петък, 29 юни 2012 г.

Загуба на данни, как не мога да живея без компютър и пиле по китайски


Беше леко изнервена седмица, която в един момент почти успя да ме доведе до границата на истерично-маниакално-депресивно настроение. Всичко започна миналия петък, когато човек се опитва да приключи най-спешните неща възможно най-бързо, щото уикенд се задава:
„Цък!” – токът изгасна – „Цък!” – „А, добре че дойде....”, паралелно: компютърът изгасва, тръгва наново, зарежда, о.к.....”Цък!” – токът пак изгасна – „Цък!” – „А, добре че дойде”, паралелно: компютърът изгасва, тръгва отново, опитва се да зареди – черен екран...”Хм????”. Произволно и неконтролирано натискане на копчета -  компютър – „Все ми е тая какво натискаш, няма да тръгна!”....Леко надигаща се паника, две цигари изпушени една след друга, изнервяне на колеги, на които компютрите им вървят, а моя защо не иска? Обаждане на номера за спешна помощ – близък приятел, чиято фирма поддържа офисната техника – „Тошо-о-о, компютърът не ще да тръгне!”...”Ами да, това го пробвах вече – пак неще-е-е-е!...”Не, спешно ми трябва, знаеш ли колко работа имам!!!!”.....”Как така ще ти трябват поне два-три дни?????”...”Ами на външния диск информацията ми е отпреди две седмици!”...”Знам, че ми каза да си синхронизирам данните....не съм го направила...”...

Една мухоморка – пасва на настроението...

„Ай, ай, ай! Отидоха ми данните! Ами таблиците, оле-е-е-е, ужас!Ужа-а-а-с!!!”
Резултат: В крайна сметка Тошо успя да го оправи едва в сряда – компютърът пак работи - данни йок – от токовия удар се получило бла, бла, бла, бла...+ поучителни коментари „Колко пъти ти казах да си купите бла, бла, бла, за да не стават такива неща и да правиш синхронизация ... бла, бла, бла, за да не ти се губят данните!”.
На фона на пълното отчаяние и голямата жега още от понеделник с резервен вариант лаптоп и данни от 05.06! (да се чуди човек какво съм правила повече от две седмици!) започна едно трудно и мъчително възстановяване +  ходене по нервите на останалите колеги да ми пратят това и онова, първо, второ, трето, десето и т.н. Абе с една дума – луда работа! Прекарах си в офиса вечерите до към 21.30 ч, докато придобиех поглед тип „Очки в точки” и мозъкът съвсем ми издаде багажа или докато получех усещането, че в главата ми има една единствена шляеща се клетка и то не от най-умните...Хубаво е да се прибираш по това време вечер и да гледаш кибичещия по заведенията народ, да дишаш леко спарения въздух и прахоляк, да се изкъпеш набързо и пльос – да заспиш и да се опитваш да спиш поне до 6.30 ч, освен ако към 3.30 през нощта не те събуждат в тази последователност неистово крякащи гларуси, учещи малките си да летят (не знам откъде са се появили гларуси в Пловдив!), блусово и джазово мяукащи котки в любовен транс (Summertime, and the living is easy.....) и бодро преминаващи боклукчийски коли, чиито обслужващ персонал с възможно най-много тракане и подсвиркване, на фона на игрива чалга, премятат от онези големите метални контейнери....Ама, хора, защо в 4.00 ч. сутринта???? Айде, гларусите не моеж ги спреш, котките и тях, ама какво ще им стане на боклуците, примерно до 6.00 ч.!?
Бая си мислех по едно време да си взема една възглавница и одеалце от вкъщи и да си спя в офиса – имаме един такъв удобен, кожен диван в единия ъгъл....кафе машина, тоалетна, тераса, тихо е, спокойно е (поне през нощта)....
С една дума днес, в петък следобяд, вече имах леко неадекватно поведение, опънати като струна нерви, на които можех да свиря пицикато и бях готова да пратя всеки и всичко на майната му.
Въпреки това тук искам да изкажа благодарствени слова на милото (за безкрайното му търпение към истеричната типка, която бях тази седмица), на малката, която ме успокояваше и ми разказваше, че и тя имала голям проблем, защото на телефона й се изгубила една от игрите-пъзел и на колегите, които всячески се опитаха да ми помогнат.

Сапунено балонче – малката ги правеше, подскачайки из градината

В този дух ви предлагам едно пиле с кашу по китайски, пускам поста и смятам цяла вечер да слушам чуруликане на птички, да гледам светулки в тъмното и да пия студена бира. До тогава обаче малката като разбра, че ще правим такова пиле почна весело да пее някакви дисонантни песнички, които би трябвало според нея да звучат на китайски, в които се долавяха думите Хо Ши Мин (не знам откъде го е чула, ама иди и обяснявай, че човека е виетнамец...), кунг-фу панда и силни възгласи от сорта на „Иа-а-а-а-йййййй!”


Продукти за 3 порции
около 450 г пилешко филе
2 глави лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
няколко парченца манатарка, понеже нямах гъби шийтаке
4-5 стръка зелен лук
ок. 40 г кашу или просто на вкус и колкото ви се хрупа
царевично нишесте

за соса
2 ч.л. мед
3 ч.л. сусамово олио
3-4 с.л. соев сос
7-8 с.л. вода
лют червен пипер на люспи

Пилето се нарязва на тънки парченца и след като се оваля в малко нишесте, се запържва. Когато станат почти готови, парченцата се изваждат от тигана и се оставят настрани.
Лукът се нарязва на по-големи парчета и се задушава в същия тиган, заедно с нарязаните на ситно чесън, зелен лук, морков и гъби. След това добавяме соса, като държа да отбележа, че не е задължително да имате непременно сусамово олио – може и без него. Разбърквате добре, връщате мръвките в тигана и добавяте кашуто. Гарнитурата е варен ориз.
Кунг-фу пандааа!


4 коментара:

  1. Добре, че всичко лека-полека се е наредило!Пилето е прекрасно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Ами да - нареди се, къде ще ходи...сега имам още по-здрави нерви (-:

      Изтриване
  2. Чета ти статията на порции, щото все на някого съм му притрябвала, когато се зачета.
    А то при теб не е като да няма какво да се чете :), нищо че не е много приятно, в този случай, но пак си го разказала много духовито.
    А пилчокът изглежда чудесно. Обичам китайски нещица за хапване, макар че тук под китайско, разбирам побългарено китайско. Китайски ястия, неадаптирани за българския вкус не съм хапвала, така че не мога да кажа дали съм или не съм техен почитател, но съдейки от свалените килограми на батко ми след едномесечен престой в Китай, както и неговите отзиви, мисля, че да :))

    И скорошно наваксване :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ха-ха! Много готина думичка - "пилчок"! Наистина стана вкусничко...Ако беше истински китайски вариант трябваше да мариновам пилешките късчета в смес от нишесте и оризово вино и определено да задуша зеленчуците по-малко, така че да останат леко хрупкави. Аз съм яла няколко пъти китайско извън БГ, готвено от китайци, но почти съм сигурна, че е било адаптирано за европейци (-: И с изключение на едни пролетни рулца, всъщност винаги ми е харесвало...А относно храната в самия Китай чувам най-различни отзиви - на едни им харесва, на други не. Е, на един познат, който има бизнес там, много му се нрави, но пък той е странен тип, защото не яде домати и сирене, а в Китай не се правело и ядяло сирене - това не го знаех доскоро.

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...