Неделна история, разказана в четвъртък вечер или бутер-банички с гъби и карамелизиран лук

Това всъщност трябваше да са едни засукани тарталети....обаче днешния ден не протече съвсем по план с готвенето. Значи станах, измих се, пих кафе 1-2 часа на мойто си място в градината – милото ми е сложило една масичка с изкаран разклонител за лаптопа и безжичен интернет (за тоя интернет преустроихме половината село), което тук в балкана си е абсолютно декадентско и след като си наложих да не преглеждам служебната поща толкова подробно, съответно да не си вдигам кръвното от сутринта (само бърз поглед на новодошлите 20-тина имейла), се ровичках ли, ровичках....докато видях, че е станало 11 ч. Милото и малката и те се излюпиха най-накрая и след известно мотане, събуждане, прозяване, повторно и потретно пиене на кафе, малко телефониране кой къде какво ще прави вечерта, обилна порция макарони със сирене и още повече масло, решихме, че отиваме пак за гъби....

Не знам вие колко често се разхождате в гората, но при мен това е абсолютното изпитано средство за разпускане след седмичната градска лудост. Шляеш се, гледаш дърветата, слушаш птичките, намираш си гъби, ядеш диви ягоди, залягаш по корем за да можеш да снимаш някоя гъба по-добре и други такива в тоя дух. Направихме си много готина разходка, но се прибрахме чак към четири следобяд. Чистихме и сортирахме гъби – айде-е-е-е стана пет и половина! 

Да, ама в седем почва поредния мач и това означава, че най-късно петнайсет минути преди това трябва да сме се курдисали при едни приятели на терасата, да сме си сипали питиетата и да сме се вторачили във футболното игрище. Така че нямах време да изрязвам кръгчета, да правя ръбчета от тесто и прочие. Значи бързо-експресната версия за баничките се получи така:

Продукти:

Гъби (колкото – толкова), в моя случай 10-тина средно голями манатарки

1/2 пакетче бутертесто

2-3 скилидки чесън

Няколко лъжици заквасена сметана

Сол, пипер

1 глава лук, малко мед и глътка червено вино

Нарязах главата лук на тънки полумесеци и го карамелизирах с малко чесън и магданоз, след това глътка вино, оставям да се изпари, две чаени лъжички мед към лука, сол, черен пипер – готово!

Гъбите ги запържих отделно и след това ги добавих към лука. Разточих си половин пакет бутер тесто и го срязах по средата, така че да се получат две парчета. Малката, която обикновено винаги гледа и ми помага ме попита защо не ги вия на кръгче, както прави баба й, съответно отговор – нямам време да го правя на кръгчета, слончета и т.н. – но получаваш две червейчета!

И сега! Вижте какъв гениален трик! За да не станат баничките сухи, преди да сложа плънката намазвам тестото със заквасена сметана – получава се много вкусно. А? Какво ще кажете? Това го видях в друг кулинарен блог, но не знам вече къде и понеже и друг път ми се е случвало да забравям кое, къде и какво точно съм видяла, сега съм си направила на компютъра папки и папчици с техни си подпапчици, които междувременно така са се размножили, че в крайна сметка вече почти не знам какво изобщо съм запаметила, намерила, искала да изпробвам и т.н. Хубавото е обаче, като седна да си разглеждам съкровищницата и а-а-а, това изглежда много вкусно....а, и това съм го имала.....е-й-й-й – страхотна идея!....леле-е-е-е, колко снимки имам! Всъщност не знам как е при вас, но това с рецептите е като някаква безумна лудост – тръгваш да търсиш едно, но по пътя харесваш поне още 50 – зачиташ се в ляво, кликваш тук, а искаш да надникнеш и там – само време да имаш! И това е, ако говоря само за интернет...ами месечните и седмични списания и книжлета, ами готварските книги? Аз имам лек тик по отношение на готварски книги, но май това е тема за друг пост - направо ги колекционирам....А дори не съм сготвила и една двайста... Ами! Каква двайста, и една стотна не съм направила от всичките рецепти....Но ми харесва....харесва ми да седна и да си почивам, да си сипя чаша вино или биричка, да седна навън на терасата, да си запаля цигара и да си разглеждам картинките – колкото по-големи, толкова по-добре, да чета, да събирам нови идеи, да прелиствам, да си отбелязвам, че тази рецепта непременно трябва да я направя в най-скоро време и другата – и нея трябва да я пробвам....от което минават поне 2-3 месеца и т.н. Е, и понеже имам един стомах, само две ръце, ограничено свободно време, а и съвестта ми се опитва да крещи, писка и се тръшка от време на време да не си сипвам повторно, да не ям по няколко филии хляб, да не топя залци, да не пия повече от две бири, щото след това айде-е-е и цял ден пак само една Активия, някакви такива постоянни нагоре-надолу, вместо разделното, здравословно и не знам си още какво хранене....Ами, това е...съдба! Явно ще се живее между хранителни ескапади и творенията на Данон и На баба ми.  

След тоя голям завой – обратно към баничките-ролца и кратък завършек на мисълта. Та значи стигнахме дотам, където ги намазвам със сметана, разпределям плънката отгоре, навивам ги по дължина, намазвам ги отгоре с разбито яйзе, примесено с малко вода и червен пипер и ги пека при 220 С докато почервенеят. Това беше! Хайде, че мачът почва, а аз пак съм последна и не съм се преоблякла......

Вкусно, вкусно масълце....

Днес си засадих люти чушки, което за мен си е цяло събитие, защото всичко свързано със засаждане, присаждане, прихващане и прочие на китки, зеленчуци и каквото и да било при мен не свършва добре...Аз, обаче много обичам люти чушки и преди около седмица бая ме хвана яд, че за съботата и неделята забравих да си взема от пазара. И за да не ми се случи отново, реших, че единственото правилно решение в случая е собственото производство. Така че вчера след задължителните зарзавати си закупих и разсад от ей тези дребните, най-лютите чушчици. 

Ами, какво да кажа.....бях пример за нескопосан градинар с две леви ръце.....Една от селските баби невярващо ме наблюдаваше през оградата: „А-а-а, ще садиш, а? Амчи к’во ша садиш по това време?” – „Ами, чушки..” – „Браво! Мно-о хубаво! Ми колко корена си взела?” – „Ами трички...” – „????”. Мисля, че думите са излишни, за хора, които си ходят някъде на село. Числото три или по-малко, когато става дума за разсад само би объркало народонаселението и би всяло смут. На село се говори за поне 50-60 корена от нещо, не за три!

От два декара градина, е, може би градина е силно казано, нека да наречем площта обрасла ливада, където всичко вирее на самотек, трябваше да си харесам място откъдето да си взема пръст за саксията, където да си засадя чушките. Ами то всичко хубаво, само че в голямото въодушевление като съм забила лопатата в пръстта, си пренесох не само нея в саксията, ами и един мравуняк, който обаче доста късно забелязах, а именно като тръгнах да я пречиствам от камъчета и коренчета и мравките с бясно темпо, тичайки, всъщност препускайки ме полазиха. Изсипах си мравуняка обратно в градината и под леко присмехулните забележки на милото (да не се преуморя, дали имам нужда от помощ и други в тоя дух) си изкопах нова партида и изключително съсредоточено и внимателно си посадих трите коренчета чушки. Дано само да се хванат – наистина много се постарах!

Тази снимка няма нищо общо с другите работи тук, обаче сутринта имахме доста напрегната дискусия с малката за изхвърляне на натрупаните през годините ненужни, извехтяли, изпочупени и изпокъсани играчки, с които така или иначе вече не играе, а и не ги подрежда. И о, чудо! Изправена пред заплахата да изгуби за миг всичките си съкровища, натуриите бяха подредени и прибрани за отрицателно време, като върха на сладоледа беше, че си изпра и плюшените играчки, с които не е играла от поне пет години насам. Аз бях много доволна, тя си мърмореше нещо нечленоразделно под носа и гледаше навъсено...

Обичам масло. Обичам и холестерина, и протеините, и витамините в него. Не обичам маргарини и всякакви млека, масла, сирена и кашкавали с по-ниска масленост или обезмаслени или пък на растителна основа – с фибри или без. Въпрос на вкус...

Та сега - това вкусно масълце върви с всичко – може да го сложите върху горещи сварени картофки, върху пържолки, печени зеленчуци на скара, върху макарони и изобщо върху каквото там се сетите. И е много удобно особено ако не ви се прави нищо за вечеря или за обяд – просто взимате целия хляб, мятате филийките една след друга в тостера, мажете и си хрупате с кеф.

Масло с левурда и пармезан

Продукти:

250 г масло

3 с.л. лимон

левурда - около 15-тина листа

2-3 скилидки млад чесън (за да утрепете с чесновия аромат всичко живо наоколо)

ок. 50-60 г настърган пармезан

сол

Мекото масло се нарязва на кубчета и заедно с лимоновия сок се разбърква на ниски обороти с миксера – най-добре се получава с двете куки, а не с другите бъркалки. Не се стряскайте от трите лъжици лимонов сок – той някакси изчезва в маслото и почти не се усеща след това, а е само като съвсееееем лек привкус.

Отделно измивам левурдата и накъсвам листенцата. Те най-добре се смилат или с пасатор или в блендер. Добавям  2-3 скилидки млад чесън и капвам само няколко капки олио или зехтин, колкото да може по-добре да се накълца в блендера. В началото може да ви се стори, че левурдата е много, но всеки, който е правил някога песто или подобно масло знае, че цялата купчина зеленина се спъхва след разбиването – в този случай до 2-3 с.л. След като пасирате листата ги изсипете в купата с маслото и добавете пармезана. Доразбива се пак на ниски обороти с миксера и се доовкусява със сол.

Тук филийките си ги препекох направо с маслото на грила....хруп!

Брускети с херинга и сушени доматчета

Снощи изневиделица ни дойдоха едни приятели на гости...Хм, няма лошо, освен ако не си на 20 км от следващото населено място, където има хранителен магазин отворен до по-късно и не искаш да им сервираш кисело мляко от селския магазин (ако е отворен) и да им подариш по чифт галоши като сувенир.  Не че в къщи няма мръвки и прочие, но температурата им в нормално състояние е –18 С....Т.е. подготовката му е майката! Аз обичам да планувам.....поне що се отнася до яденето и затова преди да се отцепим от града старателно и съвестно си правя списък за пазаруване с евентуално меню за всеки ден. За гости и непредвидени компании винаги има по някоя друга тарелка с кюфтета и пържоли, обаче не е работа половинката ти да тръби, че си имаш новоизлюпен кулинарен блог, какви вкусотии готвиш, а пък ‘кво сготви вчера... и прочие....С една дума имаш да защитаваш имидж иначе като нищо ще ти понижат рейтинга – и...срамота! Така че обикновено преди празници и задаващи се отпускни периоди правя телефонна анкета кой кога ще идва или пък не, за да мога достойно да защитя честта на фамилия Прици.

Друга причина за подобаваща подготовка е, че не обичам да си имаме гости, а аз през цялото време да готвя, да бъркам, да нося, да раздигам и с една дума да се чувствам като високо квалифициран сервитьор! Така че, когато всичко ти е готово просто и ти сядаш и се задълбочаваш с другите покрай хапването и пийването в разговори за времето, зачестилите земетресения и края на света по календара на маите, политиката и изминалата седмица (1-ви етап), обмен на някоя друга рецепта, кой кога ще е в отпуска, започналата ваканция на децата (2-ри етап) и европейско първенство по футбол, коментари на живо и викове, основно от мъжкия отбор (3-ти етап с оупън енд!). При последния етап кюфтетата вече се бяха размразили и гордо и славно цвърчаха на скарата, а картофите за салатата вече бяха сварени, обелени и префасонирани със зелен лук на картофена салата.
Обаче какво предложих за предястие е въпроса....Ха! Силата ми е в превъплъщаването и уползотворяването на дребни остатъци, които като цяло изобщо не си ходят. В случая това бяха 2 парчета розова маринована херинга от Била, половин бурканче със сушени домати в зехтин и парче пармезан. И та-да-а-а-а! Ето ви ги гурме брускетите, на които всички още веднъж да ви се възхитят, похвалят и зацъкат с езици какво пак съм сътворила!

Продукти:
Чиабата или франзела, нарязана на тънки филийки
Херинга в олио – розова или обикновена
рукола
сушени доматчета
пармезан
чесън, зехтин и черен пипер

Запекох филийките за няколко минути на фурна при 200 С, след което ги натърках със скилидка чесън и ги намазах със зехтин. И в общи линии това беше – сега идва време на подредбата и привеждането им в умопомрачително вкусен вид – на всяка филийка сложих по листенце-две рукола, малко нарязано сушено доматче, парченце херинга,
стърготина пармезан и гордо изнесох чинията навън, където вече се нагласяше телевизора за предстоящите мачове……Беше много готина вечер!

Супа от манатарки с пармезанов чипс

Гъбената фаза продължава...Може би като начинаещ кулинарен блогър не би трябвало да повтарям и да правя производни на една и съща супа – в случая гъбена, но в крайна сметка аз не съм чак такъв спец, че да мога всеки път да предлагам нещо уникално и неправено досега и само мога да се възхищавам на креативността и изобретателността на хората зад множеството останали кулинарни блогове. Всъщност идеята ми е тук да пускам много повече неща, отколкото скромните ми готварски експерименти, но засега...време така и не остава. Успокоява ме мисълта, че блогът е само на два месеца и нещо, така че дългосрочно погледнато всъщност имам предостатъчно време. И ето, че в крайна сметка реших да си пусна супата от манатарки и за да не стане банално й сложих за маскировка на нещо по-засукано и гурме един пармезанов чипс отгоре.

Няма връзка с гъбите, но не може да не му направят на човек впечатление стотиците дребни зелени скакалци, които през цялото време ти подскачат пред, изпод и зад краката, когато бродиш из поляните. Та горната снимка се казва: „Познай колко зелени скакалци има на снимката!" (въпреки, че не е с много добро качество, ама знаете ли колко бързо скачат!!!)

Тези гъби ги снимах миналата седмица. Не са ядливи и бяха поникнали върху няколко стари греди, които са скрити в един ъгъл на двора. Обаче страшно много се радвам, че ги зърнах, защото след няколко дни вече бяха изчезнали...не знам дали нещо ги е изяло, във всеки случай вече ги нямаше. Бяха много странни – едни такива, като някакви мини къщички, кацнали там случайно...
А тези страхотни манатарки са основата за супата...

Продукти:
1 глава лук
2 скилидки чесън
4 картофа
1 морков
4 манатарки (в случая)
200 г заквасена сметана
сол, черен пипер

За чипса
пармезан
червен пипер

Задушавам леко лука и чесъна, прибавям обелените и нарязани на кубчета картофи и морков, добавям и изчистените, също нарязани манатарки и досипвам вода, колкото да покрие продуктите. Варя до готовност. Заквасената сметана я разбивам в отделна купичка с малко течност от супата и след като пасирам продуктите я добавям към супата. Накрая овкусявам със сол и пипер.

За чипса
За съжаление се усетих прекалено късно, че вместо да обяснявам просто трябваше да снимам, защото да си направите такъв чипс е изключително лесно, а в същото време е много ефектно, така, че в последствие може да оберете точките на масата и да се наслаждавате на похвалите от всички страни какъв майстор сте (-:
М-да....Настъргвате значи на по-ситно ренде пармезан, не мога да кажа колко, може би за около 12 чипса (като този на картинката - ориентир за големината е главата лук) ви трябват около 30-40 г (максимум!), след което поръсвате с червен пипер и леко разбърквате с пръсти. Как се правят сега кръгчетата? Ами аз използвам една кръгла формичка-пръстен. Застилам една тава с хартия за печене, слагам формичката върху нея и сипвам вътре малко от настъргания пармезан, като леко го притискам с пръсти към хартията. След това местя формичката и пак така....Накрая пека чипса за няколко минути на 200 С, но го следете, защото моя в случая хвана една идея повече загар. Когато е готов, извадете тавата и оставете така за няколко минути. След това се отлепват много лесно, като си помагате с върха на някое остро ножче.
Чипсът е мнооого приятен, ефектен и вкусен, особено като го топнете в топлата супа и пармезанът леко се размекне......