понеделник, 30 април 2012 г.

Пица (с всичко от хладилника...)

У нас пицата е на особена почит: първо става сууупер вкусна (благодарение на мен!Ха-ха!), второ всеки може да си изяви желанието при избора на продукти, а такъв феномен не мога да постигна почти при никое друго ястие и трето това е чудесно оползотворяване на всякакви останали парченца от хладилника (къде недояден салам, къде останало парченце сирене и т.н.).

Тестото, което правя е плод на дългогодишни изменения и подобрения (майтап, бе Уили!), но наистина от всички варианти този ми хареса най-много и за момента все още води класацията. Преди съм купувала различни смески за тесто за пица, както и готово тесто от фурната до нас, но все не се получаваше така, както е например в пицария Верди (и след толкова години, все още обичам да ходя там). А това, се получава тънко, защото го разточвам така (т.е. разтеглям го с ръце) и с хрупкаво ръбче!

Продуктите по-долу са за една голяма пица или за три средно голями, които на нас ни стигат, даже идват малко в повечко:
1 ч.ч. топла вода
2 ¼ ч.ч. брашно
2 ч.л. суха мая
2 с.л. мед
3 с.л. зехтин

В една по-голяма купа смесваме солта, маята, хладката вода и меда, след което разбъркваме добре и оставяме да престои няколко минути. След това добавяме зехтина и брашното. Не го слагам всичкото наведнъж, а първо една чаша и разбърквам, след това още една чаша и пак бъркам и накрая добавям и останалото брашно. Също така искам да добавя, че не меся тестото в машината за хляб, а просто го разбърквам с дървена лъжица и накрая го меся няколко минути с ръце (действа като антидепресант), като добавям толкова брашно, че тестото да не лепне, а да е меко и еластично. Намазнявам леко купата със зехтин, намазвам с него и тестенцето и го оставям да престои 2-3 часа или повече, затова в повечето случаи си го меся още от сутринта.

Тестото го разделям на три топчета, след което поръсвам хартията за печене с малко брашно, вземам едното топче и го разтеглям с ръце, като усърдно се старая да го направя във формата на кръг, което не винаги се получава. Оформям с пръсти малък ръб, след което го вдигам във въздуха и така го тегля докато стане по-тъничко. Понякога се къса, но разтеглям тестото, така, че да запълня дупките. Наистина е важно пицата да стане тънка, за да може хем да се изпече, хем да не изгорят продуктите отгоре. Намазвам с доматения сос (рецептата е ето тук: Сос за пица), слагам кой каквото си е пожелал и мятам в предварително загрятата фурна при 230-240 С за около 10 мин. На предпоследната шина.

Тук на снимките е моят вариант с бекон, мноого го обичам, но сигурно се вижда и от другите рецепти, шунка, моцарела, топено пушено сирене, кисели краставички, маслини и на края настърган пармезан. 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...