събота, 24 ноември 2012 г.

Семпла боб чорба с осолено телешко



И постът ще е кратък – заради Мимето...
Май споменах някъде, че си имам китара от около два месеца насам...Щото имам „много” свободно време, та реших, че едно ново хоби няма да ми се отрази зле...Но то си има и друга причина – в компанията всички мъжки половинки дрънкат ли дрънкат...Едно време това беше и в пакета „свалки” на милото – особено с „Кой разплака доброто момиче...”. Та събираме си се ний и особено лятно време, като седнем навън под бора, току някой хване китарата и удари няколко акорда...готино е – седиш, дърпаш струните, а останалите те гледат с възхита...Та и аз искам да се наредя сред редиците за другия сезон...Баща ми ме майтапи и ми вика от два месеца „Сузи” – от Сузи Куатро – страхотна кака, ама моето ниво за момента е 99-я братовчед на Сузито и се ограничава до няколко леки кръчмарски песнички, които вече горе-долу мога да подрънквам. И сутрин, като няма никой наоколо си слагам слушалките на телефона и за мотивация, с китара в ръка и „волуме на мах” правя на ужким по няколко сола...Кадрите биха били пълни компромати и биха предизвикали неконтролируем смях в залата...Та за туй от време на време сега прибягвам и до нещо по-бързичко за готвене, не че не правя и сложни изпълнения, даже имам няколко, дето е крайно време да пусна, но...изкуството преди всичко (-:


Ей туй е Мимето
Та ето и чорбичката, в която основните съставки са боб и осолено телешко. Такава осолена мръвка си правим за първи път... то всъщност милото я направи, аз бях пас, защото не разбирам. Ама всъщност се оказа, че не е никаква философия, а става супер вкусно. Единственото условие е мръвката, която осолявате да е прясна. В случая в една тенжера поставихме нарязани на по-едро парчета ребра, изсипахме отгоре толкова морска сол, че да ги покрие и ги захлупихме...И това беше!


И понеже нали сега е „en vogue” всичко да е био и от био по-био, та тази боб чорба с домашно осоленото телешко се вписва идеално в картинката. И бобът е домашен – купих си го от една баба през девет села, та чак в десето – няма майтап, те селата не бяха толкова на брой, обаче наистина беше в едно много скрито от погледите местенце. И нали понякога съм супер умна, точно в този ден не си бях взела нито фотоапарата, нито телефона за снимки, ама това е, защото знам, че там няма никакъв обхват...И естествено по закона на Мърфи, то като се заредиха едни живописни гледки, птички, китки, залези – абе кое от кое по-хубаво, така че да можеш добре да си се ядосаш и да си теглиш сам майните )-: В тези случаи естествено са най-подходящи забележките на околните от сорта на: „Е-е-е, ами да си беше взела апарата...нито тежи, нито нищо!” – да, благодаря за коментара!

А бобът не е съвсем „Боб, като боб”, защото от мръвката, докато се вари, се носи такъв стра-хо-тен аромат! И така се преяжда, че нямам думи...Аз лично си хапвам средно по три чинии (да, лакомията е голяма работа) + поне 2-3 филии домашен хляб и няколко люти чушки...

А иначе чорбичката я приготвям ето така:

Накисвам бобчето за няколко часа, също и мръвката в отделна тенджера, за да не е толкова солена. Задушавам една глава лук, след което добавям да се запържи и малко червен пипер, доматено пюре и малко брашно – разбърквам и сипвам водата, боба и мръвката. Ако имам под ръка слагам и нарязана чушка и морков. А за подправки добавям магданоз, джоджен и сух босилек. И го забравям да си къкри – поне 2 часа...
Сега отивам да си подрънкам още малко, защото ме е обхванало творческо настроение...


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...