събота, 5 май 2012 г.

Киш Лорен (Quiche lorraine)

Има много рецепти за киш (Quiche) и също толкова много варианти за плънката. По принцип кишът е вид солен пай от маслено тесто, като практичното тук, както и при пицата е, че можете добре, бързо и вкусно да разчистите хладилника от различните недоядени парченца салами и кашкавали или каквото там е останало.
За мой срам все още нямам форма за тарта ):, но това е защото не си падам много много по сладкото (ето, признах си го без бой)... и затова, когато правя тези кишчета си използвам формата за мъфини (12 на брой). Вариантът, който съм направила тук е а ла Quiche lorraine, т.е. с пълнеж от лук и бекон.

Продукти:
120 г студено масло
240 г брашно
6-7 с.л студена вода или мляко (аз предпочитам да го правя с мляко)
1 щипка сол

За пълнежа:
1 голяма глава лук
ок. 80-90 г бекон
150 г течна сметана (но може и заквасена)
1 ч.ч. мляко
3 яйца
ок. 100 г ементалер (грюер или най-обикновен кашкавал)
Нарязвам маслото на малки бучки, добавям брашното и солта и започвам да меся, като постепенно прибавям и млякото (или водата). Тестенцето трябва да се получи меко и гладко. След това го завивам в прозрачно фолио и го оставям в хладилника за около 1 ч.
През това време запържвам ситно нарязания лук и бекона, добавям малко черен пипер и оставям на страна да изстине.
Разбърквам яйцата, млякото и сметаната, добавям настъргания ементалер и изстиналия лук с бекон. 
Тестото го разточвам на много тънко (ок. 2 мм), но без да добавям допълнително брашно, защото то така или иначе не лепне (заради маслото). Ако имате подходяща формичка изрежете кръгчета, а аз понеже нямам такава или го придърпвам с пръсти към стените на формичките или използвам мерителната ми кана, за да си „изрежа” подходящите кръгчета. След това надупчвам тестото с вилица и изсипвам във всяко гнезденце от сместа за пълнежа. Понякога леко запичам предварително тестото,  за да не стане тиклаво, а понякога не...(в зависимост от това дали ме домързява или не)...
В този случай не го запекох, но леко ги прегорих, защото обменях интензивно информация с една съседка на вилата кой как прави агне или яре за Гергьовден, дали ще ми се хванат петуниите, дали ще вали днес, какво ще готвя за обяд, защо кучето на едните комшии цяла нощ лаеше, дали вече не е време и за лозови сърми и т.н. до безкрай! Дискусията беше спряна от малката, която тичайки към мен тревожно докладва, че кишчетата са почнали странно да цвърчат...А! Вярно, че готвех нещо!
Обратно към рецептата: Кишовете се пекат в предварително загрята фурна за около 30 мин на 190-200 С на средната шина и са вкусни както топли, така и студени (поне на нас).
И така – представям ви киш лорен (леко загорял, но въпреки това – вкусен). Почти задължително е за гарнитура да си пийнете чаша бяло, изстудено вино.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...