събота, 14 април 2012 г.

Нищо особено - просто леща...

В невръстните ми години май не обичах много много леща... или поне в началото, доколкото мога да си спомня...И то не за друго, а защото всичките ми мили роднини ядяха лещата с умопомрачителни количества оцет и чесън, почти като при шкембе чорбата.... Така че за мен фразата: „Днес ще ядем леща на обяд” предизивикваше много смесени „Буа-еее!”-емоции. Ситуацията се подобри, когато баба ми се сети, че на и без туй злоядото дете може да се дава към половинката купичка с леща завидно голямо парче салам (ако имаше луканка, ядях по цяла купичка) и да не ме назорват да ям хляб. 


Вече в съзнателните ми години, започнах да готвя сравнително често и леща и фасул и т.н., като от време на време си правя експерименти и пробвам резлични лещено-супени вариации.
Днес направих възможно най-простия, но може би и точно заради това, поне за мен един от най-вкусните варианти, а имено – леща - яхния с доста бекон за разкош, за мезе - люти чушки и по една-две-три чашки червено винце (ама малки чашки, някой да не си помисли, че се алкохолизираме още от обяд).
Рецептата е „Елементарно, Уотсън!” и едва ли има нужда от дълги и подробни обяснения. Запържих 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън и около 100 г бекон, нарязан на ситно. След това добавих 1 нарязан на парченца морков, 1 ч.ч. лъжица доматено пюре, малко червен пипер и запържих вътре 1-2 с.л. брашно. Добавих топла вода и около 1 ч.ч. зелена леща, която бях накиснала предварително за около час + магданоз и малко сух джоджен. И варих докато се сготви (-; Ами, това беше!



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...