събота, 15 декември 2012 г.

Нещо за семейството и едни джаджи от картофено тесто (Schupfnudeln)



Нашето семейство е супер италианско-пачуърк фемили – децата са ни доведени, природени, заварени и т.н. – и много си ги обичаме! Няма по-хубави гарджета от нашите – въпреки, че някои вече са големи (актьор и режисьор), а другите са още малки, подрастващи, в трудна възраст на не знам какво искам, леко мързеливи и неусърдни (но пък умни и с широк поглед към живота) тийнеджъри. Та...мисълта ми беше, че най-редовно някое от децата идва на гости на вилата (с постоянното или поредно гадже, ама ние сме толерантни) и винаги, от години, се разиграва една и съща сцена, придружена от горе долу един и същи диалог в духа на:
-         Ами ние сигурно ще останем няколко дни...
-         Супер! Заповядайте, но да си напазарувате, защото знаете, че в селския магазин няма кой знае какво...
-         Ами какво да вземем?
-         Ами каквото ще ядете, бе, пиленце! От мен имате по една манджа на ден!
В резултат на този задълбочен разговор групата идва със завидни количества кока кола, твърд алкохол, всякакви възможни опаковки чипсове, шоколади, вафли и ако имам късмет, може да са взели и един хляб. В тези случаи съм благодарна за пореден път, че имаме фризер с достатъчно мръвка и машина за хляб (въпреки, че тя е запазена територия на половинката!) и винаги наличните няколко килограма в повече брашно, разни рибни и други консерви и т.н. На въпросителния ми поглед в стил „Ами храната къде е?” – отговорът е „Ами нали питахме какво да вземем?!”...


И след като през последните няколко години на вилата се превърнахме в предпочитана туристическа дестинация за по-младото поколение особено по празници, трябва да положим известни (но не прекалено много) усилия то да се чувства добре. И понеже кулинарните опити на младото поколение са...меко казани неуспешни, защото когато се опитват да сготвят (през това време ние с милото седим и си кютим и им гледаме сеира), общо взето резултатът е повече от отчайващ: мивката се задръства от посуда – при положение, че има миялна, но няма кой да измие тенджерите, яйцата могат да се сварят и в легенче, защото видиш ли от поне десетте тенджери не е останала нито една чиста и последния хит беше ярешко, което без надзор от наша страна беше сготвено от младежите за 20 минути и баста – всеки да си предъвква както може...
Та в крайна сметка им казах да не припарват до кухнята – аз ще готвя, а ако огладнеят по-късно могат да си правят бъркани яйца или макарони, но моля никакви кулинарни експерименти повече...


Така, че днес ще изхранваме спящата още група (защото играха на компютрите вързани в мрежа до сутринта) с ей това: Schupfnudeln или картофени нудели, ако мога да ги нарека така. Думата „нудел” произлиза най-вероятно от думата „кнедли”, а този тип картофени нудели са типични най-вече за немската кухня от района на Баден и Швабия и водят началото си от Тридесетгодишната война, когато войниците оформяли от дневния си рацион брашно и вода продълговати нудели, които след това приготвяли по различен начин. С навлизането на картофите през 17 в. в Германия, към рецептата били добавени и варени картофи. Така – толкоз откъм история! Цялата работа с тези нудели може да ви се стори малко трудоемка, но хубавото е, че картофеното тесто може да се замразява, така че ако си приготвите по-голямо количество, след това не отнема кой знае колко време за да се спретне една хубава манджичка.


Продукти:
За картофените нудели:
400 г картофи
2 яйца
200-250 г брашно
Сол, настъргано мускатово орехче

За соса:
Около 250 г гъби
200 г бекон
200 г сметана
1 глава лук
Сол, черен пипер
Малко магданоз
И някакво по-миризливо сирене за настъргване (грюер), но може и кашкавал

Картофите е най-добре да се сварят с обелките още предишния ден и като поизстинат малко и се обелят, се намачкват като за пюре, добавят се подправките и брашното и се замесва тесто. След това се добавят яйцата и ако е необходимо добавете още брашно – не го месете дълго време, просто трябва да се получи жилаво тесто. Сложете го в едно пликче да престои през нощта в хладилника. На следващия ден разделете тестото на топчета върху добре набрашнена повърност, като от всяко топче оформете тънко руло (около 4-5 см ширина) и го нарежете на парченца с по 1 см дебелина. От всяко парченце с набрашнени ръце се оформя нуделче. Аз си ги редя на една тава, покрита с хартия за печене за да не лепнат. Накрая ги слагам в тенджера с леко вряща вода за около 10-на минути, докато изплуват на повърхността. Изкарвам ги върху гевгира, за да се отцедят.

Така...Втора фаза: В голям тиган сипвам малко масло и олио и запичам от всички страни нуделите. Изваждам ги в отделна чиния и внимавам случайно преминаващия народ да не прекали с опитването им, защото като станат такива хрупкави са много вкуснички.
Трета фаза: Пак в същия тиган задушавам нарязания лук, след това добавям и нарязания на ситно бекон и накрая гъбите и магданоза. Когато гъбите станат готови прибавям и сметаната. Ако сосът ви се стори много течен, може да го сгъстите с малко брашно или нишесте. И накрая изсипвам нуделите и соса в една йенска тавичка, настъргвам обилно с кашкавал и леко го запичам. Много е вкусничко, въпреки, че е малко пипкаво. Но както казах – или си замразявам тесто или пък ако имам повече място във фризера си правя готови нудели върху пластмасови тарелки и ги покривам с фолио, така че да са готови за варене. Това беше...
 Ако сте на диета или постите или си налагате други нечовешки хранителни ограничения и гореизложените снимки предизвикват у вас обилно слюноотделяне и къркорещ корем, то тогава съжаля-я-я-вам! Но не се притеснявайте – ще изядем и вашата порция!

10 коментара:

  1. Не се и съмнявам, че сте изяли моята порция, така апетитно изглеждат, че още утре ще ги спретна! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Траяна! Свършиха, че и май не стигнаха...но всички останаха доволно нахранени...Ако ще правиш всичко на един път - ще ти трябва малко повече време, да знаеш (-:
      Хубава вечер и усмихната неделя от мен!

      Изтриване
  2. Дидка,никога не съм правила нудели,но след тази публикация разбирам,че дойде времето!!!!!!!!!!!Тези дни ще се възползвам от твоята рецепта....,ще докладвам:)))!Благодаря ти за прекрасното ти предложение,което от своя страна наистина ми увеличи слюноотделянето:)))))!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ха-ха! Благодаря ти, Миленка! Ще се радвам, ако ти харесат! Проблемът с нуделите е, че е малко пипкава работа...Иначе определено си заслужава! Хубава неделя от мен!

      Изтриване
  3. Е, ама страшен загар си им избайцала на тия кнедли ли са, нудели ли са, или както там се наричат...
    Добре ме подкокоросваш ти мене, добре ми вкарваш мухи в главата, ама нищо, аз имам картофки сварени, само яйца и брашно се търсят :)

    Хубава съботна вечер, Ди :)


    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Загарът можеше и да е повече, обаче моята половинка не обича много да е препечено нещо...аз пък ги предпочитам по-хрупкави, особено като са запържени само в масълце (-: Действай, Инка, ако се чудиш днес какво да правиш в свободното време днес- запрятай ръкави!

      Изтриване
  4. Дида,
    и ние сме популярна туристическа информация, особено по празници, защото хората идвали тук на село, за кво им било да бъхтат? Пък после и те си остават да нощуват, понякога за повече от денонощие, но разликата е в храната- носят я, готвят я, че понякога си и измиват после;) Ама не са луди-малди, а узрели и опитни;)))
    Тези нудели, ако не ми изглеждаха толкова сложни с тези сто стъпки, щях да ги направя, че направо локвичка направих от облизване;) Сега обаче съм принудена отново да се самопоканя при теб, а и ти трябва вече да си свикнала,а?;)))
    Хубава седмица от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами ако ги оставя да готвят пораженията ще са доста големи и в крайна сметка пак аз ще трябва да правя нещо...но иначе слушат и помагат (-:
      А тези нудели бяха само като за посрещане - така, нещо по-сложничко...след това минаваме на големи тенджери с манджа и скара (-:
      Хубава седмица, Мъхче!

      Изтриване
  5. Как те оставиха да снимаш порцията младежите се питам накрая? :))
    Хехе,много готино разказче,снимките са трепач,пък нуделите са убийствено вкусни!
    Не мога да си представя някой да ми прави подобен погром в кухнята и да го гледам отстрани,направо ще ми се изправи косата и ще зария с копита,имаш нерви,не мога да не ти го призная,Диде!
    Топла и уютна вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здрасти, Роси! Аз винаги снимам моята порция - иначе нямам шанс (-: А относно поразиите в кухнята - в началото се нервирах, но понеже аз бях единствената, която се нервираше реших, че в крайна сметка няма смисъл...а иначе косата ми е постоянно изправена, та даже и накъдрена, защото я нося на чоко, та така не ми личи много много дали съм нервна (-:
      Хубав ден и весели празници!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...