Великден, Гергьовден и ярешко бутче

Прекрасно време, прекрасно настроение! Няма да остроумнича много, много, защото всичките ми клетки са настроени на абсолютно лениво-мързелива вълна, тотално отпуснати от ядене и пийване. Единствено в една мозъчна гънка, най-отдалечената и най-затънтената и вероятно най-малката, са се скътали няколко клетки-отцепници от общото пиршество, които с наставнически и поучителен глас се опитват да се правят на съвестни и много умни и да ме убеждават, че от утре горчиво ще съжалявам задето изяждам по почти половин козунак с майонеза, сирене и яйца (може да е леко шантава комбинация, ама на мен ми харесва) или пък задето вчера почти не спрях да си пълна чинията и отново успешно изиграх ролята на ламята Спаска (направо бях за Оскар). Честно казано в момента не ми пука! Да се оплакват – готино ми е, другото ще го мисля от утре. Че то как да устои човек на тия ароматни козунаци, препечени бутчета и плешки, дроб-сармички и прочие. Би било нечовешко усилие и силна проява на кулинарен мазохизъм. Така че – споко! Наслаждавам се на готиното време и спокойствието и не си затормозявам съществото с ненужни мисли за стройна фигура. Засега...От утре може и да мина на оризова диета, докато ми се дръпнат очите, което означава голямо количество ориз, като се има предвид колко големи очи имам... или да стана суровоядка...веганка...индийски отшелник на пости...ама като се знам – едва ли (-:

А иначе за рецептата – реших да ви покажа как аз спретнах вчера туй ярешко бутче или както малката беше написала на плика „бот”...имаше и някаква част „тлешка”...

Продукти:

Ярешко бутче и други крехки мръвки

5-6 моркова

4-5 глави лук

соев сос или Унисос на Маги

Малко горчица

Червен и черен пипер, сол

Бутчето и мръвките ги сварявам много добре с едно-две дафинови листа, малко сол и няколко зрънца черен пипер – обикновено ги приготвям от предния ден. Нарязвам лука на полумесеци, морковите на ивички и ги задушавам добре в тиган – под капак. Добавям и малко сол, черен пипер, магданоз и соев сос. След това изсипвам всичко в тава, слагам бутчето и мръвките отгоре и ги поръсвам с червен пипер. Намазвам ги и с горчица. Ако желаете може да добавите и още малко вода в тавата – ако обичате повече сосче. И това е – слагам го във фурната и го запичам на около 180 С, докато хване загар. 

Приятен, слънчев и усмихнат празник, момичета и момчета и честит имен ден на всички именици!

Бебета, кокошки и шоколадов пудинг

И така – новината на деня е, че ще има ново бебе в семейството – милото ще става дядо, а аз понеже съм с милото ще ставам задочно баба...Само че новината ни дойде леко неочаквано и...ами милото не е изцяло подготвено психологически за събитието и думата „дядо” някак си не му се връзва още към визията и към лъвската му суета...Затова за момента „дядо”-то е табу...Аз нямам против да съм баба, пък дори и непряко – готино е...Ще има още някой, който да тормозя след някоя друга годинка с уроци по английски и математика. Хе! Та покрай тази новинка, семейното Г-7 се събра (т.е. в случая Г-5 ½) и решихме, че най-голямото дете, което всъщност си е цял мъж, ставащ татко, трябва да посади био-зеленчуци в градината, за да расте новото попълнение здраво, умно и красиво. Ами, то всичко хубаво, ама като не е държал кирка досега, прекопаването на обраслата градина си беше голям купон. Детето мята тая кирка и лопатата, поти се, изнервя се, ние отстрани седим, пием бира, гледаме сеир, подвикваме окуражаващо като хамали и даваме наставления...Не че и ние не сме пишман градинари...Ама като има на кой да се хилим и да даваме ценни съвети за селскостопанската работа – друго си е (-:

Другата новина е, че точно преди Великден кокошките решиха да снасят тайно...Значи нашите две кокошки, за да водят щастливо съществуване живеят на 2 дка градинска площ. Така погледнато имат по-висок стандарт откъм квадратура на глава, отколкото ние...Преди имаше и мъжки екземпляр – славен и наперен петел на име Трубадур, който обаче преди две години безследно изчезна. Оттогава останаха само женките, които на определено време, сякаш са с някакъв таймер, искат да мътят. Значи мине не мине време и почват да снасят на разни места в градината, които е почти невъзможно да бъдат открити по нормален начин, щото то не са клонки, трънаци, дървета и треволяци. Например миналата година бяха почнали да снасят под няколко клонки от елхата, досами вратата и ги хванахме само защото точно като бяха снесли, се измъкнаха оттам в индийска нишка. Сега, има вариант да им сложим например малки GPS-и така да ги следим из градината, ама ние предпочитаме да организираме масово търсене на яйцата из градината...И понякога успяваме да ги намерим – в случая точно две яйца. 

Третата новина е, че Акробат (нашата мишка) избяга и май отново се шмугна в спалнята за гости. Така че пак сме му заложили  капан с кашкавалче. Да, ама той се изхитри и като морски пехотинец успява да измъкне кашкавала без да се хване. Милото вика: „Очаквам, като се кача горе и да видя бележка в капана „Айде стига с тия евтини номера, бе!”

Та това е засега...Радваме се на идващите празници, ще садим разни работи след седмица...Готино!

И понеже пак се бяхме събрали бая народ ето една рецепта за бърз и лесен шоколадов пудинг:

Продукти за 4-5 порции:

500 мл прясно мляко

200 г шоколад (60-75% какао)

3-4 с.л. нишесте

1 с.л. какао

3-4 с.л. захар 

Първо разбърквам нишестето, захарта и какаото в малко от млякото. Останалото мляко го кипвам, добавям и другата смес, при постоянно бъркане и накрая начупения на парченца шоколад. Махам от котлона, разбърквам, докато се получи еднородна смес, изсипвам в чашки и оставям поне за няколко часа в хладилника. Това е!

Тоблероново парфе

Вижте какво си хванахме тази седмица!

От време на време ни навестяват мишоци, но понеже не бих казала, че мишето гости е с размерите на миша напаст, аз категорично съм против да се слагат отрови и затова след известни спорове и дискусии милото се съгласи да ги пуска извън къщата…на някоя поляна. Въпреки че подобни хуманитарни действия – тук на село – се извършват като хипер секретна операция, за да не будим недоумение и клатене на глави у съседите. Та тази седмица си хванахме ей туй мишле – името му е Акробат, защото скача като щуро и го пуснахме в терариума на игуаната, която малката изпусна миналото лято в градината и която повече не видяхме. Та сега Акробат обитава просторен апартамент – аll Inclusive, вкл. поддръжка на имота, сламена мебелировка, напитки и отбрани сиренца (-: Сега си имаме вече две кучета, две кокошки и едно мишле – пълна хармония!

Не е много фокусирана снимка, но мишлето се движи супер бързо 

А иначе днешната рецепта може и да не пасва още съвсем перфектно на сезона, обаче аз почти целогодишно си я правя в разни вариации. За първи път тоблеронов сладолед си хапнах в Цюрих преди няколко години...в едно страхотно заведенийце на центъра, което основно предлагаше фондю с различни сирена, така че из цялото заведение се носеше един много задушевно-ароматен мирис. Та тогава за десерт, както казах, си хапнахме такъв сладолед – беше уникално вкусен...два пъти си поръчах (-: И след това някъде из нета мернах и тази рецепта, която също се оказа много вкусна и всъщност доста лесна. Единствения проблем са количествата, в смисъл, че и двойна и тройна доза да правя – все много бързо изчезва. Между другото вместо с тоблерон може да използвате и обикновен шоколад или кувертюр – пак става много готино (-: 

Продукти за около 4 порции:
200 г тоблерон

2 с.л. пудра захар

2 яйца (разделени белтьци и жълтьци)
1 щипка сол
2 с.л. захар
300 мл течна сметана

Разтопявам тоблерона и го оставям леко да се охлади. Сега, относно разтопяването на шоколад всеки си има някаква техника...предполагам. Мен лично ме домързява да го топя на водна баня и затова сипвам в една тенджерка малко от течната сметана и я загрявам, след което при постоянно бъркане при вече изключен котлон добавям натрошения на ситно шоколад, докато стане една хомогенна смес. По-нататък: в купа разбивам двата жълтъка, заедно с пудрата захар и добавям разтопения тоблерон. В друга купа разбивам на сняг белтъците, заедно със захарта и щипката сол и в трета купа разбивам сметаната. Като свършат купите първо прибавям към сместа белтъците и след това сметаната – но не бъркайте усилено, а съвсем леко, така че сместа да стои пухкава.

Накрая всичко се изсипва в подходящ съд и се оставя да престои във фризера поне 6 часа. Аз използвам или купички, които съм покрила с прозрачно фолио, така че след това цялото парфе да може да се извади лесно или пластмасова кутия от сладолед (-: 

Плюшкинови работи и телешко със зеленчуци

Не, не съм се изгубила или отказала от писането и блога – просто през последните три седмици се занимавах с общественополезна дейност – или иначе казано – събирахме, изхвърляхме и подреждахме разни неща в огромни количества....Историята започна горе-долу тук и продължава така:

След дългогодишно царуване, кралят-баща и кралицата-майка се оттеглили от управлението (демек – пенсионирали се)...На възрастният крал му било писнало от хаоса, мръсотията и шума в града и той твърдо бил решен да прекара старините си в живописната-идилична провинция....някъде...да ходи за риба, на лов и други тем подобни. Обаче това в началото не се харесало много на кралицата-майка, защото кралят й разправял, че ще й купи гумени галоши, синя манта и една-две козички. От тези приказки кралицата вдигнала кръвно, притеснила се и – абе изобщо идеята не й харесвала – в крайна сметка тя била светска дама, израснала на пъпа на кралството – ходела на фризьор, маникюр, ресторанти и концерти и перспективата да прекара старините си в някое забутано село на кънда-мънда изобщо, ама изобщо не й допадала.

Накрая, за да се запази мира и разбирателството те стигнали до компромисен вариант – няма да е село, а градче, разположено в планината, където имали и роднини (една доста весела компания) и доста познати и няма да има кози, а един-два алпинеума и малко езерце. Речено-сторено – направили проект за едно малко шато (ама съвсем малко) и лека-полека започнали да си събират багажите...И тук настанал един неимоверен хаос – кралят не обичал да изхвърля почти нищо, кралицата също. Така че с годините се били събрали ама много, много, страшно много неща и нещица. На помощ се притекла ромката Анче (чистачката), заедно с нейната услужлива рода, която много се зарадвала на събираните на тавана и в избите стари мебели, тенджери, пералня, килими и огромно легло с две метални табли, изрисувани с няколко лебеда в езеро. Дотук добре, обаче това бил само върхът на айсберга...Кралицата имала множество шкафове, шкафчета, един трикрилен и един петкрилен огромен гардероб, пълни с всякакви съкровища. Тя помолила дъщеря си (т.е. мен) да й помогне да реши какво ще взема и какво не, като й предложила да вземе и всичко, което й хареса. Дъщерята, обаче съвсем не си падала по трупане на вещи и мебели и по-скоро предпочитала изчистения японски стил на обзавеждане, като например само матрак с нощна лампа, отколкото спалня-комплект. Такааааа....Двете се събрали и решили поетапно да разчистват гардеробите и да слагат нещата на три купчини – за изхвърляне, за вземане (дъщерята) и за вземане (майката). Това било много трудно начинание, защото само след кратко време се оказало, че почти всичко отива в купчината на кралицата, което всъщност не било целта на заданието....Кралят нямал претенции – той си събрал инструментите, колекцията от бирени чаши и си подредил 30-те костюма (много обича да се докарва) и вратовръзки в големи кашони и бил готов. За разлика от него кралицата-майка седяла на един стол и с умиление прехвърляла терлички и бебешки плетени елечета от двете си деца и леко си поплаквала. Прехвърляла наляво-надясно купуваните през годините платове (жарсета, коприни и т.н.) и се чудела, защо нищо не си е ушила и как ги е забравила. Предлагала на дъщеря си да вземе например няколко кристални вази и пепелници, чаши или поне само 3-4 мраморни вази – от ония, дето преди се предлагаха в Минерал сувенир и които успешно могат да се използват като хладно оръжие, защото тежат по 6 кила парчето...или поне да вземе 5-те нови родопски одеала, сервиз за 18 човека-комплект с чинийки за предястие, супа, основно и десерт + два супника + прибори за 30 човека (пълен набор), няколко чисто нови дантелени нощници, халати и пеноари, кърпи и прочие (от чеиза, който щерка й категорично не пожелала) и т.н. Накрая, след дълго премисляне, умуване, прехвърляне от едната в другата купчина и после пак обратно, кралицата с огромно усилие на волята послушала дъщеря си, която непрекъснато не спирала да й повтаря, че като не е използвала точно този сервиз и тази форма за кекс от поне 15 години, явно не й трябват. В крайна сметка Анчето, едни комшии – младежи, които тепърва се обзавеждали и част от родата получили огромно количество сервизи и всякакъв тип посуда. Всички били много доволни, кралицата и краля натоварили на няколко курса останалия багаж, барабар с двете им домашни морски свинчета и смело се отправили към планината – напред към спокойния провинциален живот.  

Извън темата – вчера, след кратък спор, милото ми нарисува интелектуалното развитие на нашата група. При мен има линия нагоре, заради множеството ми знания, но само в една посока, защото по негово мнение съм доста опак човек, а малката е все още на ниво „точка”. Естествено морето от познания, описани като широк кръг е той....

А иначе към днешната рецепта и по желание на малката имаше ето това вкусно, вкусно телешко с ориз.

Продукти за маринатата:

1 с.л. сусамово олио

2 с.л. тъмен соев сос

1 с.л. нишесте

2 скилидки чесън (нарязан на ситно)

За хапването (около 4 порции)

Около 400 г крехко телешко

3 моркова

1 глава лук

Около 200 г печурки

2 зелени чушки

Магданоз

Сол, черен пипер, тъмен соев сос (на око)

Значи за тази рецепта е много важно телешкото да е нарязано на много тънки ивици...По принцип ако заменя печурките с гъби шийтаке би могло да мине и за китайска манджа, но милото има страхотни предубеждения към тези гъби или поне към тези, които се продават по магазините и затова си сложих нашенски печурки (-: Нарязаните мръвки ги слагам в плик и в него изсипвам маринатата, завързвам плика и го оставям така в хладилника за около 3-4 часа.

Задушавам в по-голям тиган нарязания на тънки полумесеци лук, добавям нарязаните на тънки ивици морков и чушка и на по-едри парчета печурки, добавям още малко соев сос на око и малко вода или телешки бульон и оставям на слаб огън да се задуши много добре. Когато зеленчуците станат готови ги прехрърлям от тигана в тенджерка, а в тигана изсипвам мръвките, заедно с маринатата и нарязания магданоз – пак може да добавите още малко сусамово олио и соев сос и отново оставям да се задушат/запържат до готовност. Накрая връщам зеленчуците обратно в тигана, разбърквам – готово! За гарнитура пасва добре сварен ориз.

Между другото, ако ви остане от телешкото, дори и изстинало – пак е много вкусно и могат да се направят много готини сандвичи така – филийка хляб с едно-две тънки резенчета домат и отгоре малко от телешкото.