събота, 18 януари 2014 г.

Спагети със сьомга и сос „Алфредо” или сметанов сос


Обичате ли сьомга? Аз не винаги – зависи как е приготвена, а ако съм решила да си я хапвам в заведение, то съм си харесала две-три местенца под тепетата, където наистина я приготвят прекрасно. Милото, за разлика от мен, почти не я яде таз’ рибка – той обича пъстърва, няма ципури, лавраци, акули, шарани – само пъстърва.



Мъгла…а нейде долу Пловдив

Приготвянето на спагетите по този начин, всъщност е сравнително бързо и доста лесно, въпреки че аз ги правя в два варианта – за мен със сметанов сос, за милото само със сос „Алфредо”.
Продукти за 3-4:
Около 400 г спагети
200 сьомга (наистина не ви трябва повече)

За оригиналния сос „Алфредо” (за 1-2 порции):
100 г масло
100 г пармезан

За моя вариант (3-4 порции):
1 домат
Няколко стръка зелен лук
2-3 скилидки чесън
250 мл сметана
Около 150-200 г пармезан (или кашкавал)


Спагетите се сваряват, по начина по който обичате да си ги приготвяте.
Сьомгата се запържва/запича в малко олио на тиган за по няколко минути от всяка страна. Изважда се от тигана и като изстине леко се накъсва на по-малки парченца.



Моят вариант на сосчето:
След като извадя сьомгата от тигана слагам в същото олио нарязания на ситно зелен лук, нарязания на малки парченца  домат и скилидки чесън и оставям да се задушат за няколко минути. Изсипвам зеленчуците в малка купичка настрана, забърсвам тигана със салфетка, намалявам котлона и слагам сметаната и пармезана. Бъркам почти непрекъснато, докато сосът се сгъсти, а ако искате да го сгъстите повече може да добавите и малко нишесте. Накрая добавям спагетите, заленчуците и сьомгата. Разбърквам и посипвам обилно с още пармезан.

За сос „Алфредо”:
Този сос е измислен от един италиански готвач от Рим на име Alfredo di Lelio в началото на миналия век, който приготвил това сосче за неговата загубила апетита си бременна съпруга. Милото няма проблеми с апетита или други подобни, но приготвения по този начин сос много му допада, колкото и семпла да е рецептата. Та, като за начало маслото се разтопява на много слаб огън. Слагам спагетите и разбърквам добре. Добавям и малко от водата, в която са се варили спагетите и добавям постепенно пармезана, като винаги разбърквам добре. Ако трябва прибавям и още малко вода. Сосът не трябва да е воднист, а хомогенен и кремообразен. Накрая поръсвам с черен пипер и още пармезан и понеже този път спагетите са със сьомга, добавих и няколко парченца от нея. Това е!


8 коментара:

  1. Аз ще си направя такава тия дни-тестово, че съм сама и няма да се чудя половинът иска или не;) Много ти е яко тиганчето!
    А мъглата-красива, красива! А само отгоре- отдолу е отврат!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. М-да, пробвай, ако искаш - мисля, че ще ти хареса (-: А това тиганче и аз много си го харесвам - то ми е от кашона със съкровищата и е от 20-те години на миналия век, наследство на милото от прабаба му (-:
      И да това с мъглата е много досадно, а тук горе на вилата времето е просто супер. Винаги долу като има мъгла, тук през деня грее слънце и всъщност времето е много готино!
      Хубава неделя, Мъхче!

      Изтриване
  2. Страхотни са се получили спагетите, и снимката с това тиганче е....неустоима! А и мъглата как хубаво си снимала.....
    С усмивка
    мария

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, тиганчето е верен другар и стар боец и аз много си го харесвам, въпреки купищата с нова посуда, която се мотае из кухнята (-:
      А за снимката с мъглата - може би ще си купя в скоро време по-професионален апарат, въпреки че и моя не е лош, но нямам достатъчно техника за да ги докарам снимките както трябва, особено вечер. Понякога има просто страхотни гледки...
      Лека вечер и усмихната нова седмица (-:

      Изтриване
  3. HISTORY OF ALFREDO DI LELIO CREATOR IN 1908 OF “FETTUCCINE ALL’ALFREDO”, NOW SERVED BY HIS NEPHEW INES DI LELIO, AT THE RESTAURANT “IL VERO ALFREDO” – “ALFREDO DI ROMA” IN ROME, PIAZZA AUGUSTO IMPERATORE 30

    With reference of your article I have the pleasure to tell you the history of my grandfather Alfredo Di Lelio, who is the creator of “fettuccine all’Alfredo” in 1908 in restaurant run by his mother Angelina in Rome, Piazza Rosa (Piazza disappeared in 1910 following the construction of the Galleria Colonna / Sordi).
    Alfredo di Lelio opened the restaurant “Alfredo” in 1914 in Rome, after leaving the restaurant of his mother Angelina.
    In 1943, during the war, Di Lelio sold the restaurant to others outside his family.
    In 1950 Alfredo Di Lelio decided to reopen with his son Armando his restaurant in Piazza Augusto Imperatore n.30 "Il Vero Alfredo" (“Alfredo di Roma”), whose fame in the world has been strengthened by his nephew Alfredo and that now managed by his nephew Ines, with the famous “gold cutlery” (fork and spoon gold) donated in 1927 by two well-known American actors Mary Pickford and Douglas Fairbanks (in gratitude for the hospitality).
    See also the website of “Il Vero Alfredo” .
    I must clarify that other restaurants "Alfredo" in Rome do not belong to the family tradition of "Il Vero Alfredo – Alfredo di Roma" in Rome.
    I inform you that the restaurant “Il Vero Alfredo –Alfredo di Roma” is in the registry of “Historic Shops of Excellence” of the City of Rome Capitale.
    Best regards Ines Di Lelio

    ОтговорИзтриване
  4. Веднъж и аз видях така отгоре Пловдив :) по-точно видях мъглата над Пловдив - уникална гледка!
    А рибката си приготвила много апетитно, Диде - на сьомга под никаква форма не отказвам.
    Поздрави и хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Гледката е готина, но само като си над мъглата (-:, отдолу само се бутаме в непроницаем калабалък!
      И на теб хубав уикенд!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...