неделя, 22 септември 2013 г.

За новото училище и един солен кекс



Знаете ли кое беше най-милото нещо през изминалата седмица? Един вид комплимент от малката.  От тази година е в ново училище и слава богу още от първия ден е страхотно доволна и не спира да бърбори – ама през цялото време:
-Знаеш ли, че всички са адски мили? Имам си вече две приятелки и имам чувството, че цял живот (демек 11 години) съм ги познавала! И момчетата са много мили – всички са с прически…с гел, де. И има едно момче, което цял час ми хвърляше погледи (старата любов от миналата година вече е забравена – имаме нов кандидат-зет). И сандвичите в стола са меки и с хубава плънка и ако знаеш как изглежда – все едно си в Супа – бара. Ще ме запишеш ли на стол? А днес Митко ме изпрати…е, не точно до вкъщи, а до половината – даже не му беше на път. Знам, че ме харесва! А, освен това учителят по география е супер готин и обяснява страхотно.  Вече съм му любимка. Ама знаеш ли защо? Защото пита дали знаем кой е Магелан. Представяш ли си?
Реплика от моя страна:
-Кажи „благодаря”…..
-Да бе, знам!
-Кажи „благодаря”…..
-Благодаря, че ме тормози цяло лято…Знаеш ли колко ми струва да ти го кажа?
-Знам!
Пояснение: имахме уговорка с малката, че всяка седмица през ваканцията ще учи по нещо, така, за обща култура – няма значение дали се отнася за музика, изкуство или някоя наука – просто нещо. Та едно от нещата, с които я тормозих бяха континентите – кой къде се намира и няколко имена на откриватели, ведно с моите неортодоксални пояснения, че причината за великите географски открития е била просто един вид държавна поръчка за откриването на нови търговски пътища, вървящи в комплект с грабежи, заробване и убийства на местното население и че всичко е било подтиквано от чисто икономически/църковни интереси за повече власт и пари. Така де – нещата не трябва да се разглеждат едностранно. Както и да е…Та поводът беше безкрайната й гордост, че единствено тя в класа е знаела за Магелан и Магелановия проток. Аз, естествено, изпитах огромно вътрешно задоволство.


-А по английски днес правихме диалог – все едно се запознаваш с някой, разбираш ли? И само аз се сетих…е и едно момче също…за глагола „meet”
-Кажи „благодаря”…..
-Уф, да бе…
-Видя ли, че има смисъл?
-Да…
Това лято почти я бях оставила на свободен режим – само от време на време трябваше да преговаря думите от речника, останал й от 4-ти клас, за да не забрави всичко. Та, това е – ново училище и приятели, въодушевление, хубави емоции и:
-И всички учители са много готини и обясняват много интересно и знаят толкова много неща - като теб и тате…е, почти толкова.
При което аз се размазах от кеф и си казах на ум: о-йе!
-Трябва да те запозная с Тошко, той е в шести клас, но работя заедно с баща му – имат много хубава фирма и е от добро семейство. А и е много симпатичен. – добавям аз.
-Звучиш ми като от турски сериал – все едно ще ме сватосваш. – отговаря тя в духа на моите реплики и се изхилва леко нагло.
Да…Малката расте, расте…Стана ми едно такова сантиментално и си спомних разни работи от преди известно време – пакости, въпроси, плач, смях, странни думи, които си измисляше като „кръгълник” (непонятната й геометрична фигура), „кръстословище” – вместо кръстовище и т.н.  

А иначе като рецепта ще ви предложа един много типичен за това време солен кекс, който масово се хапва из немско в комбинация с излизащото по това време младо вино.
И така – “Zwiebelkuchen” или кекс с лук…много лук (-:


Разтварям маята в хладкото мляко + щипка захар. Когато шупне маята се замесва меко тесто, което не трябва да лепне, т.е. ако има нужда може да добавите още малко брашънце. Аз замесвам тестото в машината за хляб – има такава програма за тесто и целия процес, заедно с бухването на тестото трае около 2 часа. 


Докато тестото бухва, нарязвам на тънки полумесеци половината кило лук (и си плача…), след което го задушавам, докато се карамелизира и омекне напълно. По някое време добавям и нарязания на ситно бекон. Когато плънката изстине леко, се добавят яйцата, сметаната и подправките.
Порциите тук са за тавичка с размери 20 х 25 см. Застилам тавичката с хартия за печене и с пръсти разтеглям тестото така, че да покрие дъното и да се оформи ръбче. Изсипвам отгоре плънката и пека в предварително загрята фурна при 220С за около 45 мин.
На нас кексът ни харесва повече, когато е напълно изстинал – може да го оставите да си седи във фурната около ден и половина, без да му няма нищо. И е много вкусничък в комбинация с бяло вино или бира + млечно-чеснов сос.




11 коментара:

  1. Успех на сладуранката и браво на теб! И аз ударих голям тормоз на малкия лятото:)Чудесен кекс!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! То ако не ги тормозиш нищо не става (-: Ама ще са ни благодарни след сумати години...Аз като си помисля и при мен какъв тормоз беше преди години, е-хе-е-е!

      Изтриване
  2. Ами да пожелаем попътен вятър в новото училище на госпожицата. И още нещо- аз не успях да тормозя никого лятото- оставих ги да търчат по улиците- сега ще наваксвам с гърча;)
    А този лучен кекс е просто страхотен!!! Половинът ще му се зарадва много! Хубава вечер, Дида!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Мъх! Аз не мога да се сравнявам с теб - при теб с три броя е висш пилотаж (-: И на теб успешно изкарване на новата учебна година - ти караш паралелно два класа, нали? Аз сега съм в пети (-:

      Изтриване
  3. Диде, случвало ми се е да обещая 2 лева, ако млъкне за 2 минути :) в такива емоционални моменти, в които ти трябва минутка тишина :)
    Сладурана, но все пак казва Благодаря, нищо, че лекинко изпросено :)
    Успех и все така да и е интересно в новото училище!

    А лучения кекс изглежда чудно, браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хм, това с двата лева никак няма да е разумно при нас - ще се разорим за отрицателно време...Не знам, просто има моменти, в които не спира да говори, а и понякога си ги измисля едни такива...А това с благодаря-то си е наистина изпросено - хич не умее да се извинява и да благодари - имам предвид в такива ситуации, когато аз съм имала право. Иначе за пред други хора е самото добро Възпитание.
      Благодаря, ти! Хубава вечер!

      Изтриване
  4. Е добре де,защо ми изчезна коментара,не е честно,сега по памет трябва да го напиша пак. :)
    Та исках да ти кажа,че тук и на още няколко блого-местенца ми е страшно уютно и не усещам кога е дошъл края на публикацията!
    Също констатирах,че не само у нас думата Благодаря се отронва много трудно от младша. :)
    А кекса е прелестен с тази златиста коричка отгоре и вкусна плънка!
    Пожелавам успешна учебна година в новото училище и хубави есенни дни на цялото семейство!
    п.п.Ако предния ми коментар се появи отнякъде,махни го да не се дублират :) .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Роси! Ами това с благодаря-то май на доста хлапета им е проблем...Ние с милото сме по принцип много ларж, обаче когато се отнася до нормално държание от страна на подрастващите - изобщо не даваме да ни са качват на главите, независимо кой колко е пораснал вече. Правилата са си правила (-:
      А това за училището - може да прозвучи леко снобско, но наистина си има значение квартала, средата, децата и най-вече учителите. В това училище даскалите са доста строги и ги затрупват с домашни, но пък колкото и да е странно хлапетата ги харесват.
      Хубав уикенд и приятна почивка!

      Изтриване
  5. Диде,така е,и аз и баща й не даваме да ни се качва на главата,но тя пак се качва,че и сяда понякога :) .
    А за учителите съвсем съм съгласна,те са в основата както и цялостния климат в едно училище,защото дисциплината е много определяща за крайния резултат.
    Хубав уикенд да е и за вас,мила!

    ОтговорИзтриване
  6. Със сигурност ще го пробвам този кекс... обичам солените кексове... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пробвай - дано да ти хареса. Аз го правя сравнително често, въпреки че рязането на лука е леко досадно и мелодраматично (-:

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...