът също са рагу. А когато е alla bolognese сосът се приготвя с телешко и бекон, домати, като понякога се прибавят и пилешки дробчета...И в класическия вариант се поднася не със спагети, а с талиателе, макарони или пене...
Преди години нямаше всички тези паста разновидности – имаше макарони, спагети и юфка и в къщи спагетите се хапваха по изключително оригиналния начин с кетчуп и сирене, а понякога и с майонеза или със сирене и захар...Някъде в 10-ти клас дойде и просвещението, когато при една приятелка за първи път хапнах доматен сос за спагети – уау, колко невероятно ново – с кайма и настърган кашкавал! Толкова много ми харесаха, че още си спомням как преядох като свинче и си мислех, че дотогава май почти не съм яла друго толкова вкусно нещо. На този етап яхнии, гювечи и тем подобни не ми правеха особено впечатление...


След това дойде студентството и проблемът, че хм-м-м, ако искам нещо да ям – трябва да си го сготвя или купя – няма баба, няма повече хотел „Мама”... но на помощ дойде хранителната индустрия и всички сосове в пакетчета, спагети в пакетчета (дето ги вариш само по три минути), картофено пюре от пакетче, замразени пици, дюнери, сандвичи...и така лека по лека към по-сложни рецепти, като „А, направих си бъркани яйца!”, „Ей! Аз и ориз съм можела да готвя!” или пък просто „От това нищо не стана...айде да ходим за по един дюнер...”
Годините минаваха, акълът ми идваше лека по лека и съответно с натрупването на житейски опит и повишаването на жизнения стандарт от студент в работещ човек, получаващ заплата, взеха да се задават и първите кулинарни изживявания -  заведения, вкусно хапване, гостита, обикаляне напред-назад и първи плахи опити за нещо по сложно от яйцата на очи.



Е, пътят на преминаване от сосове в пакетчета към прясно приготвени беше дълъг и трънлив, изпълнен с радости и неуспехи (добре, че винаги има нещо за сандвичи в хладилника), но в крайна сметка на сегашния ми етап от живота – помъдряла и опитна (-: вече изобщо не бих заменила моя домашно приготвен сос болонезе за някой такъв от пакетче... още повече, че народонаселението е вече и достатъчно разглезено с домашно приготвена храна, та чак дава и съвети и не би приело друг заместител...
На сосчето има кратка и дълга версия. Тук ви предлагам по-дългия вариант, който е подходящ в случай, че мноооого ви се е прияло точно това, нямате какво друго да правите, искате да блеснете пред гости или просто ви се струва, че този месец още не сте навъртяли достатъчно ток, та 2-3 ч. варене на котлона ще ви се отразят добре на сметката.

Продукти (за ок. 4 порции)
Спагети или талиателе – 400 г
Кайма – 500 г (350 г телешка и 150 г свинска)
Бекон или панчета – 100 г (този път нямах панчета и използвах бекон)
1 глава лук
3-4 дръжки кервиз (моите бяха тънички)
1 морков
2-3 скилидки чесън
1 консерва нарязани домати (500 г)
1 ½ с.л. доматено пюре
1 ч.ч. прясно мляко
½ чаша червено вино
1 ч.ч. телешки или пилешки бульон
Няколко листа нарязан пресен босилек
Дафинов лист
Сол, пипер, малко захар, щипка смляно индийско орехче
2 с.л. масло и 2 с.л олио
 

Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се задушават в маслото и олиото. След това се добавя ситно нарязания бекон – запържва се леко и прибавяме пак на ситно нарязаните морков и кервиз. Задушаваме за около 5 мин. Добавяме каймата – раздробяваме я на дребни парченца и я запържваме. Тук трябва да кажа, че аз приготвям соса в една по-дълбока касерола с широко дъно, ако използвате тиган сега е момента да прехвърлите всичко в тенджерка. Добавяме червеното вино, разбъркваме и изчакваме, докато се изпари. Сипваме прясното мляко и индийското орехче, разбъркваме и след като кипне добавяме доматите, доматеното пюре и бульона. Не ви препоръчвам да използвате бульон на кубчета – ако нямате пилешки или телешки истински бульон по-добре сложете само вода. Иначе аз бульон си замразявам в малки пластмасови бутилки от по 500 мл, когато варя някаква мръвчица и съм добавила и малко зеленчуци, зрънца черен пипер и дафинов лист във водата. Обратно към сосчето – ами в общи линии – това беше...Слагам дафиновия лист, нарязания босилек, солта, пипера и малко захар и оставям да къкри на слаб огън около 2 часа. Може да прехвърлите касеролата и в предварително загрята фурна и да оставите там сосчето да се сготви при 160 С пак за около два часа. Това е!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...