неделя, 26 май 2013 г.

Летен полилей



Не съм готвила нищо умопомрачително наскоро, но за сметка на това се захванах да подготвям лятното ни местенце за дълги и романтични вечери и гостита. То не че подготовката е кой знае каква – изкарахме просто всички маси и столове, обрахме малко изпопадали клони, напълнихме си шадраванчето и май в общи линии това беше, а пък аз си подредих бурканите със свещичките, които използвам като фенери, защото буркани – бол и измайсторих ей туй: летен полилей с лампички от един магазин за левче, поправка – лампичките струваха 5 лв. Всичко останало, което ви трябва, ако решите да спретнете подобно сложно осветително тяло са от подръчни и вече ненужни материали. За основа на полилея използвах част от охладнителната система на хеликоптер (-: Не ме питайте откъде е – не знам, но милото я беше складирал на мястото с неговите съкровища, които си събира от няколко десетилетия (-: Уникалното нещо изглежда ето така:


Естествено тъй като предполагам, че едва ли и вие имате подобни части от вертолет, вместо нея може да използвате обръч, ако примерно вече не си играете всекидневно с него или просто да си направите такъв от ненужна тел или каквото ви хрумне – важното е да има някаква рамка.
След това от по-дебела тел милото ми сряза няколко парчета, които извих в единия край като кукичка, а в другия като ушенце и от едното парче направих нещо като питанка, която трябва да послужи после за окачване:
 

Това са лампичките – имам и в жълто, но още не съм ги окачила:


И в общи линии – това беше всичко: увивам лампичките около обръча, окачвам кукичките от едната страна за него, а от другата за питанката и готово:


Искаше ми се да го щракна и в тъмното, но нямаше да излезе нищо от снимката, така че така изглежда на свечеряване (-:
Крушката със странна шапка от пластмасова бутилка на заден фон няма нищо общо с моето творение – това милото си го направи, за да не се мокри лампата като вали...
Хубава неделя на всички!



неделя, 12 май 2013 г.

Един Ред Бул (по недоразумение), селскостопански сезон 2013 и тиквички-канапе



Миналата седмица, като бях на гости при нашите на новото им местообитание се разигра приблизително следната сценка, докато си доглеждах едно криминале по телевизията.
- Какво правиш, майче?! – невярваща на очите си питам изтормозено недоспалото родителско тяло.
- Хм, плета чорапи...Само че не мога да ги докарам съвсем еднакви, защото още не съм тренирала достатъчно...ама нищо – така ще са по-оригинални!
- Да, похвално...ама е два часа през нощта...
- Не мога да заспя... – почти изплаква майчето.
- Да не си пила кафе много късно?
- Не бе....Не съм!
- Хм! А нещо друго? Кола или подобно?
- Не-е-е! Само някаква лимонада, дето сигурно ти си я купила, ама ми беше бая сладка...
- Откъде? Каква лимонада? – питам с нарастващо подозрение аз.
При което майчето смутено измъква от кухненското кошче празна опаковка от Ред Бул, която си бях купила същия ден за водката и забравих вечерта да изпия...До сутринта всички се бяхме сдобили с по един чифт чорапи от различни прежди за следващия зимен сезон. Така че, ако искате майките ви да спят – не им давайте Ред Бул! Ако ли пък спешно ви трябват голямо количество чорапи – може! Действа!

А иначе тази година направо надминахме себе си в засаждането на селскостопанска продукция. Утрепаааахме се от работа и много се старахме под мъдрото ръководство и строгия поглед на една комшийка – майстор в засаждането на всичко и правенето на зимнина, даваща ценни съвети (-: Бяха засадени следните насаждения, имащи за цел да ни подсигурят с поне по една-две салати през лятото:


5 корена краставици и 4 чушки...


и домати – 5 корена


и последно - това не е просто хубава снимка на почвата, а засадени тиквички под прикритие – 2 бр. И накрая да ви представя домашния ни гущер – Йори, който живее в един треволяк до къщата и тича много бързо.


И в духа на приповдигнатото ни земеделско настроение ви предлагам едно симпатично мезе, което много добре си ходи с изстудено бяло вино (за мен) или биричка (за останалия отбор).


Продукти:
тиквички
сушени домати в зехтин
шунка
сирене и кашкавал
Не давам количества умишлено, защото просто може да направите колкото ви се прави. Тиквичките ги срязвам на две – не по дължина, а по средата. След това всяка половинка я нарязвам на тънки ивици с ножа за кашкавал, този, който изглежда като шпатулка – с него ми е най-лесно. Загрявам тигана и слага съвсем малко олио, след което буквално за секунди запичам/запържвам всяко парченце и ги отцеждам на кухненска хартия. В тавичката на грила или в тавичка за фурната нареждам така: парче тиквичка, отгоре парченце шунка, сирене, резенче сушен домат, пак тиквичка и най-отгоре парченце пармезан или кашкавал. Запичат се съвсем леко. Това е!



понеделник, 6 май 2013 г.

Великден, Гергьовден и ярешко бутче



Прекрасно време, прекрасно настроение! Няма да остроумнича много, много, защото всичките ми клетки са настроени на абсолютно лениво-мързелива вълна, тотално отпуснати от ядене и пийване. Единствено в една мозъчна гънка, най-отдалечената и най-затънтената и вероятно най-малката, са се скътали няколко клетки-отцепници от общото пиршество, които с наставнически и поучителен глас се опитват да се правят на съвестни и много умни и да ме убеждават, че от утре горчиво ще съжалявам задето изяждам по почти половин козунак с майонеза, сирене и яйца (може да е леко шантава комбинация, ама на мен ми харесва) или пък задето вчера почти не спрях да си пълна чинията и отново успешно изиграх ролята на ламята Спаска (направо бях за Оскар). Честно казано в момента не ми пука! Да се оплакват – готино ми е, другото ще го мисля от утре. Че то как да устои човек на тия ароматни козунаци, препечени бутчета и плешки, дроб-сармички и прочие. Би било нечовешко усилие и силна проява на кулинарен мазохизъм. Така че – споко! Наслаждавам се на готиното време и спокойствието и не си затормозявам съществото с ненужни мисли за стройна фигура. Засега...От утре може и да мина на оризова диета, докато ми се дръпнат очите, което означава голямо количество ориз, като се има предвид колко големи очи имам... или да стана суровоядка...веганка...индийски отшелник на пости...ама като се знам – едва ли (-:


А иначе за рецептата – реших да ви покажа как аз спретнах вчера туй ярешко бутче или както малката беше написала на плика „бот”...имаше и някаква част „тлешка”...



Продукти:
Ярешко бутче и други крехки мръвки
5-6 моркова
4-5 глави лук
соев сос или Унисос на Маги
Малко горчица
Червен и черен пипер, сол

Бутчето и мръвките ги сварявам много добре с едно-две дафинови листа, малко сол и няколко зрънца черен пипер – обикновено ги приготвям от предния ден. Нарязвам лука на полумесеци, морковите на ивички и ги задушавам добре в тиган – под капак. Добавям и малко сол, черен пипер, магданоз и соев сос. След това изсипвам всичко в тава, слагам бутчето и мръвките отгоре и ги поръсвам с червен пипер. Намазвам ги и с горчица. Ако желаете може да добавите и още малко вода в тавата – ако обичате повече сосче. И това е – слагам го във фурната и го запичам на около 180 С, докато хване загар. 


Приятен, слънчев и усмихнат празник, момичета и момчета и честит имен ден на всички именици!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...