неделя, 10 февруари 2013 г.

Сутрини и нещо като гювеч



Добро утро, момичета и момчета! Как спахте?

А как се събуждате? Аз – лесно, но съм от типа хора „сутрешен темерут”, т.е. не искам, не желая и не мога сутрин още от ставането да почна да сипя думи като водопад....При мен в ранната утрин мислите се движат бавно, плавно и в колонка по една. След първата ударна доза кафе могат да се групират евентуално и по двойки, но не по повече....И след може би половин час на сутрешно съзерцание почват лека по лека да оформят големия мисловен калабалък. С една дума за да съм във форма през деня и за да не съм кисела като втасало зеле на мен ми трябва средно по 1 час свободно време преди всичко живо да се е излюпило и да ме нападне с огромно количество словоизлияния. За разлика от мен имам чувството обаче, че цялата ми рода страда от логорея, която още в ранните крехки сутрешни часове започва да се изявява с пълна сила...В тези случай, когато утринната ми хармония бъде нарушена по такъв груб начин имам чувството, че слушам едновремено радио точка с пуснат телевизор (по който върви някой турски сериал), айпод в ушите (хард рок) и може би някое от по-нервозните парчета на Рахманинов.


Та теорията ми за логореята беше потвърдена за пореден път тази седмица, когато по стечение на обстоятелствата прекарах два дни, т.е. две утрини при нашите...
Утро 1:
Мъглата се стеле леко над града, все още цари тишина и спокойствие, носи се ароматът на прясно сварено кафе...Майчето стана, татенцето още спи...”Добро утро!” – веселия и ведър поздрав на мамчето рязко ме изкарва от състоянието ми на нирвана, при което всичките ми мозъчни клетки застават нащрек...”Добре ли спа? Топло ли ти беше? Чу ли се с малката? Довечера ще дойдеш ли за вечеря? Може и да сготвя нещо...а може и да отидем някъде да хапнем, защото пък днес мисля да ходя на фризьор...Да си оставя ли този цвят на косата или да го направя малко по-тъмен, а? Какво ще кажеш? А, снощи гледах много интересно научно-популярно филмче? Ти знаеше ли, че в Перу има над 1800 вида птици? Много интересно...В събота ще се видя с леля ти Мима – мислим да ходим другия месец някъде на екскурзия...А, планът за къщата е почти готов....Трябва да си помисля какво ще садя в градината...И освен това мисля да се пробвам да правя сирене....И като усвоя технологията ще пробвам даже да направя и синьо сирене...Кашкавал май по-трудно се прави, нали?....” След около петнайсетина минути на словесна атака, когато вече имах усещането, че след само още няколко секунди ще се травмирам тотално за целия ден, успях само да кажа едно „Ъх!” и се понесох към офиса...


Утро 2:
Няколко слънчеви лъчи упорито се опитват да пробият през мъглата, доста студено е, една котка смешно мяучи и си размахва весело опашката из двора, но иначе е тихо и спокойно. Глътка топло кафе, дръпване от цигарата...Татенцето стана, майчето още спи...”Добро утро!”, придружено от ощипване по бузата (моята)...”Добре ли спа? Ще се качвате ли довечера на вилата? Ако искаш и аз мога да взема малката от училище? Знаеш ли, че проектът за къщата ще е готов до две седмици? Много хубаво се получи...Ще правим само лентъчен фундамент, няма да леем много бетон за основите...Добре става...Мисля да направя на майка ти алпинеум – ще се радва...Тя иска да прави сирене...А обаче мисля да й взема и две мини кокошки – за майтап...А? Какво ще кажеш? Имате ли много работа? Нека има, че виж к’во става навсякъде? Ще ходиш ли в командировка скоро някъде? Майка ти и леля ти Мима искат да ходят на екскурзия, ама още не знаят къде...Ако искаш отиди с тях...Ако имаш време, де...” След около още десетина минути на словесна атака, когато отново получих усещането, че след още няколко секунди и ще се депресирам за целия ден, успях само да кажа едно „Ъх!” и се понесох отново към офиса...Обичам тишината и спокойствието сутрин...Да, аз съм сутрешен темерут (-:

А за рецептата – ами това е нещо като моята лесна версия на гювеч...Всъщност исках да правя нещо друго, но в бързината да се измъкна от града забравих да взема пилешко, така че спретнах тази манджичка, която е вкусна и много лесна...


Продукти за около 4 порции:
Около 400 г свинско
250 г печурки и малко сушени манатарки
2 моркова
2 чушки
няколко картофа
2-3 скилидки чесън
2 глави лук
Магданоз, соев сос, сол,черен и червен пипер


Задушавам нарязания на полумесеци лук, заедно с нарязаните на ситно скилидки чесън, гъбите и магданоза. Подправям с малко тъмен соев сос, сол и черен пипер. След това нарязвам на ситно чушките, морковите, месцето и картофите и изсипвам всичко в йенската тенджера. Добавям и задушения лук с гъбите (заедно с мазнинката от тигана), разбърквам, посипвам с червен пипер и сипвам толкова вода, колкото едва – едва да покрие продуктите. Пека на 220 С с капак, докато стане – обикновено го оставям малко по-дълго отколкото трябва, т.е. около 1.30 – 2 часа. 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...