Зашеметяваща реколта и едно пиле с праз и камамбер

Така…Това ни е реколтата за тази година – в цялата си красота, прелест и изобилие. Всъщност бяха два домата, но милото снощи изяде единия така, както си беше – зелен, зеленичък, та доматчето не доживя да бъде документирано. И поради този богат урожай, в момента извършвам важно статистическо проучване и изследване на зависимостта между засадените корени домати в различни ъгълчета на градината, ежегодната реколта и разни мащабни странични величини, които влияят на реколтата. Статистиката досега показва следните резултати:

2011 – два корена домата, засадени по скоро принудително, защото ни бяха връчени от съседката, на случайно място близо до входната врата. Резултат – 20-тина домата, т.е. отлично постижение.

2012 – целенасочено купуване на 10 корена домати – резултат  - 12 зелени домата + 1 дребен, с формата на джамина червен домат. Хм!

2013 – грижливо засаждане на 5 корена домати, на подбрано място + редовно поливане и две градушки. Резултат – 2 домата. Търся подходящата формула за туй статистическо недоразумение… Мисля, че през 2014 ще се върнем на първоначалния вариант с двата корена…

Тиквичките се оказаха полезно и непретенциозно растение. Доволна съм – имаше много, много, мно-о-о-о-го тиквички – за роднини, приятели и съседи, на които даже на края им писна от моите тиквички (-:

Едногодишните ми люти чушки, които грижливо подрязах през пролетта никнат като пощурели, а тук се случи нещо необяснимо…нещо като тука има-тука нема. На снимката вляво, в долния ъгъл засадих див лук…Мина известно време и лукът поникна в съседната саксия – вдясно, което за пореден път доказва, че аз съм уникален градинар. Милото се майтапеше и каза, че ако успея да приложа този номер в по-голям мащаб, например с насажденията на съседката и нашите, то тогава няма да имаме никакъв проблем с реколтата (-:

А за хапване ви предлагам пилешко с праз, гъби и камамбер, което не е никаква сложнотия за приготвяне.

Продукти:

Пилешки мръвчици (може и свински)

Праз

Гъби

Сос Уорчестър или соев сос

камамбер

Сол, черен пипер

Мръвките може да са нарязани на парченца или пък не – както искате. Запържват се, подправят се с няколко капки сос Уорчестър, сол и пипер и се оставят настрана. В същия тиган се задушава ситно нарязаният праз и гъбите, докато омекнат. След това в една тавичка се слагат мръвките, отгоре праза и гъбите и най-отгоре се подреждат парченцата нарязан камамбер. Всичко се запича за малко на по-силна фурна, колкото да омекне камамбера и това е. Готово!

За новото училище и един солен кекс

Знаете ли кое беше най-милото нещо през изминалата седмица? Един вид комплимент от малката.  От тази година е в ново училище и слава богу още от първия ден е страхотно доволна и не спира да бърбори – ама през цялото време:

-Знаеш ли, че всички са адски мили? Имам си вече две приятелки и имам чувството, че цял живот (демек 11 години) съм ги познавала! И момчетата са много мили – всички са с прически…с гел, де. И има едно момче, което цял час ми хвърляше погледи (старата любов от миналата година вече е забравена – имаме нов кандидат-зет). И сандвичите в стола са меки и с хубава плънка и ако знаеш как изглежда – все едно си в Супа – бара. Ще ме запишеш ли на стол? А днес Митко ме изпрати…е, не точно до вкъщи, а до половината – даже не му беше на път. Знам, че ме харесва! А, освен това учителят по география е супер готин и обяснява страхотно.  Вече съм му любимка. Ама знаеш ли защо? Защото пита дали знаем кой е Магелан. Представяш ли си?

Реплика от моя страна:

-Кажи „благодаря”…..

-Да бе, знам!

-Кажи „благодаря”…..

-Благодаря, че ме тормози цяло лято…Знаеш ли колко ми струва да ти го кажа?

-Знам!

Пояснение: имахме уговорка с малката, че всяка седмица през ваканцията ще учи по нещо, така, за обща култура – няма значение дали се отнася за музика, изкуство или някоя наука – просто нещо. Та едно от нещата, с които я тормозих бяха континентите – кой къде се намира и няколко имена на откриватели, ведно с моите неортодоксални пояснения, че причината за великите географски открития е била просто един вид държавна поръчка за откриването на нови търговски пътища, вървящи в комплект с грабежи, заробване и убийства на местното население и че всичко е било подтиквано от чисто икономически/църковни интереси за повече власт и пари. Така де – нещата не трябва да се разглеждат едностранно. Както и да е…Та поводът беше безкрайната й гордост, че единствено тя в класа е знаела за Магелан и Магелановия проток. Аз, естествено, изпитах огромно вътрешно задоволство.

-А по английски днес правихме диалог – все едно се запознаваш с някой, разбираш ли? И само аз се сетих…е и едно момче също…за глагола „meet”…

-Кажи „благодаря”…..

-Уф, да бе…

-Видя ли, че има смисъл?

-Да…

Това лято почти я бях оставила на свободен режим – само от време на време трябваше да преговаря думите от речника, останал й от 4-ти клас, за да не забрави всичко. Та, това е – ново училище и приятели, въодушевление, хубави емоции и:

-И всички учители са много готини и обясняват много интересно и знаят толкова много неща - като теб и тате…е, почти толкова.

При което аз се размазах от кеф и си казах на ум: о-йе!

-Трябва да те запозная с Тошко, той е в шести клас, но работя заедно с баща му – имат много хубава фирма и е от добро семейство. А и е много симпатичен. – добавям аз.

-Звучиш ми като от турски сериал – все едно ще ме сватосваш. – отговаря тя в духа на моите реплики и се изхилва леко нагло.

Да…Малката расте, расте…Стана ми едно такова сантиментално и си спомних разни работи от преди известно време – пакости, въпроси, плач, смях, странни думи, които си измисляше като „кръгълник” (непонятната й геометрична фигура), „кръстословище” – вместо кръстовище и т.н.  

А иначе като рецепта ще ви предложа един много типичен за това време солен кекс, който масово се хапва из немско в комбинация с излизащото по това време младо вино.

И така – “Zwiebelkuchen” или кекс с лук…много лук (-:

Разтварям маята в хладкото мляко + щипка захар. Когато шупне маята се замесва меко тесто, което не трябва да лепне, т.е. ако има нужда може да добавите още малко брашънце. Аз замесвам тестото в машината за хляб – има такава програма за тесто и целия процес, заедно с бухването на тестото трае около 2 часа. 

Докато тестото бухва, нарязвам на тънки полумесеци половината кило лук (и си плача…), след което го задушавам, докато се карамелизира и омекне напълно. По някое време добавям и нарязания на ситно бекон. Когато плънката изстине леко, се добавят яйцата, сметаната и подправките.

Порциите тук са за тавичка с размери 20 х 25 см. Застилам тавичката с хартия за печене и с пръсти разтеглям тестото така, че да покрие дъното и да се оформи ръбче. Изсипвам отгоре плънката и пека в предварително загрята фурна при 220С за около 45 мин.

На нас кексът ни харесва повече, когато е напълно изстинал – може да го оставите да си седи във фурната около ден и половина, без да му няма нищо. И е много вкусничък в комбинация с бяло вино или бира + млечно-чеснов сос.