Мъфини с левурда и разни други неща...

Още от петък бях решила, че събота и неделя няма да правя нищо-нииищо! Категорично си казах, че днес, тъй като и времето е малко мрачно, променливо и по-студено, цял ден ще се валям на дивана и ще си гледам филмчета, ще си цъкам на компютъра, ще си дочета книжката (Тери Пратчет - „Еманципирана магия”) и евентуално ще направя една картофена крем супичка и то не толкова за мен, колкото за милото...Да, ама като си четях из блоговете видях поста на pep-4o ето тук:
http://pep-4o.blogspot.com/2012/05/blog-post_11.html

за едни много вкусно изглеждащи кашкавалки с левурда и понеже и аз имам в двора, а нямам всички продукти за да ги изпробвам днес (тук в селския магазин крема сиренето е лукс, а марката кисело мляко, която се продава ми е странна на вкус и не я харесвам, а подобни екзотични продукти като сусамово семе изобщо никога не е и имало), та сърцето ми на блогер и гурман затуптя по-силно и в крайна сметка реших, че трябва да се пробва следната комбинация за мъфини, която поне откъм съставки имаше всички шансове за успех и по-нататъшна кариера за летния сезон. 

 

Така, та значи направих следната експериментална рецепта:

Продукти:

225 г брашно

10 г бакпулвер (това е едно пакетче)

150 мл прясно мляко

1 с.л. заквасена сметана

2 яйца

1 щипка сол

12-13 маслини, без костилки, нарязани на ситно

6-7 с.л. олио

ок. 200 г сирене, натрошено

няколко листа левурда, при мен бяха 8 (но следващия път ще сложа повече), леко бланширани, нарязани на ситно.

Тези продукти са за моята форма за мъфини – 12 бр.

Разбивам млякото с яйцата и след това постепенно добавям брашното, което съм смесила с бакпулвера и щипката сол. Понеже имах малко останала заквасена сметана – сложих и нея. Разбивам с телта и прибавям олиото – пак разбърквам и накрая слагам левурдата, сиренето и маслините. Сол, черен и червен пипер на вкус.

Мъфините се пекат в предварително закрята фурна на 170 С за около 25 мин.

Тъй като не намазах мъфините с яйце отгоре, когато станаха готови ги поръсих с малко вода и ги покрих с една кърпа – както когато правя питка. Станаха много пухкави и приятни – ще се правят отново!

Гергьовден

Слънчев и усмихнат Гергьовден!

И пак, като всяка година, се събрахме мощен отбор юнаци и юнакини! Хубава компания, много хапване, пийване, усмивки, подмятания, мохабет и врява.
Надявам се и вие да сте си прекарали добре!

Гледката беше супер.....
Женската компания почнахме да загряваме покрай общото суетене с леки коктейлчета - за отскок...

Цветенца и салатка от градината:

 и тези:

Част от кюфтетата на малката снимка ги прегорих аз, след което веднага бях лишена от поста „отговорник за скарата” и бях понижена в длъжност „пиленце, я нарежи по-добре още една салатка!” )-:

И накрая една част от върховните вкусотийки за деня!

Моля, имайте предвид, че кадрите не са за хора със слаби нерви и деца под 18г., но пък всичко беше сууупер апетитно-вкусно-и-изцяло-изядено:

Киш Лорен (Quiche lorraine)

Има много рецепти за киш (Quiche) и също толкова много варианти за плънката. По принцип кишът е вид солен пай от маслено тесто, като практичното тук, както и при пицата е, че можете добре, бързо и вкусно да разчистите хладилника от различните недоядени парченца салами и кашкавали или каквото там е останало.

За мой срам все още нямам форма за тарта ):, но това е защото не си падам много много по сладкото (ето, признах си го без бой)... и затова, когато правя тези кишчета си използвам формата за мъфини (12 на брой). Вариантът, който съм направила тук е а ла Quiche lorraine, т.е. с пълнеж от лук и бекон.

Продукти:

120 г студено масло

240 г брашно

6-7 с.л студена вода или мляко (аз предпочитам да го правя с мляко)

1 щипка сол

За пълнежа:

1 голяма глава лук

ок. 80-90 г бекон

150 г течна сметана (но може и заквасена)

1 ч.ч. мляко

3 яйца

ок. 100 г ементалер (грюер или най-обикновен кашкавал)

Нарязвам маслото на малки бучки, добавям брашното и солта и започвам да меся, като постепенно прибавям и млякото (или водата). Тестенцето трябва да се получи меко и гладко. След това го завивам в прозрачно фолио и го оставям в хладилника за около 1 ч.

През това време запържвам ситно нарязания лук и бекона, добавям малко черен пипер и оставям на страна да изстине.

Разбърквам яйцата, млякото и сметаната, добавям настъргания ементалер и изстиналия лук с бекон. 

Тестото го разточвам на много тънко (ок. 2 мм), но без да добавям допълнително брашно, защото то така или иначе не лепне (заради маслото). Ако имате подходяща формичка изрежете кръгчета, а аз понеже нямам такава или го придърпвам с пръсти към стените на формичките или използвам мерителната ми кана, за да си „изрежа” подходящите кръгчета. След това надупчвам тестото с вилица и изсипвам във всяко гнезденце от сместа за пълнежа. Понякога леко запичам предварително тестото,  за да не стане тиклаво, а понякога не...(в зависимост от това дали ме домързява или не)...

В този случай не го запекох, но леко ги прегорих, защото обменях интензивно информация с една съседка на вилата кой как прави агне или яре за Гергьовден, дали ще ми се хванат петуниите, дали ще вали днес, какво ще готвя за обяд, защо кучето на едните комшии цяла нощ лаеше, дали вече не е време и за лозови сърми и т.н. до безкрай! Дискусията беше спряна от малката, която тичайки към мен тревожно докладва, че кишчетата са почнали странно да цвърчат...А! Вярно, че готвех нещо!

Обратно към рецептата: Кишовете се пекат в предварително загрята фурна за около 30 мин на 190-200 С на средната шина и са вкусни както топли, така и студени (поне на нас).

И така – представям ви киш лорен (леко загорял, но въпреки това – вкусен). Почти задължително е за гарнитура да си пийнете чаша бяло, изстудено вино.

Пица (с всичко от хладилника...)

У нас пицата е на особена почит: първо става сууупер вкусна (благодарение на мен!Ха-ха!), второ всеки може да си изяви желанието при избора на продукти, а такъв феномен не мога да постигна почти при никое друго ястие и трето това е чудесно оползотворяване на всякакви останали парченца от хладилника (къде недояден салам, къде останало парченце сирене и т.н.).

Тестото, което правя е плод на дългогодишни изменения и подобрения (майтап, бе Уили!), но наистина от всички варианти този ми хареса най-много и за момента все още води класацията. Преди съм купувала различни смески за тесто за пица, както и готово тесто от фурната до нас, но все не се получаваше така, както е например в пицария Верди (и след толкова години, все още обичам да ходя там). А това, се получава тънко, защото го разточвам така (т.е. разтеглям го с ръце) и с хрупкаво ръбче!

Продуктите по-долу са за една голяма пица или за три средно голями, които на нас ни стигат, даже идват малко в повечко:

1 ч.ч. топла вода

2 ¼ ч.ч. брашно

2 ч.л. суха мая

2 с.л. мед

3 с.л. зехтин

В една по-голяма купа смесваме солта, маята, хладката вода и меда, след което разбъркваме добре и оставяме да престои няколко минути. След това добавяме зехтина и брашното. Не го слагам всичкото наведнъж, а първо една чаша и разбърквам, след това още една чаша и пак бъркам и накрая добавям и останалото брашно. Също така искам да добавя, че не меся тестото в машината за хляб, а просто го разбърквам с дървена лъжица и накрая го меся няколко минути с ръце (действа като антидепресант), като добавям толкова брашно, че тестото да не лепне, а да е меко и еластично. Намазнявам леко купата със зехтин, намазвам с него и тестенцето и го оставям да престои 2-3 часа или повече, затова в повечето случаи си го меся още от сутринта.

Тестото го разделям на три топчета, след което поръсвам хартията за печене с малко брашно, вземам едното топче и го разтеглям с ръце, като усърдно се старая да го направя във формата на кръг, което не винаги се получава. Оформям с пръсти малък ръб, след което го вдигам във въздуха и така го тегля докато стане по-тъничко. Понякога се къса, но разтеглям тестото, така, че да запълня дупките. Наистина е важно пицата да стане тънка, за да може хем да се изпече, хем да не изгорят продуктите отгоре. Намазвам с доматения сос (рецептата е ето тук: Сос за пица), слагам кой каквото си е пожелал и мятам в предварително загрятата фурна при 230-240 С за около 10 мин. На предпоследната шина.

Тук на снимките е моят вариант с бекон, мноого го обичам, но сигурно се вижда и от другите рецепти, шунка, моцарела, топено пушено сирене, кисели краставички, маслини и на края настърган пармезан.