Предколеден стрес и Никулденски шаран

„Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина...”

О-па-ла...Чакай малко! Върни лентата назад! К’ва Коледа, к’ви пет лева? Изобщо не ми е предколедно! Аз от две седмици пак съм във фаза центрофуга – от тия, дето накрая се чувстваш като сдъфкан и изплют...Имам си изнервени клиенти, неспазени срокове, още по-изнервени доставчици и колеги с киселини...Абе, с една дума – всичко живо бърза и се нерви, защото идва краят на годината, а пък мен в такива моменти ме избива на черен хумор, мрачен поглед и гадни шегички...и си ги пляскам едни такива врели-некипели...Ама то толкова неприятности се събраха за отрицателно време, че ми идваше направо да изчезна нанякъде...Единият колега вика „Абе, това сигурно е някакъв знак...нали се сещаш? Заради тоя календар на маите и края на света...” – „М-м, сещам се...Ама честно казано тогава би ми било по-спокойно, щото няма да имам проблеми!...” Следва учуден поглед в стил „Абе, че е куко – куко е...Ама сега май съвсем се е чалнала!”

За разпускане и намяляване на напрежението и по повод повода, демек малкия немски коледен пазар на площада, решихме единия ден да гаврътнем още на обяд по едно греяно винце и да хапнем по една наденичка...Да, ама не – едва сколасала да си занеса чинийката на една от масите и бях нападната от ентусиазиран млад репортер и оператор, който се опитваше да ми навре камерата във физиономията и да ме убедят да участвам в коледното издание на една известна телевизионна игра...и каква късметлиийка съм...м-да...”Ама ние търсим точно такива хора, като Вас!!!”, „А-а-а, а Вие откъде ме познавате”, „Ами такива хора, на които да им е като гръм от ясно небе!”, „Не-е, благодаря! И без туй от две седмици съм изложена на гръмотевична буря!”. Опитвам се да се скрия още по-навътре под качулката и да си изпия алкохолната доза на спокойствие, а колегите ме гледат с недоумение, надяват тайно тях да поканят и ми се чудят на акъла как така не се натискам да ме покажат по телевизията...Ами ей на – не обичам да съм център на внимание...

И после, вечерта се качихме на вилата – хоп, токът изгасна...Е-е-е, да му се не види! Не стига, че имах още работа и ми трябваше интернет, ами и не бяхме пуснали климатика в спалнята, та температурите бяха абсолютно подходящи за малък уютен купон на отбор бели мечки...Добре че малката я нямаше...Обаче и да се ядосваш и да не се ядосваш – все тая – след два часа дойде спасителния отбор на енергото, пусна тока и си замина...И след 20 минути пак спря...Иска се само спокойствие и силна храна...Да, ама двете пържолки, дето успях да ги метна изобщо не бяха готови...Скръцнах си тихо със зъбки и за да се успокоя си отворихме с милото една бутилка водка и пакет фъстъци, взехме си китарките и свирейки и попийвайки си прекарахме в тъмна романтична обстановка следващите два часа...Е, добре де не съвсем на тъмно, защото имаме две миниатюрни лампички, които се зареждат от една малка перка, ако има вятър...Имаше (-:

И сега за шаранчо...Понеже Никулден си е хубав празник и традиционно се хапва рибка, аз направих един пълнен шаран, който поне на мен от всичките варианти, които съм пробвала най-много ми харесва...Рецептата е от едната ми баба:

Продукти:

Един шаран

3-4 глави лук

½ ч.ч. счукани орехи

15-20 стафиди, накиснати във вода

2 щипки канела

5-6 ч.л. доматено пюре

1 лимон

Сол, смлян черен пипер

Шаранът се изчиства, а лукът, нарязан на полумесеци се задушава добре на слаб огън с малко олио. Подправям със сол и пипер, добавям канелата и изключвам котлона. Слагам орехите и изцедените стафиди и добре разбърквам всичко. С плънката напълвам коремчето на шарана, зашивам, а ако остане още плънка я слагам в кухините под хрилете. В тавата на фурната постилам картия за печене, която намазвам с олио и отгоре изсипвам размитото с малко вода доматено пюре. Поставям вътре шарана и редя отгоре тънко нарязани шайби лимон, така че да го покрия целия. Покривам го с алуминиево фолио и го пека за около 40 мин. на 225 С, след което махам фолиото и го запичам за още 15 мин. Това е!