събота, 8 декември 2012 г.

Предколеден стрес и Никулденски шаран



„Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина...”
О-па-ла...Чакай малко! Върни лентата назад! К’ва Коледа, к’ви пет лева? Изобщо не ми е предколедно! Аз от две седмици пак съм във фаза центрофуга – от тия, дето накрая се чувстваш като сдъфкан и изплют...Имам си изнервени клиенти, неспазени срокове, още по-изнервени доставчици и колеги с киселини...Абе, с една дума – всичко живо бърза и се нерви, защото идва краят на годината, а пък мен в такива моменти ме избива на черен хумор, мрачен поглед и гадни шегички...и си ги пляскам едни такива врели-некипели...Ама то толкова неприятности се събраха за отрицателно време, че ми идваше направо да изчезна нанякъде...Единият колега вика „Абе, това сигурно е някакъв знак...нали се сещаш? Заради тоя календар на маите и края на света...” – „М-м, сещам се...Ама честно казано тогава би ми било по-спокойно, щото няма да имам проблеми!...” Следва учуден поглед в стил „Абе, че е куко – куко е...Ама сега май съвсем се е чалнала!”


За разпускане и намяляване на напрежението и по повод повода, демек малкия немски коледен пазар на площада, решихме единия ден да гаврътнем още на обяд по едно греяно винце и да хапнем по една наденичка...Да, ама не – едва сколасала да си занеса чинийката на една от масите и бях нападната от ентусиазиран млад репортер и оператор, който се опитваше да ми навре камерата във физиономията и да ме убедят да участвам в коледното издание на една известна телевизионна игра...и каква късметлиийка съм...м-да...”Ама ние търсим точно такива хора, като Вас!!!”, „А-а-а, а Вие откъде ме познавате”, „Ами такива хора, на които да им е като гръм от ясно небе!”, „Не-е, благодаря! И без туй от две седмици съм изложена на гръмотевична буря!”. Опитвам се да се скрия още по-навътре под качулката и да си изпия алкохолната доза на спокойствие, а колегите ме гледат с недоумение, надяват тайно тях да поканят и ми се чудят на акъла как така не се натискам да ме покажат по телевизията...Ами ей на – не обичам да съм център на внимание...


И после, вечерта се качихме на вилата – хоп, токът изгасна...Е-е-е, да му се не види! Не стига, че имах още работа и ми трябваше интернет, ами и не бяхме пуснали климатика в спалнята, та температурите бяха абсолютно подходящи за малък уютен купон на отбор бели мечки...Добре че малката я нямаше...Обаче и да се ядосваш и да не се ядосваш – все тая – след два часа дойде спасителния отбор на енергото, пусна тока и си замина...И след 20 минути пак спря...Иска се само спокойствие и силна храна...Да, ама двете пържолки, дето успях да ги метна изобщо не бяха готови...Скръцнах си тихо със зъбки и за да се успокоя си отворихме с милото една бутилка водка и пакет фъстъци, взехме си китарките и свирейки и попийвайки си прекарахме в тъмна романтична обстановка следващите два часа...Е, добре де не съвсем на тъмно, защото имаме две миниатюрни лампички, които се зареждат от една малка перка, ако има вятър...Имаше (-:


И сега за шаранчо...Понеже Никулден си е хубав празник и традиционно се хапва рибка, аз направих един пълнен шаран, който поне на мен от всичките варианти, които съм пробвала най-много ми харесва...Рецептата е от едната ми баба:
Продукти:
Един шаран
3-4 глави лук
½ ч.ч. счукани орехи
15-20 стафиди, накиснати във вода
2 щипки канела
5-6 ч.л. доматено пюре
1 лимон
Сол, смлян черен пипер


Шаранът се изчиства, а лукът, нарязан на полумесеци се задушава добре на слаб огън с малко олио. Подправям със сол и пипер, добавям канелата и изключвам котлона. Слагам орехите и изцедените стафиди и добре разбърквам всичко. С плънката напълвам коремчето на шарана, зашивам, а ако остане още плънка я слагам в кухините под хрилете. В тавата на фурната постилам картия за печене, която намазвам с олио и отгоре изсипвам размитото с малко вода доматено пюре. Поставям вътре шарана и редя отгоре тънко нарязани шайби лимон, така че да го покрия целия. Покривам го с алуминиево фолио и го пека за около 40 мин. на 225 С, след което махам фолиото и го запичам за още 15 мин. Това е!



8 коментара:

  1. Е, ти сега да не вземеш да литнеш от толкова "тръни". Обаче, трябваше да се изявиш като тв звезда, току-виж си печелила още една мръвка и пиво :)
    А историите с електрото, както и с водата са много неприятни. За последно благославях първите преди няколко дни, когато пекох блатовете на тортата за Никулден.
    А рибокът ти е жесток. Ако празнувахме вкъщи, щях да заложа на тази риба, но свекитата решават каква ще е рибата. Даже ми се учудиха, че най-много обичам пържен шаран :)

    С пожелание за по-спокойни откъм неприятни емоции следващи дни :)

    П.П. Вчера направих тиквената ти супа, но към сметаната добавих и малко кокосово мляко. Въобще, подкарала съм по рецептурника ти :)
    Имам и доказателствен материал >>

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, няма да литна - по-скоро обмислях вариант за смяна на местоположението - примерно не много населен остров и да си отворя малка кръчма (-:
      А!И аз най-много обичам пържен шаран и пържена пъстърва...Ами аз открай време така правя шаранчо, но може да не е по вкуса на всеки, заради канелата и стафидите. Милото му вика сутляш-шаран...
      Трогната съм, че ги правиш...Ама твоите супета са много готино-идилично подредени - сурер са!
      Хубава вечер, Инка и усмихната неделя!

      Изтриване
  2. Чуден шаран е станал, а и преживелиците си ги бива:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! С удоволствие си го хапнахме, защото май само на Никулден го правя - не знам защо...Хубава неделя!

      Изтриване
  3. Дида,
    призовавам всички стихии да те подминават в радиус два-три метра поне;) Ама виж сега как хубаво ви се е получило с китарките?;)
    И с шарана после, макар аз него да не го уважавам достатъчно;)
    Желая ти лека, безметежна седмица и нека предколедното ти настроение дойде;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добро утро, Мъх! Благодаря за хубавото пожелание! Ако седмицата е лека ще е цяло чудо, ама нали по Коледа ставали и чудеса, та може и да се получи (-:
      И на теб ти желая лека и усмихната седмица!

      Изтриване
  4. Страхотни снимки и разказче,Диди!
    Поздрави и дано вече чуваш тонове на коледни звънчета и да се настройваш за скорошно разпускане!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Роси! Абе почват да се чуват и при мен разни звънчета, но още съм във вихъра на танца...Хубава и усмихната седмица от мен (-:

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...