Високо в планината
вечерта, когато се спусне тъмата, изглежда ето така:
Нощ
и ден…
И
докато си пия кафето навън, въпреки снега и подхвърлям житце на щъкащите
напред-назад кокошки, по клоните на бора и околните дървета започват да се
събират пилци – врабчета, червеношийки, кардаринки и разни други, на които не
им знам имената. Настава едно масово чирикане – като на Женския пазар – лек стрес
– кой ще грабне пръв зрънце – недоверчиви погледи към моята особа – застанала неподвижно
с фотоапарат в ръце и цигара в устата – и първи опити да се задигне житото от
кокошките…
пиле едно
пиле две
пиле три и четири
пиле пет
Масова композиция „Закуска
за шампиони”
А иначе за всички много
по-големи майсторки/майстори сладкари и блогъри от мен, ето само една малка
идейка за предстоящия св. Валентин. При мен резултатът е повече от скромен, но
като ви знам уменията на всичките, най-вероятно бихте превърнали изпълнението в
уникален кулинарен шедьовър (-:
Направих мъфини, сложих
тънък слой глазура с ванилова пудра захар, разбъркана с малко лимонов сок
отгоре, изчаках малко и с помощта на малко по-гъста глазура + червена
сладкарска боя + клечка за зъби за оформянето, направих малки сърчица.
Сърчицата се оформят като се капнат с клечката за зъби две точици – близо една до друга и с върха на клечката се съединят надолу. Але-е-е, хоп! Ето го сърчицето! Това беше (-:
