В невръстните ми години май не
обичах много много леща... или поне в началото, доколкото мога да си спомня...И то не за друго, а защото всичките ми мили роднини ядяха лещата
с умопомрачителни количества оцет и чесън, почти като при шкембе чорбата....
Така че за мен фразата: „Днес ще ядем леща на обяд” предизивикваше много
смесени „Буа-еее!”-емоции. Ситуацията се подобри, когато баба ми се сети, че на и
без туй злоядото дете може да се дава към половинката купичка с леща завидно голямо
парче салам (ако имаше луканка, ядях по цяла купичка) и да не ме назорват да ям
хляб.
Вече в съзнателните ми години,
започнах да готвя сравнително често и леща и фасул и т.н., като от време на
време си правя експерименти и пробвам резлични лещено-супени вариации.
Днес направих възможно
най-простия, но може би и точно заради това, поне за мен един от най-вкусните
варианти, а имено – леща - яхния с доста бекон за разкош, за мезе - люти чушки
и по една-две-три чашки червено винце (ама малки чашки, някой да не си помисли,
че се алкохолизираме още от обяд).
Рецептата е „Елементарно, Уотсън!”
и едва ли има нужда от дълги и подробни обяснения. Запържих 1 глава лук и 2-3
скилидки чесън и около 100 г
бекон, нарязан на ситно. След това добавих 1 нарязан на парченца морков, 1 ч.ч.
лъжица доматено пюре, малко червен пипер и запържих вътре 1-2 с.л. брашно.
Добавих топла вода и около 1 ч.ч. зелена леща, която бях накиснала предварително за около час + магданоз и малко сух джоджен. И варих докато се
сготви (-; Ами, това беше!
Няма коментари:
Публикуване на коментар