За празниците и последствията от тях и телешки гулаш с фетучини

Миналия път се опитах да се оплача на всеослушание за възникналия лек проблем с килцата...Сега, мога по принцип да се оправдавам както си искам: че например това се е получило така, защото съм лакома и много обичам да си хапвам вкусно, защото по стечение на обстоятелствата между 1-ви и 11-ти януари не само аз имах рожден ден, ами и брат ми и баща ми имаха именни дни и също рожденни дни, т.е. събрали сме се стадо кози и козли и прочие...Обаче не се оплаквам, а само констатирам...То и околните го констатираха – милото рече, че и като малък бюрек пак си ме харесва (-:

И понеже в резултат на тези кулинарни вакханалии се разширих като новострояща се магистрала, е добре де - не като магистрала, ами да речем като нов селски път, с жестоки усилия на волята направих няколко нещастни и мижави опита да я карам на плодове и кисело мляко. Значи положението не е съвсем катастрофално, ама все пак трябва да се спазва някакво благоприличие...Трудно е, мнооого е трудно )-: Особено след 10 ч сутринта, когато засищащия ефект на кафетата и цигарите почне да отслабва и засвири първата цигулка...към 12 ч вече е струнен оркестър...към 15 ч са се включили и всички духови инструменти, припявайки последния джазов хит „Глад мори добитъка” и към 18 ч – кулминацията – бият барабани...звучи Вагнер – всичко се бунтува...Не бойте се деца – след малко ще хрупате ябълки...

Да, ама освен мен никой друг няма амбиции да сваля килограми, нито пък иска поне от солидарност да хапва вкусни плодове...Не и не! Прибирам се, значи – милото и малката си правят пържолки...задушени – на тиган...с картофки около тях...и със зелени чушки, пълнени с гъби – за аромат....и с домашен хляб...А-а-а-а! Браво! Милото: „Пиленце, вземи си хапни, щото имаш леко изнервен вид...Остави ги тия плодчета!”, аз – в началото твърдо и категорично „Не!” Обаче се борих близо половин час, след което пратих всички плодчета някъде и си метнах радостно една пържолка на тигана...Абе, да вървят на майната си тия килограми и гладни стачки...Тук мога да ви препоръчам едно разказче на Съмърсет Моъм – „Трите дебелани от Антиб” – ако не сте го чели, прочетете го – много е готино!

Имаме си нова занимавка с малката – пъзели от поне 1000 парченца – заместват изключително добре психотерапевт и помагат за постигане на почти съвършенно спокойствие

И за да си дойда на думата – край на плодовете – днес спретнах едно телешко гушалче с фетучини и понеже два часа навсякъде се носеше аромат на вкусна мръвка със зеленчуци, реших, че няма да мога да изкарам с някоя хомеопатична доза от манджата и затова си сипах порядъчна порция + чаша червено винце + готина заснежена гледка от прозореца. Кефът цена няма!

Продукти (всичко малко на око):

Около 500 кг телешко месо от бут

3 глави лук

1 - 2 моркова

1 – 2 картофа

1 голяма червена чушка

2 с.л. червен пипер

Малко домати от консерва

Малко доматено пюре

Няколко глътки червено вино

Дафинов лист, сол, пипер

Фетучини

Задушавам ситно нарязания лук, добавям парченцата мръвка и след като се позапържат леко, слагам червения пипер, може и 2-3 с.л. брашно, разбърквам, прибавям доматите от консерва, доматеното пюре, разбърквам и накрая слагам малко червено вино. След това добавям и дафиновия лист, ситно нарязаните морков, чушка и картоф и доливам толкова вода или телешки бульон, колкото да се покрият добре мръвките. Оставям да се свари добре на слаб огън и накрая следва още една операция – изваждам сварените мръвки (ловя ги с решетъчна лъжица), а всичко останало пасирам и подправям на вкус със сол, пипер и понякога с 1-2 ч.л. сладко от червени боровинки. След това връщам мръвките обратно за още няколко минути. Готово!

На нас за гарнитура към гулаша много ни харесват фетучини – количествата са по желание, колкото ви се нрави.

Празнично хапване и една тортичка за рожден ден

Весела, усмихната, късметлийска и изпълнена с много щастие 2013 г.!

Това е сурвачката, която измайсторихме с малката с подръчни материали, защото забравихме да вземем това, което искахме...та си я направихме с пуканки и люти чушлета (-:

А с какво успях да кача рекордните почти 3 кила за две седмици ли? Ами първо май трябва да започна с почти всекидневното месене на питки и хлебчета – содени, с или без сирене, кашкавал, маслини и всякакви други производни. Отделно имаше огромно количество баклави, тиквеници, баници, сладки, соленки и прочие...Ами в крайна сметка бяхме 6 човека само вкъщи, не броя приходящите гостита и нашите групови посещения напред-назад...

Хм, май всичките снимки, които направих са на оригинален фон със зелени клончета...Ама всички останали снимки, които правих на маса излязоха с доста съмнително качество - може би заради (не)скромните количества погълнат алкохол (-:

А ето и малко представителна извадка от празничното меню през отделните дни:

Пълнено пуйче с ориз и гъби, заобиколено от кисело зеле

Задушено в бяло вино зайче с гарнитура от кюфтета от леща, домати конфи и сладко от червени чушки

Печено еленско бутче с гарнитура от задушен лук и гъби, сладко от червени боровинки и картофи в масло

 Абе с една дума – голямо хапване падна...или беше плюскане...

И така изпратихме старата 2012 и посрещнахме новата 2013 година...Тоя път направо надминахме себе си с фойерверките...обаче беше много, мнооого красиво – сняг, запален огън, шампанско и супер готина компания...

И понеже не можах да спя дълго си пих кафето навън, посрещайки първия изгрев за 2013 г.

1-ви януари – станах на 38 години (-:

 

И спретнах ей туй семпло, бързо и вкусно малко шоколадово торте:

Продукти:

1 яйце

10 с.л. брашно (не препълнени)

2 с.л. какао

12 с.л. прясно мляко

7-8 с.л. захар

1 пакетче бакпулвер (10 г)

1 пакетче ванилия

1 ромова есенция

За крема:

200 г шоколадов кувертюр (55% какао)

Няколко лъжици течена сметана, ароматизирана с ромова есенция

Няколко натрошени на прах чаени бисквити

Малко смлени орехи

За блата разбивам яйцето със захарта до побеляване, след което постепенно прибавям млякото, ванилията и брашното, което предварително съм разбъркала с бакпулвера и какаото. След това изсипвам сместа във форма за торта, в която съм сложила хартия за печене, ако не използвате такава формата трябва леко да се намасли и поръси с малко брашно. Пека в предварително загрята фурна на 175 С за около 15-20 мин. Това е за блата – даже миксер не използвам (-:

Когато блатът изстине се разрязва с конец на две части, които сиропирах леко с прясно мляко, примесено с малко ром.

За крема затоплих сметаната на слаб огън, след което добавих нарязания на ситни парченца кувертюр – трябва да се бърка постоянно. Когато сместа стане хомогенна, дърпам от котлона и добавям бисквитите и орехите. Като поизстине леко намазвам едната половинка на блата, слагам отгоре и другата и намазвам обилно цялата торта с шоколада. Оставих я да престои цяла нощ в хладилника за да се стегне и сложих пред нея голяма табелка „Не пипай!!!”...

Бъдете здрави, щастливи и усмихнати!

Радвайте се на живота!

Нашите коледни бисквитки

Не знам как, но всъщност досега правененто на коледни сладки на фона на постоянно въртящи се коледни песни и цялата свързана с това начинание еуфория някак си ми се разминаваше през годините...

А, всъщност се получаваше до момента, защото единствено бабите уйдисват на ъкъла на малката и й правят всекидневено щрудели, сладки, соленки, тиквеници и пр. Тази година обаче се получи така, че малката ме конфронтира директно с въпроса кога-какви-и защо досега не сме правили двете коледни сладки, като при това ме наблюдаваше съвсем сериозно и сигурно се чудеше как й е убягнал този факт до момента...Ъх! Ми-и-и, добре де – ще направим, разбира се...При което явно предвкусвайки забавлението, което се задава, последваха леки писъци на възторг и подскоци във въздуха (от нейна, не от моя страна!). И по повод повода на всички близки и не толкова близки роднини, познати и приятели бяха обещани пакетчета с коледни сладки (пак от нейна, не от моя страна!) – мен в случая в ролята само на обикновен подизпълнител никой не ме и пита. 

Хм, това не го бях предвидила...Та, за да мога да си се насладя на мързела и няколкото дни отпуска и за да се избегне превръщането на кухнята във високо оборотна пекарна, работеща на три смени (но само с един човек - c'est moi) си избрах една рецепта на маслени бисквитки, които да украсим със захарна глазура. Тук трябва да вметна, че от най-ранна детска възраст съм крайно подозрителна към хранителните бои...и към всякакви други неща за украса, като перлички, цветни пръчици и прочие...Не съм чак толкова вманиачена на тема био-здравословно и т.н., но специално боичките, дори и да са безвредни, винаги са ми се стрували поради някаква причина кра-а-а-йно подозрителни. Така че за да внесем малко цвят в цялата история, добавих малко сладко от боровинки и от круша към глазурата. Мислех си за зелен цвят да сложа малко спанак, ама пък тогава нямаше да са сладки....въпреки че и това е идея – може да си направим и коледни соленки – аз и без туй предпочитам соленото и не изпадам в транс при вида на сладкиши и торти...

Та ето и нашата рецепта за коледни маслени бисквитки:

Около 350 г брашно

125 г масло

125 г пудра захар

2 яйца

1 пакетче ванилова захар

1 щипка сол

настъргана на ситно кора от 1 лимон

За глазурата:

3 с.л. пудра захар

1 с.л. лимонов сок

В една купва смесваме брашното, студеното масло (нарязано на парченца), пудрата захар, яйцата, ваниловата захар, щипката сол и накрая лимоновата кора. Всичко трябва добре да се омеси, така че да се получи гладко тесто. Ако е необходимо добавям още малко брашно, колкото поеме, така че тестото да е меко и да не лепне. След това оставям тестото, увито във фолио за около 1 час в хладилника.

На добре набрашнена повърхност разточвам на порции тестото с дебелина около 3 мм и изрязваме сладките. Подреждам ги върху тава с хартия за печене, мятам в предварително загрятата на 175 С фурна и пека за около 10 минути. Когато сладките изстинат напълно може да се украсят със захарната глазура, като както вече споменах, за да има малко цвят добавихме няколко капки сладко. Глазурата също трябва да изсъхне за около ½ час, преди да може да поставите сладките в кутия.

Това е от нас! Не е нещо сложно и кой знае какво, но си ги хрупнахме с у-д-о-в-о-л-с-т-в-и-е!

Весели празници на всички!

Предколедно нямане на ток

Тъй като и мен най-накрая ме хвана предколедно настроение и даже си взех полу-отпуска (защото мислех и да поработвам по малко), с милото във вторник се качихме на вилата – хем да пооправим малко за задаващите се гостита и да разчистим след гостито от миналата седмица, хем да си изкараме някой друг ден насаме, по ергенски (-: 

Всичко беше намислено много гот до момента, в който отново във вторник (18.12) вечерта токът спря. Е, чудо голямо – не е за първи, нито за последен път! За тези случаи сме си се подготвили както трябва – газови печки, газов котлон и резервни, пълни до горе бутилки с газ. Пък и в крайна сметка това си е риска на професията – село, селооо, всичко идилично и прекрасно, ама ако сте някой, дето е свикнал само на удобства – тук определено не става! Или поне не винаги...В тези случай ще ви се наложи да се облечете с няколко ката дрехи като био глава лук, които ви дават вид на брата близнак на онова пухкавото Мишелинче, също така трябва да тичате по коридора до тоалетната на прибежки, с леко скърцане на зъбки и трябва да си развихрите фантазията как да оползотворите времето на тъмно и на студено-хладно. Ако са час-два – няма проблем...То и при нас така започна – бъбрихме си, пийнахме си, погушкахме се малко (-:, след това се сакълдисахме и си легнахме...

И на сутринта – сряда (19.12) – о, изненада! Още няма ток! Звъним си ние до енергото, до 112, до разни познати в околните села – ей, така, да има обмен на информация...Споко, енергото е на линия – ще го оправят. О.к. – значи все пак ще дойде в близките часове....

Нямането на ток предизвиква на село и един страничен неприятен ефект – водата се изпомпва, т.е. като няма ток – няма и вода. Нищо – ние сме се подготвили – бутилки пълни с вода, малък резервоар – за миене и за къпане – ама като няма ток си е бая зънзаникащо... Та, така – седим си ние около газовата печка, свирим си, хапваме си (основно сандвичи), играем на бесеница, бикове и крави, сантасе, на покер - с бобени зрънца, ама всяко е на стойност 20 стотинки, така че в крайна сметка сумата от 7,40 лв, която загубих, трябваше да си я платя на милото в брой – мошеник, с мошениците!

И...пак стана вечер...Успяхме с оставащата батерия на лаптопа да изгледаме едно романтично филмче, въпреки протестите на милото – той искаше някакъв екшън – хе, ама лаптопа си е мой! Така че в крайна сметка гледахме романтика – сълзи, усмивки и въздишки...И си легнахме като две кокошки в 19.45 ч.

И на следващата сутрин – четвъртък (20.12) – о, отново изненада! Още няма ток, да го вземат мътните! Пак си звъним до енергото, до 112, до разни познати – не, няма ток, но екипите действат...М-м-м, нека да действат, ако има и резултат от двудневното действане – цена няма да имат! А забравих да спомена нещо важно – от вторник до сряда следобяд валя сняг непрекъснато, така че се натрупаха около 60-70 см...Нищо работа!

Батериите на телефоните взеха да издават багажа...

И в 17.30 – о, чудо! Токът дойдеееее! И след това започна една такава леко дискотечна атмосфера: в 18.00 – токът спря, в 18.30 – дойде, в 19.00 – спря, в 19.10 – дойде, в 20.00 спря....В 20.20 – дойде...А днес – петък (21.12) – в 9.00 спря...Имало още нещо за дооправяне! После в 14.00 – пак дойде (-:

Така...засега това е положението...При всички случаи вече знаем какви генератори ще купуваме и какви панели ще слагаме през пролетта, за да си осигурим още малко енергийна независимост, та да можем поне да си гледаме филмчета и да е още по-топло, защото определено нямането на ток не е причина на ни откаже, каквито сме си твърдоглави, да си идваме тук и да си седим зарити в сняг до уши.

Приятна вечер на всички!

П.С. А това е приспособление за варене на вода, ако нямате газов котлон или ви мързи да го изкарате от мазето, защото си мислете, че токът ще е спрял само за час-два...